Определение № 719 от 12.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 719 гр. Бургас, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500375 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.

53Е, вх. В, представляван от юрисконсулт Ивета Тенева против разпореждане № 169 от 05.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 113/2025г. по описа на Районен съд- Карнобат, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Х. В., ЕГН: **********, с адрес: **** за следните суми, дължими по сключен помежду им договор за потребителски кредит №40020694757 / 13.10.2023 г., а именно: сумата в размер на 58.79лв., явяваща се разликата над дължимата главница от 607.25 лева до претендираната от 666.04лв., сумата от 204.73 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г. и сумата от 169.21 лв. -лихва за забава от 11.12.2023 г. / датата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.12.2024 г. /дата на предсрочната изискуемост/.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното разпореждане на заповедния съд, в атакуваните му части с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Позовавайки се на цитирана съдебна практика жалбоподателят счита, че съдът е излязъл извън обхвата на дължимата в рамките на заповедното производство проверка и не разполага на този етап с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.Счита, че уговореното договорно задължение за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави и съответно клаузата, с която е уговорено не е неравноправна по смисъла на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Сочи, че страните са уговорили ГПР в рамките на законовия предел на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, при спазване на 1 императивните законови изисквания. Що се касае до законна лихва, счита, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск. Досежно изтеклите лихви за забава възразява, че съдът неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение за тях, като счита, че договорната клауза, с която са уговорени не е неравноправна. На последно място заявява, че поради действителността на договорните клауза за лихви и ГПР процесния договор е изцяло действителен, с оглед на което се иска отмяна на разпореждането в обжалваната част и уважаване на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания за главница, възнаградителна и мораторна лихва. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство за платена държавна такса в размер на 15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Х. В. за заплащане на задълженията му по сключен между страните договор за потребителски кредит №40020694757 / 13.10.2023 г., а именно: сумата от 666.04 лв., представляваща неплатена главница, сумата от 204.73 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г., сума от 264.19 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 423.11 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата от 30 лв., представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислени на 25.12.2023 г., сумата от 400 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит начислени на 10.03.2024г.; сума от 169, 21 лева- лихва за забава от 11.12.2023 г.- датата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 г.- дата на предсрочната изискуемост, сумата от 32.59 лв., представляваща законна лихва дължима от 04.12.2024 г. датата на предсрочната изискуемост до 29.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 161.23лв. за платена държавна такса и 260лв. юрисконсултско възнаграждение.

Видно от съдържанието на сключения между страните договор за потребителски кредит от 13.10.2023г., кредиторът е предоставил в заем на сумата от 700 лв., при дневен лихвен процент от 0.11% за 18 месеца /с дата на последната месечна вноска на 10.04.2025г./ или общо 941 лв. и при ГПР от 48.78%. Видно от съдържанието на договора за кредит длъжникът е закупил и пакети от допълнителни услуги фаст и флекс съответно на стойност 280 лв. и 448лв. Така длъжникът е поел задължението да върне на кредитора обща сума в 2 размер на 1669.41 лв.,платима разсрочено при месечна вноска от 92.75лв. за срок от 18 месеца. Сочи се,че по силата на този пакет от допълнителни услуги длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище по искането му за потребителски кредит с правото за целия срок на договора да променя едностранно погасителния си план, като отлага и/или намалява плащането на вноски и /или променя падежната дата по всяка вноска. Твърди се, че длъжникът е извършвал частични плащания, като задължението му главница възлиза на сумата от 666.04лв., за възнаградителна лихва - 204.73лв., пакет фаст – 264.19лв., пакет флекси – 423.11лв., т.е. общо платената сума по кредита е 110.71лв. Твърди се, че поради неплащане на дължимите вноски, кредита е обявен за предсрочно изискуем, като по делото липсват представени доказателства в тази насока.

С обжалваното разпореждане от 05.02.2025г. заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК частично за сумата „над 607.25 лв.“, представляваща неплатена главница, и изцяло за останалите вземания за сумата от 204.73лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г., сума от 264.19 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 423.11 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата от 30 лв., представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислени на 25.12.2023 г., сумата от 400 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит начислени на 10.03.2024г.; сума от 169, 21 левалихва за забава от 11.12.2023 г.- датата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 г.дата на предсрочната изискуемост, сумата от 32.59 лв., представляваща законна лихва дължима от 04.12.2024 г. датата на предсрочната изискуемост до 29.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 161.23лв. за платена държавна такса и 260 лв. юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел, че стойността на претендираните от заявителя допълнителни услуги противоречат на добрите нрави и са уговорени в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като същевременно същите не са включени в стойността на ГПР. С оглед тези съображения заповедният съд е приел, че това води до невярна информация за общите разходи по кредита и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО. Оттук е направил заключение, че непосочване на действителния ГПР е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание по чл. 22 от ГПК за недействителност на договора за кредит и води до приложение на чл. 23 от ЗПК – връщане от длъжника само на чистата стойност на кредита, лихвите и други разходи по кредита. На следващо място съдът констатирайки, че заявителят е посочил, че е получил плащане от длъжника само на една вноска по кредита, е намерил че платената сума следва да се приспадне от дължимия остатък от сумата, явяваща се чиста стойност на кредита, поради което е отказал издаване на заповед за всички претендирани суми по заявлението, вкл. и за главницата над дължимия й размер от 607.25 лв. до претендирания от 666.04лв. Липсва произнасяне от първата инстанция по цялото искане на заявителя, доколкото няма данни за издадена заповед по чл. 410 от ГПК за приетите за 3 дължими вземания.

Предмет на въззивно обжалване е разпореждането за отказ за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, в частта, с която е отказано издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за вземанията на кредитора срещу длъжника за главница в размер 58.79 лв., явяваща се разликата над сумата от 607.25 лева до претендираната от 666.04лв., сумата от 204.73 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 10. 12. 2023 г. до 04. 12. 2024 г. и сумата от 169.21 лв. -лихва за забава от 11. 12. 2023 г. / датата на изпадане на длъжника в забава/ до 04. 12. 2024г. /дата на предсрочната изискуемост/.

Настоящата инстанция намира следното:

В случая доколкото заявителят основава вземанията си на сключен с длъжника договор за паричен заем, то за същия са приложими правилата на ЗПК. Доколкото, съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви /в този смисъл решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33; Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63/. Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Ето защо задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

С оглед на горното въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедният съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.

Настоящата инстанция споделя мотивите в обжалваното разпореждане, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл.