Решение № 912 от 17.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. П., 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220105494 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, ет. 5, подадена чрез адвокат Т. Ж. от АК П., против общ П., с адрес: гр. П., ***, представлявана от кмета, с която е предявен иск за установяване на извършено от ответника нарушение на забраната на дискриминация, изразяващо се в неравно третиране на ищеца по признак – възраст, личностно и обществено положение; за осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпени от ищеца вреди, от които имуществени в размер на 3017,45 лева /допуснато изменение на исковата претенция в проведеното о.с.з. на 16.04.2025 г., чрез нейното увеличение от 2889,90 лева на 3017,45 лева/, изразяващи се в разликата между дължимото по смисъла на закона БТВ, представляващо сбор от основна месечна работна заплата и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер 1% (за придобит трудов стаж и професионален опит) и определеното и изплатено от ответника брутно трудово възнаграждение, формирано от ОМРЗ и намаления процент на допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер по чл.12 от НСОРЗ в размер на 0,6% на година, за периода от 04.02.2020 г. до 30.03.2022 г. и неимуществени вреди в размер на 3000 лева, представляващи овъзмездяване на претърпените от ищеца негативни емоции, болки и страдание, в резултат на горните нарушения.

В исковата молба се твърди, че от 06.07.1992 г. до 24.10.2015 г. ищцата полагала труд към Агенция за социално подпомагане, Министерство на труда и социалната политика като „младши експерт“, „социален работник“, „специалист“, като трудовите й задължения били свързани основно в сферата на услугите. След като придобила право на пенсия, по силата на трудов договор № 61 от 25.02.2016 г. работила при ответника на длъжност „Детегледач“, с място на работа - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (ЦНСТДБУ) към общ. П., Дирекция „Социални дейности“, като със Заповед № 19/30.03.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ и било прекратено трудовото правоотношение. При постъпването й на работа основната работна заплата била договорена в размер на 420 лева, като получавала и допълнително трудово възнаграждение по чл.12 от НСОРЗ в размер на 1% за всяка година прослужено време.

През пролетта на 2020 г. подписала допълнително споразумение и от същото 1 установила, че и се намалява БТВ, чрез намаляване на допълнителното възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6%. На въпроса й защо се намалява БТВ било отговорено, че е пенсионер поради което кметът разпоредил да получава по-ниска работна заплата от останалите колеги заети с тази дейност. Поддържа, че с тези си действия ответникът е въвел дискриминационен критерии.

Твърди, че е изпълнявала трудовите си задължения, притежава нужната квалификация, винаги е проявявала своите умения, сръчност и способност така както останалите заети лица в общинската администрация. Поддържа, че е полагала и нощен труд при ответника, работила е и на официални празници и по време на почивни дни, съгласно утвърден график за работната седмица от прекия й ръководител, наравно с останалите служители.

С оглед на уговорения по-нисък процент допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит поддържа, че бившият й работодател и ответник по исковите претенции, е осъществил по отношение на ищцата дискриминация, изразяваща се е по-неблагоприятно третиране на основание чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак възраст, регламентиран в чл.4, ал.1 от същия закон, отколкото са третирани другите лица в работоспособна възраст или биха били третирани лица, не придобили право на пенсия при сравними и сходни обстоятелства. Сочи, че правилото за получаване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд е въведено от законодателя като задължение на работодателя в разпоредбата чл.14, ал.1 от ЗЗДискр, която е императивна.

Поддържа, че не заплащането наравно възнаграждение е в нарушение и на чл.157, ал.1 от ДФЕС, както и на чл.1 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите.

Твърди, че не всички пенсионери при ответника са с определено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка година прослужено време. Изрично в уточнителна молба е посочила имената на лицата, за които твърди, че им е начислявано допълнително възнаграждение в 1 %.

Съобразно гореизложеното поддържа, че в следствие на дискриминационните действия на ответника, претърпяла както имуществени вреди, изразяващи се в разликата от 0,4 % допълнително възнаграждение за клас прослужено време, така и неимуществени вреди, доколкото в следствие на уронване на човешкото й достойнство и неравно третиране, се разболяла, вдигала високо кръвно, изпаднала в депресия, което наложило да потърси специализирана психиатрична помощ. Не можела да спи от силно главоболие, независимо от провежданата терапия.

Поддържам, че претърпените от имуществени вреди представляват пропусната полза и се изразяват в разликата между дължимото по смисъла на закона БТВ, представляващо сбор от основна месечна работна заплата и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер 1% (за придобит трудов стаж и професионален опит) и определеното и изплатено от ответника брутно трудово възнаграждение, формирано от ОМРЗ и намеления процент на допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер по чл.12 от НСОРЗ в размер на 0,6% на година, която пропусната полза определя в размер на: за периода от 04.02.2020 г. - до 01.08.2020 г. на стойност 630,75 лева; за периода от 08.08.2020 г.

