Решение № 23 от 16.02.2023, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. ***, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно гражданско дело № 20223300500267 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Б. Д., чрез адв. Д. Д. от АК – София срещу Решение № 536/02.08.2022 г., постановено по гр. дело № 444/2022 г. по описа на Районен съд - ***, с което съдът осъдил жалбоподателя да заплати на ищцата И. Р. Н. сумата 4950 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени й от неговото противоправно поведение /въвеждането й в заблуждение, че ще заживеят на семейни начала/, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2017 год. до окончателно изплащане на задължението, като иска е отхвърлен с аргумент за неоснователност в частта за заплащане на законна лихва от 07.03.2017 год. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата и сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неговото противоправно поведение /въвеждането й в заблуждение, че ще заживеят на семейни начала/, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2017 год. до окончателно изплащане на задължението, като иска е отхвърлен в частта за заплащане на законна лихва от 07.03.2017 год., като неоснователен. С оглед изхода на делото на ищцата са присъдени и разноски в производството.

В жалбата на първо място се изтъква недопустимост, а в условията на евентуалност неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Във връзка със сочената недопустимост се изтъква, доколкото се твърди, че е налице пълен идентитет между страните, изложените факти, претендираното право и търсената защита, наличието на влязло в законна сила решение по гр. дело № 732/2020 г. по описа на РС – ***. В условията на евентуалност се изтъква неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събрания доказателствен материал. Прави се искане за обезсилване на атакуваното решение, поради неговата недопустимост и прекратяване на производството. В условията на евентуалност се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с 1 което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Излагат се подробни съображения. Прави се искане за присъждане на всички сторени разноски.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса – ответник в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка. Със същата не се правят доказателствени искания.

Насрещната по жалбата страна - И. Р. Н. е депозирала отговор на въззивната жалба, в дадения за това срок, чрез пълномощник – адв. М. М.. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като допустимо, правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Иска се присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, въззивникът се явява лично заедно с пълномощниците си адвокат Д. Д. от САК и Е. К. от АК - Силистра.

Поддържат жалбата и излагат подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, въззиваемата се явява лично и с пълномощник адв. М. М. от АК – ***, който поддържа депозирания отговор по жалбата на насрещната страна, и излага подробни съображения.

***ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 59 вр. с чл. 84, ал. 3 вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Решението обаче е частично неправилно.

По правилността на решението в обжалваната част с оглед конкретните оплаквания на въззивниците съдът приема следното:

По допустимостта на исковете:

Във връзка с възражението на ответника, че производството е недопустимо предвид влязлото в сила Решение № 32 от 23.04.2021 г. на РС - *** по гр. дело № 732/2020 г. настоящия съдебен състав намира това възражение за неоснователно.

Видно от приобщеното горепосочено решение /л. 54-57 РС/, е че със същото настоящия ответник е бил осъден да заплати на настоящата ищца, обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени от негово противоправно поведение /въвеждане и поддържане на заблуждение у ищцата/, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД. В представения препис не е отразено, че решението е влязло в сила, но и двете страни твърдят, че същото е влязло в сила, а и факта, че решението е влязло в сила като необжалвано, на основание чл.

296, т.2 ГПК, е служебно известен на съдебния състав. Съдът не споделя становището на ответника, че ищцата е била длъжна да опише и претендира всички претърпени вреди в предходното производство, поради и което настоящия съдебен състав счита, че няма пречка сега претендираните вреди да бъдат въведени в отделно производство, какъвто е настоящия случай, поради и което същото е допустимо. Още повече, че с настоящята искова молба 2 съдът е сезиран за решаване на спор, касаещ различен времеви период и различни по размер суми.

От фактическа страна:

Ищцата сочи в исковата молба, че започнала връзка през 2015 год. с ответника, когото познавала от 2002 год., когато напуснала работа в заведение на Ловно-рибарския съюз, а той започвайки работа, приел стоката. В началото на връзката им отношенията им били добри. Ответникът работил в *** като треньор по конен спорт и в областта на селското стопанство. Ищцата работила на две места, за да си осигури по-високи доходи. Ответникът се връщал в България през няколко месеца и така поддържали връзката си. През 2015 година на името на нейният син Т.Т. бил разкрит срочен депозит в “Банка ДСК“ ЕАД. Ищцата и ответника поддържали комуникация чрез “Фейсбук Месинджър“. През 2017 год. /без конкретна дата/ ответникът се свързал по телефона с ищцата, като споделил, че възнамерява да прави ремонт на апартамента на родителите му в гр. ***, за което щели да му бъдат необходими парични средства. В същия телефонен разговор ответникът поискал от ищцата 5000 лева. На 10.03.2017 год. ищцата поискала от своя син Т.Т. и той приел да изтегли от неговата депозитна сметка, разкрита през 2015 година в “Банка ДСК“ ЕАД, сума в размер на 5000 лева. Ищцата и нейният син посетили банката, където Т. изтеглил посочената сума от 5000 лева, за което подписал Анекс към договора за срочен влог. За изтеглената сума била заплатена такса в размер на 50 лева. Останалата сума от 4950 лева Т. предал на своята майка. Същата вечер /10.03.2017 год./ ищцата се срещала с ответника в заведение ***, където тя му предала лично сумата от 4950 лева. В края на 2017 год. /без конкретна дата/ ответникът отново поискал парични средства от ищцата, за да може същият да заведе своята дъщеря на почивка /на море/. На 31.07.2017 год. ищцата и нейният син отново посетили клон на “Банка ДСК“ в гр. ***, като този път изтеглената от него сума била в размер на 2000 лева, която сума отново предал на своята майка. Същата вечер /31.07.2017 год./ ищцата предала лично на ответника сумата от 2000 лева. В профила на М. във “Фейсбук“ били публикувани снимки, от които било видно, че той и неговата дъщеря наистина били на почивка.

