Решение № 16 от 09.05.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Първомай, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20245340200039 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0325-000979/04.09.2023 г., издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Е. М.

Р. за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП.

С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят оспорва, че е извършил описаното в наказателното постановление нарушение. Поддържа се, че не ставало ясно дА. НП е издадено на основание АУАН или съгласно разпоредбата на чл.

36, ал. 2 ЗАНН, за да се направи преценка дА. са спазени давностните срокове за санкциониране на нарушението, предвидени в ЗАНН. Също така счита, че в НП не се съдържА. време, място и начин на извършване на нарушението, диспозитив на нарушение, както и факти и обстоятелства, касаещи конкретното нарушение. Посочено е, че съдържанието на НП било изцяло неясно и осуетявало правото на жалбоподателя да разбере срещу какво обвинение трябва да се защитава. Твърди, че не могъл да установи защо административнонаказващият орган приемал, че използвал пътя не по предназначение, както и с какви цели управлявал автомобила. Също така счита, че „площада на ***“, където било посочено, че е управлявал автомобила, не представлявал път, отворен за обществено ползване. Отделно от това излага съображения, че случаят бил маловажен. По тези съображения моли да бъде отменено наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и 1 законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.07.2023 г. около 02:54 ч. в ***, общ. Първомай С. Ф. С. спрял управлявания от него лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № *** на ***, което пространство било обособено като площад. В автомобила с него пътувал свидетелят С.

Ш. Я.. След като престояли там около половин час, двамата се прибрА. по домовете си с управлявания от С. Ф. С. лек автомобил.

На същата дата, около 03:47 ч., на същото място – ***, общ. Първомай на ***, жалбоподателят Е. М. Р. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***, като с газ и въртене на гуми три пъти завъртял автомобила в кръг. С него в автомобила пътувал свидетелят С. М. М..

На сутринта, при кмета на *** – свидетеля А. Д. Б., дошла жена, която се оплакала, че цяла нощ не били спА., тъй като се чувал шум от въртене на гуми. Поради това свидетелят Б. уведомил полицейския служител, обслужващ селото – свидетеля Ж.

С. Й.. При извършената проверка с протокол за доброволно предаване от 31.07.2023 г. на свидетеля Й. бил предаден компактдиск, съдържащ видеозаписи от охранителна камера, която била монтирана пред намиращия се в близост магазин на *** – Д. Б.“.

След преглеждане на видеозаписите свидетелят Й. установил лицата, които първоначално били спрели с лекия автомобил – С. Ф. С. и С. Ш. Я., както и лицето, което след това извършвало кръгови движения с автомобила си – жалбоподателя Е. М.

Р..

Поради съмнение за извършване на престъпление материА.те, касаещи поведението на жалбоподателя, били изпратени на прокурор от Районна прокуратура Пловдив, ТО Първомай за становище по образуване на досъдебно производство. По този повод случаят бил заведен по пр. пр. № 9128/2023 г. по описа на същата прокуратура и с постановление от 14.08.2023 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1 НПК, тъй като приел, че деянието не представлява престъпление и върнал преписката на началника на РУ Първомай за преценка на основанията за реА.зиране на административнонаказателната отговорност.

Преписката била изпратена на наказващия орган, който предвид отказа за образуване на досъдебно производство издал обжалваното наказателно постановление.

В него било посочено, че на „31.07.2023 г. около 03:47 ч., в *** на ***, на площада на ***, като водач на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***, при обстоятелства: извършена проверка по преписка с рег. № 325р-6434/2023 г. за евентуално извършено престъпление от общ характер, в частност – такова по чл. 325, ал. 3, вр. 1 НК, за това, че лице от ***, обл. Пловдив подало оплакване до кмета на *** А. Б., който сигнА.зирал полицейския служител, обслужващ селото, че на 31.07.2023 г. в 03:47 ч. автомобил е въртял гуми на площада на *** и се е чуло силно как пистят гуми.

Установен е автомобилът, който е въртял гуми – лек автомобил марка и модел „Мерцедес ***“ с рег. № ***, собственост на Е. М. Р.. Във връзка с горното била 2 образувана настоящата преписка. Получено постановление с № 9128/2023 г. от 14.08.2023 г. за отказ да се образува наказателно постановление с оглед реА.зиране на административнонаказателната отговорност на виновното лице“. Прието е, че жалбоподателят Е. М. Р. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Ж. Й., А. Б., С. Я. и С. М. (частично), приложената административнонаказателна преписка и надлежно приобщеното вещественото доказателство – компактдиск, съдържащ записи от охранителната камера на магазин на *** – Д. Б.“. След извършен анА.з на събраните доказателства съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите Й., Б. и Я. като логични, последователни, непротиворечиви и съответни на писмените и веществените доказателства. В тази връзка свидетелите Й. и Б. подробно описват събитията във връзка с извършената проверка по повод постъпилия сигнал в кметството в ***. Свидетелят Й. е изяснил с кои лица е разговарял и как е установил водача на автомобила, който с газ и въртене на гуми направил кръгови движения с автомобила си. Цитираните гласни доказателства кореспондират и на установените факти чрез предявените видеозаписи от охранителната камера. Константна е съдебната практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. В хода на съдебното производство безспорно бе установен техният произход, както и че са приобщени по надлежния ред към доказателствените материА.. Ето защо, съдът формира изводите си и въз основа на приложените към преписката видеозаписи, възпроизвеждащи релевантни за делото факти. Съдът намира за необходимо да изясни, че не дава вяра единствено на показанията на свидетеля С. М. в частта, в която е заявил, че не е присъствал по време на процесния случай, доколкото противоречат на останА.те доказателствени източници. В останалата част не са нА.це основания заявеното от свидетеля М. да не бъде кредитирано от съда.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в поголяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В случая процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая след произнасянето на РП Пловдив, ТО Първомай с Постановление за отказ да се образува 3 наказателно производство от 14.08.2023 г. административнонаказващият орган е издал процесното НП, без да бъде съставен АУАН, на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В тази хипотеза съобразно трайната съдебна практика срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на НП започва да тече от момента на получаване от съответния наказващ орган на постановлението за прекратяване или за отказ да се образува наказателно производство. В случая НП е издадено на 04.09.2023 г., от което следва, че са спазени изискванията на закона по отношение на срока за неговото издаване.

