Решение № 97 от 11.06.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Кърджали, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140200999 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. К. Й. от *** срещу Наказателно постановление № 231300-002097 от 03.10.2023г., издадено от ВПД Началник Сектор към Отдел "Пътна полиция" при ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т.5, пр.5 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 150.00 лв.

Жалбоподателят, включително и чрез процесуалния си представител адв. П. Г. от АК- Кърджали намира наказателното постановление за незаконосъобразно. Излага твърдения, че не бил извършил описаното в същото нарушение. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира и за направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с , процесуалния си представител адв. П. Г. от АК- Кърджали. Чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа жалбата и настоява за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на 1 основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното :

На 04.09.2023г в ОДМВР- Кърджали постъпил сигнал сведение по ел.поща, подаден от името на Е. О. Х.. В сигнала се сочело, че на 02.09.2023г около 18,37ч. , пътувайки от ГКПП Маказа в посока гр. Кърджали, между с. Глухар и гр. Кърджали, водачът на МПС Е.

О. Х. бил засечен и опасно изпреварен от дясна пътна лента от лек автомобил **** с рег. № ***, който минавайки между две коли със скорост повече от 100 км/ час щял да се блъсне в автомобила, управляван от Е. Х., в който се возело семейството му и който се движел в лява пътна лента с около 90 км./ час. Между автомобила, управляван от Е. Х. и лек автомобил **** с рег. № *** имало разстояние поне една кола.

Сигналът е докладван на свидетеля В. С. Б. – инспектор в група „ОДПКПД“, сектор „ПП“ при ОДМВР- Кърджали, която е провела беседи с жалбоподателя Р. Й., Е. О. Х. и Д.К., снела им е обяснения по случая и е изготвила докладна записка до Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР- Кърджали, в която е обобщила резултатите от проверката по сигнала, подаден от Е. Х., с мнение за прекратяване на преписката. В своите писмени обяснения пред инспектор В. Б., жалбоподателят Р. Й. потвърдил, че на процесната дата, час и място, в описаната посока е управлявал лек автомобил **** с рег. № ***, собственост на Д.К. от ***, но е отрекъл да е извършвал нарушение или да е създал опасност за останалите участници в движението. Същият твърдял, че на 02.09.2023 г. около 18.30 ч. управлявал лек автомобил **** с рег. № *** в посока от гр. Момчилград към гр. Кърджали, като на около 50-60 м. пред него, малко преди кръстовището за с. Глухар и с. Пепелище настигнал лек автомобил *** с рег. № ****, който се движел в лявата лента на пътното платно, бавно с включен сигнал за завиване наляво. Жалбоподателят сочи, че се движел в дясната пътна лента с около 60 км/ час и задминал лек автомобил *** с рег. № **** преди кръстовището, тъй като счел, че водачът на ***та с рег. № **** се бил престроил в лява лента с намерение да завие към с. Пепелище, като в този случай жалбоподателят не извършвал маневра „изпреварване“ по смисъла на ЗдВП, които твърдения поддържа и в съдебно заседание.

Във връзка с подадения от св. Е. Х. сигнал, на 19.09.2023г. на Р. Й. бил съставен АУАН от св. Ж. И., с който е предявено административно нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗДвП.

В акта е посочено, че на 02.09.2023г., около 18,37 ч на път I- 5 след разклона за с.

Глухар, управлявал лек автомобил **** с рег. № ***, собственост на Д.Г.К. от ***, в посока към гр. Кърджали и като извършил маневра изпреварване от дясно на лек автомобил ***, собственост на „*** „ ЕООД гр. София, ЕИК **** и управляван от Е. О. от *** като създава опасност за останалите участници в движението.

В АУАН е посочено, че същият е съставен в присъствието на двама свидетели, като единият от тях е очевидец, който е присъствал при установяването на нарушението.

На 03.10.2023г. е издадено обжалваното наказателно постановление като наказващият орган възприел изложената в акта фактическа и правна обстановка и наложил глоба в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т.5, пр.5 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - Справка за собственост на МПС, видно от която рег. номера на лек автомобил марка *** е ***, собственост на „*** „ ЕООД гр. София, докладни записки, сведения, писмо до ОДМВР- Кърджали, съдържащо сигнал от Е. Х., протокол за предупреждение, заповед от 02.02.2021г. на министъра на МВР, писмо от АПИ.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият състав намира, че е основателна, предвид на следното :

При извършената служебна проверка съдът констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила и материални закон, които съставляват основание за отмяна на атакувания акт. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

От свидетелските показания на актосъставителя Ж. И. се установява, че същата не е очевидец на нарушението, не е посещавала произшествието, с оглед на което АУАН се явява съставен от неочевидец, като единия от вписания свидетел по акта св. В. Б., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. В самия АУАН е посочено, че е съставен в присъствието на свидетел очевидец при установяване на нарушението, като това е свидетелят Е. Х., който обаче в съдебно заседание заявява, че не е присъствал при съставяне на процесния АУАН, а само е го е подписал по- късно. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелските показания на В. Б., поради което съдът ги приема за несъмнено установени. От показанията на свидетеля и актосъставител Ж. И. е видно, че процесният АУАН е съставен единствено и само въз основа на сигнала, изпратен по ел.поща от свидетеля Е. Х.. Другият свидетел посочен в акта е В. Б., която заявява, че не е присъствала при констатиране на нарушението, не е участвала в извършване на проверка на място и че актът е съставен изцяло по свидетелските показания на Е. Х., по които трябвало да се вземе отношение по повод подадения от него сигнал до ОДМВР- Кърджали. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/, каквато хипотеза несъмнено не е налице в настоящия случай. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се явява друго, самостоятелно основание за отвяна на НП като незаконосъобразно поради следното: В АУАН рег. номерът на МПС ***, собственост на „*** „ ЕООД гр. София, на процесната дата управлявана от Е. Х. печатно е посочен като ***, като с химикал с черна мастилена паста е коригиран на ***, която корекция не е отразена като извършена по надлежен начин с подпис и печат. Същевременно в издаденото въз основа на процесния АУАН, наказателно постановление рег. номера на гореупоменатия автомобил *** е отразен като ***. От приложената по делото справка за собственост е видно, че коректният регистрационен номер на цитираното МПС е ***. Съдът намира , че по този начин е нарушена нормата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство.

По този начин се е стигнало до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. За да може да последният да реализира правото си на защита в пълнота при издаване на АУАН и 3

НП следва да има идентичност както във фактическите обстоятелства, така и в правната квалификация на извършените нарушения.

Отделно от това, съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите Ж. И., В. Б. и Е. Х. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя Р. Й. нарушение, като АНО не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка.

Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Субсидиарно приложение намира ГПК. В чл. 80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им найкъсно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. От жалбоподателя са поискани разноски по делото, но не са представени доказателства за извършени такиване е приложен списък за разноските, а в договорът за правна защита и съдействие не е отразена сумата за адвокатско възнаграждение. Поради изложеното, настоящият състав счита, че на жалбоподателя не се дължат разноски

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ: