Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 378 от 27.04.2018, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 448/2017
Вид
Определение № 378
Подписан
27.04.2018
Състав
СИМЕОН СИМЕОНОВ МИХОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.369 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 44, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 2 и ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.2, т.1 и т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.2, т.1 и т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 2 и ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.1, ал.1, т.7 · Търговски закон
  • чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 287 · Търговски закон
  • чл.430 · Търговски закон

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 378

27.04.2018г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Симеон Михов като разгледа докладваното от съдия Михов търговско дело № 448 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.430 от ТЗ, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова - Главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си Ж.Р.Р. против П.Н.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от неизпълнение по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.07.2008 г. и допълнително споразумение към него от 26.11.2009 г., а именно: 334 065,99 лв. – главница; 351 248,53 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 23.08.2010 год. до 26.09.2017 год.; 2 362,21 лв. – обезщетение за забава по т. 20.1 от Общите условия - лихвена надбавка за забава в размер на 3 % върху главницата за периода от 23.09.2010 г. до 26.09.2017 г.; 5 854,26 лв. – такса управление; 1 549,21 лв. – застраховка на обезпечението и законната лихва върху главницата считано от 27.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство разноски.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му - претендиране на изпълнение по търговска сделка, както и обезщетение за забава, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32, Част ІІІ на ГПК и следователно той следва да се разглежда по правилата на този особен исков процес.

По отношение на отправеното от ответника възражение, че спора подлежи на разглеждане по общия ред, съдът намира същото за неоснователно. Съдът е квалифицирал правния спор, с който е сезиран като търговски, поради което и е предприел двойна размяна на книжа и е приложил разпоредбите на чл.365 и сл. от ГПК. В срока по чл.369 от ГПК ответникът е направил посоченото по-горе възражение, но съдът намира, че липсват основания за това производството по делото да продължи по общия ред. Това е така, тъй като предявените вземания имат своето правно основание в чл. 79, ал.

1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ. Договорът, въз основа на който се твърди възникнало право на ищеца, е абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. Възникналият между страните спор предпоставя търговски характер на делото, предвид обусловеност на предявимото право от реализирането на фактически състав по търговска сделка. В този смисъл, понятието „търговско дело” е по-широко от понятието „търговски спор” по чл.365 от ГПК и обхватът му не се изчерпва с претенции, основани на търговска сделка, сключена между спорещите страни. В случая, обаче за ищеца по горните доводи сделката е търговска, а след като това е така, то в съответствие с чл. 286, ал. 1 във връзка с чл. 287 от ТЗ приложение следва да намерят правилата за търговска сделка, а следователно и правилата на чл.365 и сл. от ГПК.

Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на изискването на чл. 366 от ГПК, което да се е отразило на редовността на предявения иск, тъй като нормата изисква като приложение към исковата молба да се представя от ищеца при заявена претенция за парично вземане справка, само когато за определяне на неговия размер са необходими изчисления, а в случая справки съгласно чл. 366 ГПК не са необходими, тъй като общият размер на паричното задължение е определяем от данните по т. 3 от частта „Приложения“ на исковата молба - извлечение от счетоводни книги за клиентската сметка на ответницата П.С. към 27.09.2017 г. от счетоводството на ищеца (л.9 и л.10).

След изправяне на указаните с разпореждане №

2778/ 29.09.2017 г. нередовности на исковата молба, е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл. 367 и сл. от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответницата, на която е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответницата е подала отговор своевременно. Постъпила е в срок и допълнителна искова молба от ищеца, както и допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК от ответницата. С оглед изпълнената законова процедура, съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно.

При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл.

140 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице изискуемо притезание за определена престация от страна на ответницата, произтичаща от търговска сделка. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор по неизпълнен договор за жилищен и ипотечен кредит.

Искът е насочен срещу другата страна по договора, за която се твърди, че не е изпълнила задълженията си за плащане. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл. 374, вр. чл.146 от ГПК.

