Решение № 547 от 25.11.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Габрово, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210100600 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на отрицателен установителен иск, предявен от К. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 15 срещу „ФИНКЛУБ" АД /с предходно наименование „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД/, с ЕИК 121230735, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Цариградско шосе" № 111 П.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Предявен е иск съдът да признае за установено по отношение на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК121230735, със седалище и адрес на управление: гр.

София. ул."Любен Каравелов" № 4, че ищцата К. М. П., с ЕГН ********** не дължи на ответника „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 121230735 сума в общ размер на 7485,63 лева (седем хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки), от които Главница в размер на 2 736,00 лв., Законна лихва в размер на 3 268,78 лв. за периода 29.12.2009 г. - 15.09.2021 г., 359,72лв. присъдени разноски, 120,80лв. разноски по изпълнителното дело, 1000,33 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.09.2021 г. по ИД № 20108440400355 по описа на ЧСИ С. Я., peг. № 844, с район на действие СГС, като погасено по давност.

Основава искането си на настъпила погасителна давност, т.к. изпълнителното дело било образувано през 2010г. и взискателят - Дайнърс Клуб България АД, с ЕИК 121230735 не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, при което ЧСИ С. Я., peг. № 844, с район на действие СГС следвало на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да прекрати посоченото ИД № 20108440400355.

1

Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски.

Б. От страна на ответника:

Не взема отношение по исковата претенция.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация.

Пред съда е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, имащ за предмет установяването, че правото, предмет на изпълнителния процес е отпаднало поради факти и обстоятелства настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в настоящият случай след издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът основа твърденията си за недължимост на сумите, предмет на изпълнителното производство на настъпила погасителна давност.

2. От фактическа и правна страна:

Видно е от приложеното по делото изпълнително дело № 20108440400355 по описа на ЧСИ С. Я., peг. № 844, с район на действие СГС, същото е образувано от ответника „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД срещу ищцата К. М. П. съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.01.2010 г. въз основа на Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 16/04.01.2010 г. по ч.гр.д. № 2394/2009 г. на РС Габрово.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила от момента на издаване на заповедта и разпореждането за принудително изпълнение, въз основа на което се издава изпълнителния лист. Стабилитет на изпълнителното основание настъпва обаче едва след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, след изтичане на който заповедта за изпълнени влиза в сила, тъй като до този момент изпълнението се извършва въз основа на разпореждане за принудително изпълнение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК /основанието на настоящия иск/, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, 2 а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора /Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. дело № 2766/2020 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. дело № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК, Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. дело № 2482/2021 г., IV г. о., ГК./

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника /ищец по настоящото дело/ на 19.03.2010 г. с писмо с обратна разписка, видно от отбелязването върху поканата за доброволно изпълнение. По делото не се сочи срещу заповедта за изпълнение да е подавано възражение /положителен факт, в тежест на доказване от ищцата/. Поради това с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение – в случая от 04.04.2010 г. /с изтичането на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК – в първоначалната редакция на разпоредбата, отброяващ се от връчването на препис от заповедта за изпълнение, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за различен момент на влизането й в сила/, е започнала да тече нова петгодишна давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед така даденото разрешение по процесният случай, погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

3

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.

По така образуваното изпълнително изпълнителни действия от кредитора: дело, са предприети следните

06.08.2014 г. запорно съобщение до Сосиете Женерал Ексребанк АД, до Банка ДСК и други банки относно запор на сметки на ищцата;

12.05.2016 г. – молба от ответника за запор на банкови сметки на ищеца вСосиете Женерал Ексребанк АД, въз основа на която е изпратено запорно съобщение на 20.07.2016 г.;

23.06.2017 г. – молба на ответника за справка за банкови сметки в Регистъра на БНБ с искане за налагане на запор на налични банкови сметки;

13.05.2019 г. – молба на ответника за справка за банкови сметки в Регистъра на БНБ с искане за налагане на запор на налични банкови сметки;

23.03.2021 г. - молба на ответника за извършване на справка за новооткрити банкови сметки в Регистъра на БНБ с искане за налагане на запор на налични банкови сметки, за справка в КАТ и запор на МПС и за налагане на запор на трудово възнаграждение, въз основа на която на 01.09.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Уъркпроект стандарт ЕООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата и до Юробанк България АД за налагане на запор на налични банкови сметки.

Видно от хронологията на посочените действия по изпълнителното дело е, че не са налице срокове в интервал по-голям от 5 години между извършване на изпълнителните действия съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, които прекъсват давността.

От значение за спора е дали настъпването на двегодишния срок съгласно чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и явяващ се основание за прекратяване на изпълнителеното дело, е от значение за извършените след изтичане на този срок изпълнителни действия. Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.

В този смисъл е трайната практика на ВКС, формирана и в други решения, съгласно които перемпцията на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Обезсилването обаче на изпълнителните действия има значение за процеса на принудителното изпълнение, но 4 няма ефект върху материалните права на страните, а давността е институт на материалното право.

С оглед изложеното наведените основания за недължимостта на сумите, съгласно изпълнителен лист от 04.01.2010 г. въз основа на Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 16/04.01.2010 г. по ч.гр.д. № 2394/2009 г. на РС Габрово, поради настъпила погасителна давност, са неоснователни.

Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В съденото решение са отразени актуалните данни на ответника съгласно изменението на наименованието му от 26.04.2024 г. от „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД на „ФИНКЛУБ" АД и на седалището и адреса му на управление, който от 08.02.2023 г. е гр. София, бул."Цариградско шосе" № 111 П.

3. Относно присъждането на разноски:

С оглед отхвърлянето изцяло на иска, разноските направени от ищцата не следва да й бъдат присъждани.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК от К. М. П., с ЕГН

**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 15 срещу „ФИНКЛУБ" АД /с предходно наименование „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД/, с ЕИК 121230735, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Цариградско шосе" № 111 П съдът да признае за установено, че ищцата К. М. П., с ЕГН ********** не дължи на ответника „ФИНКЛУБ" АД, с ЕИК 121230735 сума в общ размер на 7485,63 лева (седем хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки), от които: Главница в размер на 2 736,00 лв., Законна лихва в размер на 3 268,78 лв. за периода 29.12.2009 г. 15.09.2021 г., 359,72лв. присъдени разноски, 120,80лв. разноски по изпълнителното дело, 1000,33 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.09.2021 г. по ИД № 20108440400355 по описа на ЧСИ С. Я., peг. № 844, с район на действие СГС, поради погасяването им по давност, като неоснователен и недоказан.