Впоследствие ответникът започнал да иска пари от ищцата за покупка на имот на името на двамата в района на град ***. Обяснил й, че иска да започнат съвместен бизнес, като първо щели да закупят недвижим имот в района на гр. *** на името на двамата, след което щели да го преустроят с цел експлоатирането му като къща за гости. В продължение на няколко месеца ответникът непрекъснато търсил контакт с ищцата и питал кога последната ще изтегли кредит с цел закупуване на имота. През този период майката на ответника заминала при него в ***. Ответникът се свързал с ищцата през месец март 2018 год. да попита ищцата дали е получила кредита, за да знае дали да си резервира билет за пътуване до България. В края на месец април 2018 г. ищцата му се обадила и му казала, че й е отпуснат кредит в размер на 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) от “СЖ Експресбанк“.

Ответникът се прибрал заедно с майка си в България. Ищцата изтеглила част от сумата на кредита в размер на 24 700,00 лева в брой на каса в банката. На 30.04.2018 год. вземайки парите тя ги занесла в ресторант ***, където ги предала на ответника. Впоследствие ответникът казал, че се е обадил на продавачите, за да отидат двамата да оправят прехвърлянето на собствеността. Въпреки това ответникът не се обадил на ищцата. В края на 2018 год. се обадил и й обяснил, че е закупил имота, но не показал нотариален акт.

Ищцата очаквала да започнат ремонт на закупения имот с цел ползването му като къща за гости. Имала намерение с приходите да погасява кредита. Ответникът поискал от ищцата пари за ремонт на къщата, обяснявайки че всичко върви по план и скоро след ремонта ще започнат да ползват имота като къща за гости. Ищцата отново се предоверила на ответника и му предала сума в размер на 3000,00 лева за ремонт на закупения имот, която сума преди това й била изпратена от дъщеря й М.а Н. Т.. Предала на ответника допълнителна сума от 3

3000,00 лева отново за ремонт. Освен това платила на майстори от село Гороцвет и на други майстори за ремонта на къщата. Ответникът заминал за *** на 29.05.2018 год. като поискал отново пари от ищцата, която му дала 600,00 лева. Ответникът се върнал в България в периода юни - юли 2018 год., а в края на лятото поискал от ищцата сумата от 1000,00 лева, за да се прибере в ***. Тогава ищцата изтеглила кредит от “Изи кредит“ и му предала цялата сума. През месец октомври 2018 год. ответникът се прибрал в България и на 05.01.2019 год. двамата се срещнали. При срещата им ищцата предала на ответника 300,00 лева, необходими му за завръщането му в ***. През месец май 2019 год. ищцата заминала за Созопол, където си намерила сезонна работа, а на 17.06.2019 год. се прибрала в ***, за да изтегли кредит в размер от 1000,00 лева, необходими на ответника да отпразнува рождения си ден. Ищцата твърди, че през 2019 год. заедно със сина си Т. Н. Т. предали няколко пъти пари на М.. В края на месец юни 2019 год. ответникът заминал за ***, но се завърнал през месец август 2019 год. Ищцата продължила да изпраща пари на ответника. В края на месец юли 2019 год. той заминал за ***. В началото на месец септември 2019 год. се обадила класната ръководителка на ответника, че последният има насрочен изпит за завършване на средно образование в град Лозница. За завръщането си в България ответникът поискал ищцата да му изпрати 1000 лева, което тя сторила, а ответникът след изпита отново заминал за ***. На 01.10.2019 год. ищцата започнала работа в хотел ***, но цялото й трудово възнаграждение отивало за погасяване на теглените кредити, сумите от които била давала на ответника. Надявала се да започнат общ бизнес с ответника след закупуването на къща за гости в района на град ***, така както бил обещал, включително да заживеят съвместно, каквато представа той бил създал у нея. Тази представа била поддържана чрез разменените между тях съобщения във “Фейсбук”. В края на 2019 год. дъщерята на ищцата М.а Н. Т. разговаряла по телефона с ответника и в разговора с него поискала да разбере какви са намеренията му спрямо ищцата и относно придобития от тях общ имот. В телефонния разговор М. казал на дъщеря й, че вилата е купена от двамата и че намерението им е да направят къща за гости. След този разговор взаимоотношенията между страните се влошили, а ответникът разговарял няколко пъти с ищцата. В разговорите той предложил двамата да се разделят мирно и тихо. Желанието му за раздяла се породило, тъй като не искал във връзката им да се намесват други, включително децата на ищцата. В тези телефонни разговори ищцата искала да разбере от ответника начина, по който двамата ще уредят финансовите си отношения. Последният им разговор се провел на 18.03.2020 год. Поради породените след разговора съмнения, ищцата решила да упълномощи адвокат. След справка в Имотния регистър се установило, че на 22.05.2018 год. ответникът закупил на свое име имот в село ***, а ищцата не фигурира никъде като собственик, въпреки дадените и преди това обещания от ответника. На 24.04.2020 год. тя подала до Районна прокуратура - *** жалба с вх. № 1111/20, в която изложила данни за поведението на ответника. Освен това завела иск в Районен съд - *** срещу ответника за заплащане от него на сумата от 24 700,00 лева. По така заведеното производство с влязло в сила решение съдът признал иска като частично основателен и осъдил ответника, на основание чл. 45 от ЗЗД, да възстанови на ищцата сумата от 8793,64 лева, представляващо обезщетение за причинените й от него имуществени вреди в резултат от въвеждане в заблуждение. В хода на производството пред Районен съд - *** ответникът изразил становище, че ищцата си въобразила, че имат връзка и че той никога не е давал обещание, че двамата ще живеят заедно и ще имат общ бизнес.