Решение № 4580 от 15.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4580

Пазарджик, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20267150700981 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по Жалба на Б. И. Л., [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, с посочен съдебен адресат адв. У., [населено място], ул. И. В., ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2772909 от 03.08.2026г., издадена от Е. В. Т., на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР Пазарджик, с която спрямо Б. И. Л., [ЕГН], за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 171, ал. 1 б. з)бб от ЗДвП е приложена принудителна мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от три месеца, като е отнето свидетелство за управление на МПС № DA1602057.

3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.

Поддържа се, че в случая не са налице нито фактически, нито правни основания за прилагане на процесната административна мярка. Счита се, че е нарушен принципа „Съразмерност“, установен в чл. 6 от АПК. В този контекст се възразява, че в оспорената заповед, административния орган не е изложил каквито и да е конкретни мотиви относно самото, твърдяно административно нарушение и относно срока на приложение на мярката, което противоречи на изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Според жалбоподателя, в случая става реч за явно маловажен случай на нарушение.

Сочи се, че наложената принудителна административна мярка, не е във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие, нито с конкретни данни за застрашаване на живота или здравето на други участници в движението.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Ответника Е. В. Т., на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР Пазарджик, не взема конкретно становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Според съставената разписка, заповедта е връчена на нейният адресат на 03.08.2026 г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на администрацията на 17.08.206г. При това положение, следва да се приеме, че същата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. Според обстоятелствената част на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 5762654 от 03.08.2026 г., съставен от Е. В. Т., на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР Пазарджик, на 03.08.2026 г., около 13:20 часа, в [населено място], на ул. Н. Ц., в посока към кръстовището, образувано с бул. А. С., Б. И. Л., управлява собствения си лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. [рег. номер], като пред № 10 предприема маневра за изпреварване, отляво на лек автомобил „Пежо 206“ с регистрационен № [рег. номер], с водач И. А., [ЕГН], като не е изпълнил задължението си да остави достатъчно странично разстояние по време на изпреварването, вследствие на което, го блъска. Настъпва пътно транспортно нарушение с материални щети.

Като участник в пътно транспортно произшествие с материални щети, не е изпълнил задължението си да остане на място и да установи последиците от произшествието.

Първо посоченото деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тоест не е осигурил достатъчно разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. Второто от деянията е квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тоест не спира и не установява последиците от пътно транспортно произшествие.

Акта е връчен на неговия адресат, като е отбелязано „нямам възражения“.

7. Процесната заповед е издадена при позоваване на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 5762654 от 03.08.2026 г.

Относно приетите за установени факти е отбелязано единствено, че в [населено място], на ул. Н. Ц., в посока към кръстовището, образувано с бул. А. С., Б. И. Л., управлява собствения си лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. [рег. номер], като извършва следното нарушение: :…. Като участник в пътнотранспортно произшествие с материални щети не е изпълнил задължението си да остане на мястото и да установи последиците от произшествието…“.

Тук следва да се констатира, че в процесната заповед не е посочена дата и часа на извършване на твърдяното нарушение. Липсва описание и на соченото пътно транспортно произшествие.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тоест не спира и не установява последиците от пътно транспортно произшествие

8. При тези данни е счетено, че на основание на основание чл. 171, ал. 1 б. з)бб е приложена принудителна мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от три месеца, като е отнето свидетелство за управление на МПС № DA1602057 9. Приобщени по административната преписка и по делото са :

• Докладна записка от мл. инспектор Е. Т. от 03.08.2026 г., в която са описани фактите и обстоятелства описани и в процесния акт за установяване на административно нарушение ;

• Извлечение от информационната система на МВР, относно данни за регистрацията на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. [рег. номер], от която е видно, че същият е собственост на жалбоподателя Л.;

• Справка за водач Б. И. Л., от която е видно, че от момента на придобиване на правоспособност през 1962 г., нему са издадени 23 наказателни постановления; 18 електронни фиша и са приложени три принудителни административни мерки, включително процесната;

• Заповед № 312з-2296 от 11.09.2025 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник сектор „пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.

IV. За правото:

10. Според посочената като нарушена, материално правна норма на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Неспазването на това правило за поведение е възведено в състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП според която, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

11. Според приложимата към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, ал. 1 б. з)бб от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8 12. Както се сочи в жалбата с която е сезиран съда, съобразно правилото на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана(курсива мой) заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

13. Възражението на жалбоподателя за това, че административния орган не е изложил конкретни мотиви относно срока на приложение на административната принуда обаче, не може да бъде споделено. Като се посочи, според указанието на чл. 171, ал. 1 б. з)бб от ЗДвП, принудителното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство е временно, като периода на действие на мярката е нормативно ограничен с конкретно посочен момент на преустановяване на приложението и точно определен краен срок на действие: „…до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: три месеца….“. Ясно е, че при това нормативно разрешение, административния орган не компетентен да определя някакъв различен от указанията на закона срок на действие на постановената от него принуда.

14. Конкретиката на текущия казус, налага да се констатира, че нито в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение, нито пък в обстоятелствената част на процесната заповед е посочено кога, как и по какъв начин е установено извършването на процесното нарушение на ЗДвП, както и че именно Л. е предприел противоправното поведение, изразяващо се в това, че не е спрял и последиците от настъпило пътно транспортно произшествие.

Неясно е дали фактите и обстоятелствата описани в акта за установяване на административно нарушение са възприети пряко от контролния орган или са възприети въз основа на обяснения на трети лица. Такива трети лица и такива обяснения нито се сочи да са установени, нито се твърди да са събрани в хода на административно наказателното или в хода на административното производство в рамките на което е издадена процесната заповед.

Относно вписания в акта за установяване на административно нарушение свидетел П. Г. М. е отбелязано, че той е присъствал при съставяне на акта, което ще рече, че данни за твърдяното нарушение и за извършването му конкретно от Л., не са получени от въпросния свидетел.

15. В приложената по преписката Докладна записка № 1006р-10230 от 03.08.2026 г., съставена от мл. инспектор Е. Т. е посочено, че на 03.08.2026 г., около 13:25 часа бил уведомен от Оперативната дежурна част Пазарджик за настъпилото пътно транспортно произшествие, което ще рече, че мл. инспектор Т. не е бил очевидец на нарушението. В същата докладна записка, като приложение е посочен ППТП № 2026-1037-50448-1, като същия не е представен с преписката и не е наличен по делото.

Вероятно става реч за протокол за ПТП с материални щети, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В същия би следвало да бъдат описани видимите материални щети по МПС, обстоятелствата, причините и условията за ПТП, извършени маневри, други материални щети, да бъде очертана схема на произшествието. В протокола се посочват участниците в пътнотранспортното произшествие, които следва да подпишат същия, което ще рече че са съгласни и възприемат отразените в протокола данни.

16. Липсата на въпросния протокол, както и липсата на каквито и да е други документи и доказателства в тази насока, не позволяват да се формира еднозначен, фактически обоснован и несъмнен извод, че именно Л. е причинил твърдяното пътно транспортно произшествие и че след евентуалното настъпване на такова, той е имал възможност без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, но не е сторил това.