Решение № 824 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300503325 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 341 и чл.344 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от И. И. К., ЕГН **********, чрез адв. Л. Д., против Решение № 4293/29.10.2023г. по гр.д.№ 15009/2021г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., само в частта, с която е допусната съдебна делба между него и И. Н. К., ЕГН - **********, по отношение на следните недвижими имоти: п. 1/. Поземлен имот с ИД № *****.*****.607 по КККР на с. *****, одобрени със Заповед № РД-1886/10.12.2007 г. на Изп. директор на АГКК, с площ 863 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: *****, квартал 33, парцел

*****, при съседи:

*****.*****.1521,

*****.*****.1709,

*****.*****.1708, *****.*****.606, *****.*****.605, *****.*****.604, ведно с построената в имота: сграда с ИД № *****.*****.607.2, със застроена площ 22 кв. м., брой етажи: 1 /един/, с предназначение: селскостопанска, представляваща гараж, съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях двамата 1 поотделно. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за делба по отношение на процесния гараж.

С въззивната жалба изрично се посочва, че в останалата част решението за допускане на делба по отношение на останалите имоти, описани от п.1 /за другите две описани сгради/ до п.18 /вкл./ не се обжалва.

Въззиваемата страна И. Н. К., ЕГН - **********, чрез адв. Н. К., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от И. Н. К. против И. И. К. е заведена искова молба, с която посочва, че с ответника са законни наследници на И. Н.

К., поч. на *****.2011г., като същият е негов син, а ищцата е негова внучкадъщеря на покойния му син Н. И. К., поч. на *****.2020г. С ответника са съсобственици по наследство, при равни права и за двамата, на описаните недвижими имоти от п.1 до п.18 /вкл./. Тези недвижими имоти били придобити от наследодателя И. Н. К., приживе, по следния начин: имотът посочен в т. 1 от исковата молба - с договор за продажба, обективиран с нот. акт № ***, т. 1, д. *****/68г. на ПН ; имотите, посочени в т.2 и т.З от исковата молба с договор за продажба, обективиран с нот. акт № *****, т. 7 , per. № *****, д. № *****/2000г. на нотариус Т. Д.; за имотите от т. 4 до т. 14 правото на собственост му е било възстановено с Решение № 53100/29.06.1995г. на ПК- *****; за имот по т. 15 правото на собственост му е възстановено с Решение № 79298/12.12.1995г. на ОбСЗ *****; за имотите по т.16 и т. 17 правото на собственост му е възстановено с Решение № 7308/20.02.1995г. на ОбСЗ ***** и за имота по т. 18 правото на собственост му е възстановенио с Решение № Т 81 -4/22.06.1999г. на ОбСЗ *****.

Към исковата молба се прилагат описаните заверени копия от документите са собственост, както и удостоверения, скици и др.

Ответникът И. И. К. е депозирал в срока по чл.131 от ГПК Писмен отговор, с който изрично е заявил, че възразява за неоснователност на иска за 2 делба само по отношение на сграда с ИД № *****.*****.607.2, за която поддържа, че е гараж, построен от него въз основа на учредено право на строеж от тогавашния собственик на терена - И. Н. К., а в условията на евентуалност се позовава на изтекла давност в периода от 1989 до датата на исковата молба на 24.09.2021г. За всички други недвижими имоти, описани с исковата молба, взима становище, че са съсобствени и искът е основателен.

В хода на производството са допуснати и разпитани в съдебно заседание на 13.07.2023г. /протокол на л.165 и сл./ свидетелите - С. К. К.

/майка на ищцата/, Д. П. В. /заявил е, че съпругата му и ответника са далечни роднини/, С. Х. П. /без родство/ и И. И.ов К. /син на ответника/.

Приета е и СТЕ, изготвена от в.л. инж. В. Г., който е констатирал със заключението си, че сградата с ИД № *****.*****.607.2 по действащата кадастрална карта, съответства на разрешения да се построи гараж в имота, съгласно представената по делото строителна документация - разрешение за строеж, протокол за строителна линия и ниво и одобрен проект, приложени на л. 95, л. 96 и л. 99 по делото.

Районният съд, с решението в обжалваната му част /само по отношение на гаража - сграда с ИД № *****.*****.607.2, със застроена площ 22 кв. м./, за да допусне делба при равни квоти, излага основни съображения, че се е установило от приетата и кредитирана СТЕ, за тази сграда да е с предназначение - гараж, а не селскостопанска сграда, както това е посочено в представената по делото кадастрална скица и че същата е реализирана в изпълнение на Разрешение за строеж № 10/15.05.1989 г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво.

