Определение № 1789 от 11.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 11.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Частно касационно гражданско дело № 20248003100589 по описа за 2024 година взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал. 3, във вр чл. 248,ал.3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на „Козлодуй”ООД чрез адв Г. П. –С. от САК срещу решение №933 от 09.08.2023г по гр.д №89/2023г на Окръжен съд–Бургас в частта представляваща определение, с което въззивният съд е изменил присъдените разноски за първоинстанционното производство.

Спорът,разрешен с обжалваното определение е за правото на ответника– касационен жалбоподател на разноски за адвокат в първоинстанционното производство , съразмерно и с оглед изхода на делото при частично уважен иск ,основантията за намаляването им при потвърдено решение , обжалвано от насрещната страна ,за прилагането на минималните размери по НМРАВ при разглеждане на възражение по чл.

78, ал.5 ГПК от съда и за задължението върху минималното възнаграждение да се начислява и ДДС в полза на регистрирани по ЗДДС адвокати.

При постановяване на първоинстанционното решение Бургаски районен съд е приложил чл. 78, ал.5 ГПК,като платеното от„Козлодуй”ООД адвокатско възнаграждение в размер на 15 283,20лв е редуцирано до 5315лв /изчилено като минимума по чл.7, ал.2 т.5 НМРАВ/. На тази база , съобразно уважената и отхвърлена част от исковете , които са за обезщетение по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, ищцата Е. Б. Р. е осъдена с решението да плати на ответника разноски в размер на 5892 лв, а последният е осъден да плати на ищцата разноски в размер на 200 лева. В производство по чл. 248 ГПК иницирано по молба на ответника „Козлодуй”ООД , разноските които ищата е осъдена да му заплати допълнително са 1 намалени на 5302,80лв.Сезиран с жалба срещу определението, въззивният съд също не е присъдил разноски до размера на исканите и установени като заплатени от ответника 15283,20лв за адвокатско възнаграждение /с начислен ДДС/, но е ревизирал изводите на Бургаски районен съд в две насоки. Изтъкнато е ,че съгласно чл.2,ал.5 от НМРАВ минималн възнаграждение следва да се определи поотделно за всеки обективно съединен иск , включително по иска за лихви /чл. 86 ЗЗД/, поради което в случая минумума по наредбата е от 6368,35лв . На следващо място , върху иначе правилно намаленото до минималното възнаграждение за адвокат , в случая съдът е бил длъжен да начисли и ДДС ,т.е сумата нараства на 7642,02лв .Поради това с крайния си акт , с която обжалваното решение е потвърдено , но не и в частта за разноските /както е било изменено/ , Бургаски окръжен съд е осъдил Е. Б. Р. да заплати още 1562лв разноски заедно с присъдените от първоинстанционния съд в полза на ответника , на основание чл.78, ал.3 ,вр. ал.5 ГПК Касационният жалбоподател „Козлодуй”ООД е недоволен от отказа на въззивния съд да присъди разноските за адвокатска защита в пълния им размер и спрямо платеното да приложи правилото за съразмерност /чл.78 ГПК/.

В изложение се формулират свързано въпроси по прилагането на чл.78, ал.5 ГПК:(1) кои са критериите за преценка на наличие,респ. липса на фактическа и правна сложност на спора и следва ли съдът да ги обсъди в мотивите;(2).При преценка ,че прекомерност е налице , всякога ли следва възнаграждението да бъде намалявано до минималния размер , или може съдът да определи справедлив размер на възнаграждение под минималния и как следва да се прецени този справедлив размер . Изтъква се противоречие с ТР №6/2012 г на ОСГТК ,тъй като указанията по него не са съобразени , което е довело до драстична редукция ,сочи се и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК,тъй като е създадена вълна от противоречива практика.Формулира се и общ процесуалноправен въпрос (3) следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди твърденията им . Изтъква се ППВС №1/1953г , ППВС №1/1985г , ТР №1/2001г на ОСГК и множество решения на състави на ВКС , указващи това задължение за съда ,което касаторът счита за пренебрегнато при постановяване на обжалвания акт по разноските .

Отговор не е постъпил .

