Решение № 4508 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4508 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100511458 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20050339 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. №24989 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 42 състав, е било признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. Е. К. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1136.45 лв., предявена като частичен иск от 4624.75 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до 30.04.2020 г. в имот с адрес: гр. София, ж. к. „*********, чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила давност. Присъдени са разноски съобразно изхода по спора.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, в която се излагат доводи, че решението е неправилно и същото следва да бъде отменено. Претендират се разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който въззивната жалба се оспорва като се поддържа, че производството е правилно. Иска се въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на 1 атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК от Й. Е. К. против „Топлофикация София" ЕАД за признаване за установено,че ищецът не дължи сумата от 1136,45 лева,представляваща част от сумата от 4624,75 лева начислена и претендирана парична сума за периода м.05.2016 г. до м.04.2020 г. за абонатен № 212414.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът „Топлофикация София"ЕАД е предявил насрещен иск.

С разпореждане на съда от 27.07.2021 г. исковата молба по насрещния иск е оставена без движение с указания ищецът в едноседмичен срок от съобщаване на настоящото разпореждане да конкретизира дали насрещният иск представлява установителен иск за установяване на вземанията,относно които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №8117/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, ако представлява установителен иск за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение - да бъдат изложени твърдения кога ищецът „Топлофикация София"ЕАД е уведомен за указанията за предявяване на иск, да бъде внесена държавна такса в размер от 167,50 лева.

По делото е постъпила уточняваща молба, че предявеният насрещен иск не е установителен, а е осъдителен и се претендира осъждане на ответника по насрещния иск да заплати сумата от 4624,75 лева.

Съдът е изискал служебно справка от СРС, 160 състав относно предмета и страните по гр. дело № 33111/2021 г., според която производството се развива по искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 149 и следв., чл.154 и чл.155 от ЗЕ, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация София" ЕАД против Й. Е. К. за следните парични суми - 4624,75 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2020 г. за имот с абонатен № 212414, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - на 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за сумата от 706,86 лева обезщетение за забава за периода 31.08.2018 г. до 01.02.2021 г., сумата от 23,68 лева цена за услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - на 10.02.2021 г. до окончателното изплащане, за сумата от 5,03 лева лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово разпределение.

С решение №4001/18.11.2021 г. по гр. д. №33111/2021 г., СРС, 160 с-в е признато за установено по предявения от името на „Топлофикация София“ ЕАД, против Й. Е.

К., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 2 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Й. Е. К., дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 3306,85 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г. в имот – апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. ********* – II част, бл. *********, абонатен № 212414, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.02.2021 г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.02.2021 г. по гр. д. № 8117/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3306,85 лева до пълния предявен размер от 4624,75 лева и за периода 01.05.2016 г. – 30.11.2017 г. Така постановеното решение е влязло в законна сила.

С решение № 20050339 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. №24989 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 42 състав, е било признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. Е. К. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1136.45 лв., предявена като частичен иск от 4624.75 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до 30.04.2020 г. в имот с адрес: гр. София, ж. к. „********* чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила давност. Присъдени са разноски съобразно изхода по спора.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но при осъществена дължима служебна проверка приема, че обжалваното решение е недопустимо поради следните съображения:

Както изрично е посочено в определение № 996/05.05.2023 г. по гр. д. № 4397/2002 г. на III г. о. на ВКС "силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба.

Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК/ е 3 приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото.

Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се налага извод за пълно тъждество между предмет, страни и търсена защита по гр. д.

№33111/21 г., СРС, 160ти с-в и гр. д. №24989/21 г., СРС, 42ти с-в, независимо че кредиторът и длъжникът участват в различно качество по всяко от делата- въззивният съд приема, че с исковете се цели идентичен резултат- установяване със сила на пресъдено нещо дали има възникнало вземане на „Топлофикация София“ ЕАД спрямо Й. К. за процесните сума. С разрешаването на правния спор относно сумата от 4624.75 лв. за периода м.май 2016 г. до м. 14.2020 г., предмет на гр. д. №33111/2021 г., СРС, 160 с-в, е установено действителното положение между страните в производството и с влизане в сила на решението те следва да съобразяват поведението си поради силата му на пресъдено нещо и не могат да пререшават спора си. Настоящата последваща частична претенция за сумата от 1136.45 лв., част от сума от 4624.75 лв. за периода м.май 2016 г. до м. 04.2020 г., е недопустима поради формираната вече сила на пресъдено нещо между страните (арг. чл. 298 и чл. 299, ал. 1 ГПК), респ. обжалваното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

По разноските:

С оглед изхода на спора за въззивното производство разноски се следват на въззивника в общ размер от 75 лв.- държавна таса и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20050339 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д.

№24989 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 42 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Й. Е. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“, ЕАД ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал.4 ГПК сумата от 75 лв., разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5