Проект за доклад:

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 18.07.2008 год. между банката и П.С. – кредитополучател, банката е предоставила на ответницата ипотечен кредит в размер на 300 000 лева, със срок за издължаване на кредита 240 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. Заявява се, че кредитът е усвоен еднократно по сметка с титуляр П.Н.С. на 23.07.2008 г., след учредяване на предвиденото в договора за кредит обезпечение. За предоставения кредит в договора се предвижда кредитополучателят да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора, плюс надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“, като към датата на сключване на договора за кредит, базовия лихвен процент е бил 4,69 %, стандартната надбавка е била в размер на 9,30 % или лихвеният процент по кредита е бил общо 13,99 %. Според твърденията в исковата молба, за падежна дата е определено всяко 22 число на текущия месец. Ищецът заявява, че на 26.11.2009 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя П.Н.С. е сключено допълнително споразумение към договор за кредит, в което е уговорен гратисен период чрез капитализиране на част от дължимата месечна лихва и гратисен период от 9 месеца за вноската по главницата, считано от датата на сключването на допълнителното споразумение, като крайният срок за издължаването на кредита не се променя. В допълнителното споразумение се променя и дължимата лихва върху главницата и тя се определя от базовия лихвен процент на банката, който към датата на подписването на допълнителното споразумение към договора за кредит е в размер на 14,99 %. Ищецът твърди, че последното редовно плащане в пълен размер е извършено на 22.08.2010 г. видно от представеното извлечение от счетоводните книги по сметка 15926415 на кредитополучателя П.С.. Заявява се, че е настъпило просрочие в обслужването на кредита поради неплащане от страна на ответницата на задължения й по сключения договор за кредит, като към датата на подаване на исковата молба не са погасени 85 броя дължими вноски. Според твърденията на ищеца, дългът на ответницата е надлежно удостоверен в представеното извлечение по сметка, като всички изчисления са извършени в съответствие с влезлите в сила решения, постановени по т.д. № 335/1013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и в.т.д. № 66/2016 г. по описа на Апелативен съд – Бургас във връзка с предявен от банката установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Твърди се, че до ответницата е била изпратена нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по кредита, като видно от приложената разписка от 07.09.2017 г. на нотариус Мария Василева, рег. № 370 на НК, поканата е връчена при отказ по правилата на чл. 44, ал. 1 от ГПК лично на П.С..

Ищецът прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата и извърши проверка на място в „Банка ДСК“ ЕАД на всички относими документи, касаещи усвояването и погасяването на кредитното задължение, да отговори на въпросите, формулирани в четири точки в исковата молба.

В писмения си отговор, ответницата П.Н.С. отправя възражение за разглеждане на делото по общия ред с аргумент, че сключеният между страните договор за кредит не е сделка сключена между търговци, тъй като тя притежава качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Релевира и възражение за нередовност на исковата молба поради непредставяне на справка по чл. 366 от ГПК. По основателността на исковите претенции, на първо място ответницата оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по размер. Счита, че не се е осъществил фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост и дължимото по договора за кредит е обявено неправомерно за предсрочно изискуемо на 28.12.2010 г. Посочва, че липса постигната индивидуална уговорка между страните, в кои случаи кредита може да бъде обявен за предсрочно изискуем и при липсата на такава договореност банката – ищец може да търси единствено незаплатени вноски по кредита в случай, че има такива, но не и заплащане на цялата главница. Ответницата заявява, че действително на 18.07.2008 год. с ищцовото акционерно дружество е сключила договор за жилищен и ипотечен кредит. На несъгласието й с определени клаузи от договора, банката е отговорила, че такова договаряне е невъзможно, тъй се касае за одобрена от управителния орган бланка на договор и същият е бил подписан при липсата на индивидуална договореност. Съгласно погасителния план месечната й вноска е била определена на 3728.38 лв. Само няколко месеца след подписване на договора, през месец декември 2008 година, месечната вноска била увеличена на 3948.23 лв. и оттогава до обявяването на кредита за предсрочно изискуем банката - ищец променяла едностранно месечната вноска многократно.

Видно било от представеното извлечение за периода 22.09.2010 г. – 22.09.2017 г., че банката е начислявала месечна вноска в размер на 4448.83 лв., което е близо 800 лв. в повече от първоначално договореното. П.С. заявява, че нито веднъж не е заплатила размер на вноска съответстващ на погасителния план и въпреки несъгласието си с новоформираните вноски, е продължила да заплаща едностранно определените от банката суми, тъй като се опасявала, че банката ще предприеме принудително събиране по реда на ГПК. След направена справка към края на 2009 г. ответницата е установила, че лихвеният процент по кредита е едностранно увеличен от банката, поради което през времето, в което е заплащала вноски в размер на 3728.38 лв. месечно, а от банката са изисквали вноски в по-висок размер, всички едностранно начислени суми над 3728.38 лв. са водени в просрочие и върху тях е налагана наказателна лихва, за дължимостта на която липсвало постигната договорка между ответницата и банката. В резултат на това се е стигнало до подписването на допълнително споразумение към договора за кредит на 26.11.2009 г., като при сключването му ответницата отново била поставена в условие на невъзможност да договаря с банката.