- до 30.03.2022 г. на стойност 2259,51 лева. За периода от 04.02.2020 г. до 30.03.2022 г. претендира и обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и страдания, уронено човешко достойнство в следствие на дискриминационното поведение на ответника, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Т. Ж. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът общ. П., депозира отговор на исковата молба, в 2 който счита, че исковата молба е недопустима, евентуално неоснователна.

Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното положение.

Посочва, че на ищцата е изплащано допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер съгласно подписания и утвърден от Кмета на общ. П. Колективен трудов договор за центрове за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания и без увреждания; Допълнителното споразумение № 804/18.05.2020 г. към трудов договор № 61/25.02.2016 г., подписано от Кмета на общината и ищцата; съгласно утвърдените Вътрешни правила за организация на работната заплата в Община П. и при спазване на член единствен на Постановление № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Счита, че исковата претенция за имуществени вреди е частично погасена по давност.

Смята, че не е извършил нарушения на ЗЗДискр. Оспорва размера на обезщетение за неимуществени вреди.

Излага доводи за недопустимост на производството като цитира разпоредбата на чл.52, ал.1 ЗЗДискр. и смята, че ищцата не е упражнила своевременно правото си на иск. По това възражение съдът се е произнесъл с определение № 651/04.03.2025 г..

Твърди, че с колективен трудов договор за центрове за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания и без увреждания № 93/04.02.2020 г., подписан между работодателя и синдикалната организация СРС „Подкрепа“ е уговорена клауза - чл.13, ал.3, касаеща допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време. Тази клауза била в пълно съответствие с разпоредбата на чл.50, ал.2 КТ, тъй като не е по-неблагоприятна от установеното в закона. Бил уговорен размер от 0,6% за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит, което било в съответствие с Постановление № 147 на МС от 29.06.2007 г..

На следващо място счита, че ищцата е подписала Допълнително споразумение № 804/18.02.2020 г. към съществуващия трудов договор № 61/25.02.2016 г. с новия й работодател, с което било уговорено, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в 27,6 %, т.е. 0,6 % на година.

Смята, че за посочените лица от ищцата не следва да се приема, че са извършвали еднакъв или равностоен труд.

Посочва, че за да е налице дискриминация следва да се направи съпоставка на приложените критерии между лица, които са в равностойно положение и едното от тях да е в по-неблагоприятно положение. Смята, че сключването на допълнителното споразумение между страните не поставя ищцата в неблагоприятно положение.

Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди е изключително завишен и несправедлив с оглед непредприетите своевременно действия от страна на ищцата от една 3 страна, а от друга страна претенцията за обезщетение за неимуществени вреди трябвало да е съразмерна с неблагоприятното въздействие върху личността, а не източник на обогатяване при един несправедлив размер.

В проведеното съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт С. Г., която моли съда да отхвърли исковите претенции. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че от 06.07.1992 г. до 24.10.2015 г. ищцата е полагала труд към Агенция за социално подпомагане, Министерство на труда и социалната политика като „младши експерт“, „социален работник“, „специалист“, като трудовите й задължения били свързани основно в сферата на услугите. След като придобила право на пенсия, по силата на трудов договор № 61 от 25.02.2016 г. работила при ответника на длъжност „Детегледач“, с място на работа - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (ЦНСТДБУ) към общ. П., Дирекция „Социални дейности“, като със Заповед № 19/30.03.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ и било прекратено трудовото правоотношение. При постъпването й на работа основната работна заплата била договорена в размер на 420 лева, като получавала и допълнително трудово възнаграждение по чл.12 от НСОРЗ в размер на 1% за всяка година прослужено време. През пролетта на 2020 г. подписала допълнително споразумение и от същото установила, че и се намалява БТВ, чрез намаляване на допълнителното възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6%. Горното се установява и от приложените по делото писмени - Заповед № 19/30.03.2022 г., трудова книжка на ищцата и допълнително споразумение № 804/18.05.2020 г. към трудов договор № 61/25.02.2016 г..

По делото е приложен колективен трудов договор за центрове за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания и без увреждания с рег. № 93/04.02.2020 г., сключен между Община П., наречена работодател и Синдикалния Регионален съюз на КТ „Подкрепа" и Синдикална секция „Подкрепа” в Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМ/ и център за настаняване на деца и младежи лишени от родителски грижи без увреждания към Община П., наричани „Синдикати”. В чл.13, ал.3 е уговорено, че допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време се заплаща не по-малко от 1% за всяка година за служителите в трудоспособна възраст и 0,6% за служители - пенсионери.

От приложеното по делото писмо от СРС „Подкрепа“ гр. П. се установява, че в процесния период ищцата е била синдикален член.