Независимо от изложеното обаче, настоящият състав констатира допуснати при съставянето на НП процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива и които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонаказателното производство.

В тази връзка съдът установи, че в НП процесното нарушение е описано в разрез с императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Този пропуск е съществен, доколкото не дава възможност на жалбоподателя да разбере въз основа на какви факти е подведен под отговорност за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за да организира адекватно защитата си. Тук е мястото да се изясни, че абсолютно задължително е в този процесуален документ санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с въвеждане на всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. НА.чието на пълно описание на деянието, съдържащо всички елементи от състава на съответното нарушение, е основна гаранция за осъществяване на съответно на административното обвинение право на защита.

В случая, както беше посочено по-горе, на жалбоподателя е вменено извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, според който текст на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следващата се санкционна норма за това нарушение се съдържа в чл.

175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП, който гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В текста на обжалваното наказателното постановление е посочено единствено, че жалбоподателят използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Като факти е отразено следното:

„Лице от ***, обл. Пловдив подало оплакване до кмета на *** А. Б., който сигнА.зирал полицейския служител, обслужващ селото, че на 31.07.2023 г. в 03:47 ч. автомобил е въртял гуми на площада на *** и се е чуло силно как пистят гуми. Установен е автомобилът, който е въртял гуми – лек автомобил марка и модел „Мерцедес ***“ с рег. № ***, собственост на Е. М. Р.“. Съдът намира, че по този начин е нА.це непълно описание на нарушението, което се вменява на жалбоподателя, доколкото липсва описано изпълнително деяние – конкретизирани действия и/или бездействия, които административнонаказващият орган е приел, че реА.зират състав на ползване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. Поради това съдът приема, че в минимално изискуемото съдържание на НП при налагане на санкция за това нарушение следва да попадне посочване на конкретно фактическо поведение на съответния водач, което представлява използване на пътищата за обществено ползване 4 за други цели. В случая не са изложени релевантни обстоятелства, които да обуславят извод, че жалбоподателят е използвал пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари (напр. рязко да е ускорил скоростта, да е извършил преднамерено изваждане на моторното превозно средство от контрол чрез предприемане на демонстративно поднасяне и завъртане на автомобила на пътното платно, което да е довело до загуба на сцепление на гумите, в резултат на което автомобилът странично да се е приплъзнал, което е известно с общоупотребимото понятие „дрифт“). В този смисъл липсва въобще в НП посочване на установеното поведение на автомобила, управляван от жалбоподателя – дА. същият е поднесъл, дА. задната му част се е отклонила, дА. гумите му са се приплъзнА. и т. н., както и посочване извършени ли са изобщо действия от водача, с които автомобилът е изведен извън контрол и то умишлено. Не става ясно от НП какво е обективното външно проявление на това твърдяно „въртене на гуми“ – дА. е завъртането на автомобила, приплъзване на гумите му, форсиране или друго. Отделно от това, съставомерността на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП е обусловена и от нА.чието на специфична цел, а именно ползването на пътищата за обществено ползване с дадена цел, различна от тази за превоз на хора и товари, като тази цел следва да намери своето отражение при надлежното описание на деянието в издаденото НП. Доколкото законодателят е предвидил нА.чието на тази специална цел като един от обективните елементи на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, то във всеки един случай на квА.фициране на деянието на дадено лице като нарушение на тази разпоредба е абсолютно задължително както посочването на тази цел в НП, така и установяването й по несъмнен начин, основан на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. В конкретния случай направеното в НП словесно описание на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП не съдържа посочване на съответната цел, която, както беше посочено е елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Визираното от съда отсъствие на релевантно за обективната съставомерност описание на инкриминираното нарушение съществено засяга правата на санкционираното лице и препятства възможността му да разбере в какво точно е обвинено и да организира реципрочна на административнонаказателното обвинение защита. В този смисъл даденото описание на нарушението не отговаря на изискванията на закона, непълно е, неясно е и влече отмяна на атакуваното наказателно постановление на самостоятелно основание.