Решение № 20779 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20779 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110150729 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Р. А. И., с ЕГН: 5610286769, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 3732.78 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот апартамент № 19, находящ се в гр. София, адрес, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 3179. 26 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и сумата от 523.62 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 24.83 лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 5.07 лева обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 65885/2022 г. на СРС – 01.12.2022 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, 1 се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че сумите се претендират от ответника като собственик топлоснабдения имот.

С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на А.П.П., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 17.11.1997 г. със запазено вещно право на ползване, молба декларация за откриване на партида от 2001 г. от лицето Е.М.П., покана за плащане, писмо от Столична община, протокол от ОС на СЕС и договор между СЕС и ФДР, удостоверение за идентичност на адреси, две общи фактури /от които само едната с извлечение по месеци/ и извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Иска се назначаване на експертизи.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. Съдебните книжа са връчени на ответницата на 12.01.2024 г. чрез пълномощник от заповедното производство – адв. М. К. М. /чрез адв. сътрудник/.

В срока по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 65885/2022 г. на СРС длъжникът е депозирал възражение, че не дължи вземанията по заповедта за изпълнение.

С определение № 29516/21.07.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.

Същото не е депозирало становище по делото.

Съдът е изискал служебна справка за данни за смърт и родствени връзки на лицето Е.М.П..

В съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата, чрез адв. М . изразява писмено становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 658/08.01.2023 г. по ч.гр.д. № 65885/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови 2 нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 86, том LLLXXXV, н.д. № 36292/1997 г. от 17.11.1997 г. се установява, че на 17.11.1997 г. лицето Р. А. И. е придобило чрез покупка 5/6 идеални части от собствеността върху процесния имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, адрес. Продавачи по сделката са Е.М.П. /продала своите 4/6 идеални части/ и П.А.П. /продала своята 1/6 идеална част/. Лицето Е.М.П., видно от нотариалния акт, е запазило за себе си пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно право на ползване върху имота. Съгласно документа правата на продавачите произтичат от договор за продажба на имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.12.1987 г., удостоверение за наследници и удостоверение за гражднаски брак.

Видно от молба декларация от 20.09.2001 г. лицето Е.М.П. е поискало откриване на партида за битови нужди за имота – апартамент № 19, находящ се в гр. София, адрес – при посочи двама потребители и предходен титуляр на партидата А.П.П..

От писмо от Столична община, район Слатина се установява, че собствеността върху апартамент № 19, находящ се в гр. София, адрес е прехвърлена с договор за продажба от 15.12.1987 г. на лицата А.П.П. и Е.М.П..

Съгласно справка от НБД „Население“ Е.М.П. е починала на 20.02.2015 г.

– като неин съпруг е бил А.П.П., а П.А.П. и Р. А. И. – са нейни дъщери. От своя страна от удостоверение за наследници на А.П.П. се установява, че е починал на 26.11.1990 г. като е оставил за свои наследници Е.М.П. – съпруга и П.А.П. и Р. А. И. – дъщери.

От представено по делото съобщение към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, адрес, ап. 19 е Р. А. И..

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период.

От договор между СЕС и ФДР от 22.08.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 02.08.2002 г. /в протокола – подпис на Е.М.П. под т. 19/ се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

На последно място, видно от приложено на л. 32 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 3179.26 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 1590.44 лева /отразена към м.

07.2020 г./, три допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен 3 сезон – възлизащи на 14.29 лева, 0.59 лева и 2.84 лева /отразени към м.

10.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 1516.12 лева /отразена към м. юли 2021 г./ и две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 45.84 лева и 9.14 лева /отразени към м. 08.2021 г./.

За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. НЕ Е представена справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци. Поради това съдът е изискал да бъдат представи месечните фактури: м. 05.2019 г. в размер на 63.89 лева, м. 06.2019 г. в размер на 63.89 лева, м. 07.2019 г. в размер на 58.16 лева, м. 08.2019 г. в размер на 58.16 лева, м. 09.2019 г. в размер на 63.98 лева и м. 10.2019 г. в размер на 144.07 лева или общо 452.15 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 658/08.01.2023 г. по ч.гр.д. № 65885/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и ответницата е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват 4 по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /удостоверение за наследници на А.П.П., справка от НБД „Население“ Е.М.П., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 86, том LLLXXXV, н.д. № 36292/1997 г. от 17.11.1997 г., писмо от Столична община, район Слатина и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че лицето Р. А. И. има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот през целия процесен период /доколкото Е.М.П. е починала още през 2015 г. – т.е. преди процесния период/.