Постъпилата касационна частна жалба е допустима, по нея не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване по формулираните правни въпроси , като съображенията на Върховен касационен съд, Трето г.о са следните :

Критериите за фактическа и правна сложност на делото при прилагане на чл.78, ал.5 ГПК са изяснени безпротиворечиво и последователно в практиката на ВКС, включително тълкувателна (Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г.на ОСГТК на ВКС ).Адвокатската защита е вложеният от адвоката труд, който се преценява в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, като следва да се съобразат доказателствените факти и доказателствата,които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси , което е различно по сложност при всеки отделен случай.

В случая отчитането на фактическата и правна сложност на делото от въззивния 2 съд е обективирана в решението , преценена е съгласно установената практиката на ВКС, с излагане на дължимите по въпроса мотиви, с тях е даден и отговор на довоите и възраженията на жалбоподателя и не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК .

Същевременно поставянето на въпрос всякога ли съда, преценил възнаграждението за прекомерно,следва да го намалява до минималния праг по НМРАВ,съответно може ли да намали възнаграждение и под този праг,е абстрактно поставен и няма обуславящо за изхода на настоящия спор значение, при съобразените конкретни факти и обжалваемия интерес за настоящия частен жалбоподател, който оспорва намаляването на платеното от негова страна адвокатско възнаграждение изобщо. Отговорт на този въпрос очевидно не би обусловил поблагоприятно за жалбоподателя разрешение, свързано с разноските.Не е отговорено на общо изискване в чл. 280 , ал.1 ГПК за формулиране на относим правен въпрос .

За пълнота следва да се изтъкне,че опит за редуциране приложното поле на дадените по тълкувателен път от ОСГТК разрешения и на трайно застъпваното в практика на ВКС разбиране за правомощието на съда като израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, бяха въведените законодателни промени в Закона за адвокатурата ,задължаващи съдилищата да не намаляват адвокатските възнаграждения под минималните размери съгласно издадената от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004г. В постановено Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При този извод,сочената Наредба №1/20024г на Висшия адвокатски съвет не преследва легитимна цел и не следва да се прилага от националните съдилища съгласно даденото от Съда на ЕС задължително тълкуване/чл.633 ГПК/.

При редуциране на платеното от ответника „Козлодуй” ООД адвокатското възнаграждение до минималния праг по НМРАВ въззивният съд на свой ред се е водел от задължението да спази действащия закон. По този начин е приложил минимален ценови праг,който е облагодетестващ ,а не ощетяващ настоящия жалбоподател при прецененото от съда основание за намаляване на възнаграждението за адвокат, поради прекомерност.В конкретния случай, предмет на производството е иск за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, при възложена от закона обективна отговорност на привлечения ответник за обезщетяването им /по чл. 200 КТ/ и цената на исковете не следва да е водещ критерии при определяне размера справедливо възнаграждение за осъществено процесуално представителство за ответника , платил за защита по делото почти 3 толкова,колкото дължи и е осъден да заплати като обезщетение. Доказаният висок процент на съпричиняване от пострадалия в настоящия случай е обусловил решението на съда по отношение на присъдения размер на обезщетението при частично уважаване на иска.

Според закона, съотношението е определящо за възлагането на разноските по съразмерност /чл.78, ал.1,ал.3 ГПК /. Съразмерността по чл. 78 ГПК обаче не е единственият принцип , от който съдът следва да се ръководи. Наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес ,съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие

, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл.36 ЗА/. В практиката на ЕСПЧ е застъпено разбирането, че налагането на значителна финансова тежест върху страните, включително и след приключване на производството, включително под формата на задължение за разноски , може да действа като ограничение на правото на достъп до съд, което не е съвместимо с чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, ако не преследва разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати.В редица случаи, формиране възнаграждението за адвокат като процент от стойността на претенциите за неимуществени вреди,без съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, би довело до нарушена пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд.

По изложените съображения , ВКС ІІІ г.о.

О П РЕ ДЕ Л И:

Не допуска до касационно обжалане определението, съдържащо се и постановено с решение №933 от 09.08.2023г по гр.д №89/2023г на Окръжен съд –Бургас, с което въззивният съд е изменил присъдените разноски за първоинстанционното производство .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4