Определение № 16 от 13.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 13.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500012 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 341/21.11.2024 год. по гр.д.№ 158/2024 год. по описа на Сливенския окръжен съд е осъдена Прокуратурата на Република България със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Х. П. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П. Е.“ № **, сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършени престъпления, по което обвинение е оправдан с влязло в сила решение, ведно със законна лихва, считано от 08.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск до пълния размер на сумата 50 000 лева, предявен като частичен от сумата 100 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Осъдена е Прокуратурата на Република България със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Х. П. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П. Е.“ № ** сумата 2 700 лева /две хиляди и седемстотин лева/ адвокатско възнаграждение по представени два броя договори за правно съдействие и защита, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди до пълния размер на сумата 3 500 лева като неоснователен и недоказан. Осъдена е Прокуратурата на Република България със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша” № 2 да заплати на Х. П. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П. Е.“ № ** разноски в общ размер на 900 лева.

Подадена е въззивна жалба от Х. П. П., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П. С. Н. - АК С., срещу части от решението, с които не са уважени исковите претенции на ищеца, а именно:

- в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена 1 за главница за размера над 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв.

– т.е. за разликата от 40 000 лв.,

-в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. върху присъдената главница за неимуществени вреди от 10 000 лв.,

- в частта с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху разликата до пълния размер на претендираната главница за неимуществени вреди от 40 000 лв., считано от 30.06.2020 год. до окончателното изплащане на сумата и

- в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. върху присъдената главница за имуществени вреди от 2700 лв..

Твърди се, че решението в обжалваните части противоречи на процесуалноправни норми, материалноправни разпоредби и преди всичко на принципа на справедливостта, съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е определено в занижен размер, при неотчитане на всички негативни последици за ищеца, които той е търпял и продължава да търпи в резултат от незаконното обвинение. Твърди се, че не е отчетена в достатъчна степен продължителността на незаконното наказателното преследване от три години, три месеца и шестнадесет дни по повдигнатите обвинения в извършване на четири отделни тежки умишлени престъпления касаещи укриване на данъци и подправяне на документи, и как повдигнатото и поддържано и в съдебна фаза обвинение се е отразило на ищеца. Твърди се, че описаните в мотивите към решението обстоятелства в този смисъл не са били правилно проектирани при определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като не е оценено в достатъчна степен и влиянието на обвиненията върху заболяванията, които ищецът е имал преди това. Твърди се, че не е отчетена от съда психологическата вреда нанесена на ищеца от произнасянето на осъдителните присъди от окръжния и въззивния съд, при съзнанието което той е имал относно неизвършване на престъпленията за които е бил обвинен. Сочи се, че ищецът е преживявал ежедневен, постоянен силен стрес, имал е неспокоен сън, загуба на сън за определен период, психически притеснения до степен на временни депресивни състояния.

Отделно от това е осъзнавал, че дори само факта на повдигнатите обвинения дискредитира доброто му име както сред обществеността в гр. С., така и в бизнес средите, в т.ч. и сред търговските му партньори, част от които чуждестранни, поради което чувството на обида и унижение е било в изключително висока степен, надхвърляща нормалната и общоприета рамка.

Тежък удар за ищеца, който е с чисто съдебно минало, е била и извършената полицейска регистрация по реда на чл. 68 от ЗМВР. Твърди се също, че наложената му мярка „подписка“ е ограничила свободно му придвижване, което също е следвало да се отчете при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Според жалбоподателя установените по делото обстоятелства сочат, че размерът на обезщетението определен от 2 окръжния съд е отдалечен от принципа на справедливостта, поради което обезщетението следва да се присъди в претендирания размер.

Изложени са отделни съображения за неправилност на решението в частта, с което е прието, че поради изтекла давност за претенциите за заплащане на обезщетение за забавено плащане, то следва да бъде присъдено върху определените от съда главници считано от 08.04.2021 год. до окончателното им изплащане. Посочено е, че в частта за обезщетенията за забавено плащане в размер на законните лихви съдът не е формулирал достатъчно прецизен диспозитив, тъй като няма произнасяне по заявените претенции за присъждане на законна лихва, считано от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане на главниците. Посочено е също, че в мотивите съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 111, б.

„в“от ЗЗД, тъй като в противоречие с Решение № 1276 от 08.10.1999 г. по гр. дело № 577/1999 г., V-то г.о. на ВКС на РБ, не е направил разграничение между обезщетението по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и претенцията за лихви за забава.

Сочи се, че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е за лихва, поради което тригодишният погасителен давностен срок, уреден в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не се прилага. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за решаване на спора по същество в тези части с цялостно уважаване на претенциите на ищеца и присъждане на съдебните разноски.

В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - Прокуратурата на Република България.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване в горепосочените части, и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Въззивният съд констатира, че въпреки излагането на мотиви относно претенциите на ищеца за присъждане на законни лихви и приемането, че за част от претендирания период същите са погасени по давност, както и излагането на съображения за началния момент от който са дължими лихвите върху главниците, Сливенският окръжен съд не е формулирал нарочен диспозитив в съответствие с изразената в мотивите към решението воля за:

- отхвърляне на претенцията за лихви за периода от 30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. върху присъдената главница за неимуществени вреди от 10 000 лв.,

- отхвърляне на претенцията за присъждане на лихви върху разликата до пълния размер на претендираната главница за неимуществени вреди от 40 000 лв., считано от 30.06.2020 год. до окончателното изплащане на сумата и за

- отхвърляне на претенцията за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. върху присъдената главница за имуществени вреди от 2700 лв..

Горното представлява допуснати при постановяване на решението очевидни фактически грешки, които съгласно чл. 247 от ГПК следва да 3 бъдат поправени от съда постановил решението. При липсата на нарочни отхвърлителни диспозитиви за претендираните от ищеца лихви, не е възможно произнасянето на въззивния съд по заявеното обжалване на решението в частите, в които по заявените от ищеца претенции, въпреки формулираната воля, в диспозитива няма произнасяне.

Ето защо въззивното производство следва да бъде прекратено от настоящия съд, като делото бъде върнато на Сливенския окръжен съд за поправка на очевидните фактически грешки, съгласно констатациите в мотивите към настоящото определение, след което делото следва да бъде изпратено на Бургаския апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 267 от ГПК, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 12/2025 год. по описа на Бургаския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за поправка на очевидните фактически грешки по чл. 247 от ГПК, съгласно констатациите в мотивите към настоящото определение, след което делото следва да бъде изпратено на Бургаския апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4