Районният съд акцентира, че посочените документи са издадени на името на ответника, но с тях не е било учредено право на строеж в нотариална форма, поради което възражението, че е придобил посочената сграда на основание учредено в негова полза право на строеж, е неоснователно.

След направата на този правен извод, Районният съд е пристъпил към изследване на заявеното от ответника в условията на евентуалност придобивно основание - давностно владение. Мотивирал е, че същото е оригинерно и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесната сграда в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Посочва, че владението има легална дефиниция в разпоредбата на 3 чл.68, ал.1 от ЗС, като негови основни елементи са обективният осъществяването на фактическа власт, и субективният - намерението за своене.

Районният съд посочва, че разпоредбата на чл.68 от ЗС не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение. Държането от своя страна е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Районният съд анализира, че от приложените строителни книжа за процесния гараж и разпита на свидетелите, които като цяло са непротиворечиви и кореспондират на писмените такива, както и от заключението на СТЕ, се е достига до изводът, че процесният гараж е построен през 1989 г. – 1990 г. със средства на ответника.

Към посочения период 1989 г.– 1990 г. поземленият имот, в който е построен този гараж е бил собствен на общите наследодатели на страните - И.

Н. К. и съпругата му И. Д. К.. Затова, на осн. чл. 92 от ЗС наследодателите са станали собственици на така построеното от ответника.

Районният съд е изключил само показанията на свидетеля П. в частта им, че ответникът си е построил негов гараж със съгласието на баща му, тъй като в тази част казаното е в противоречие с установеното от представеното на л. 97 от делото писмено доказателство – Скица – виза за проектиране на гараж, издадена на 01.11.1988 г. В нея наред със собственика И. Н. К., са посочените и имената на двамата му синове – И. и Н., а не само това на ответника.

В тази насока, Районният съд аргументира, че явно намерението и волята на наследодателя И. Н. К. е била не да разреши на ответника да построи гараж за себе си, а да бъде построен гараж, който да се ползва от собствениците и двамата им синове, както и останалите постройки в дворното място

Районният съд е наблегнал на факта, че собственик по силата на СИО 4 е била и съпругата – И. Д. К., за която няма твърдение, а и данни да е давала съгласие ответникът да построи за себе си гараж в чужд имот. Предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК не са кредитирани показанията на свидетеля И. И.ов К., обслужващи изцяло защитната позиция на ответника – негов баща.

Кредитирани като логични и кореспондиращи на описаното писмено доказателство /скица – виза на л. 97 от делото/ показанията на свидетеля В., в частта им, че гаражът е ползван и от брата на ответника, като ответникът не е имал претенции да е собственик на този гараж. В същия смисъл са били и показанията на свидетеля С. К. К., при условията на чл. 172 от ГПК, които са кредитирани в частта им, че имотът и постройките в него са се ползвали общо от всички членове на семейството на наследодателите, доколкото съответстват напълно с установеното от така коментираното писмено доказателство и установените от свидетеля В. данни.

Районният съд е наложил правен извод, че ползването на гаража, след построяването му, осъществявано от ответника, представлява държане на чужда вещ, а не владение.

Доколкото упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено, при липса на заявени или установени действия на ответника за промяна на намерението му от държане в своене, демонстрирани пред собствениците на гаража към относимия период – родителите на ответника, то презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение за конкретния случай.

По отношение на правата в съсобствеността, Районният съд е посочил, че след смъртта на И. Д. К. на 12.10.2004 г. СИО е прекратена на основание чл. 26, ал.1 СК /отм./, като ½ ид. част е останала индивидуална собственост на И. Н. К., а останалата ½ ид. част е разпределена между наследниците на И. Д. К. – преживял съпруг и двамата синове – ответникът И.

И. К. и неговия брат Н. И. К..

На осн. чл. 9, ал.1 от ЗН, всеки от тях е получил по 1/3 ид. ч. от наследството, като по този начин преживелият съпруг притежава 4/6 ид. ч., а всеки от двамата му синове по 1/6 ид. ч. от този имот. От този момент ответникът вече е съсобственик в имота, съответно и в процесния гараж на основание наследяване.

За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите 5 идеални части от вещта, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец /мотивите към ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

Районният съд посочва, че данни за наличие на такива действия на ответника се съдържат в нотариалната покана на ищцата на л. 63 от делото, но същата датира едва от 11.05.2021 г., като считано от този момент до датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело – 24.09.2021 г. не е изтекъл общият десетгодишен период по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Недоказано е възражението на ответника, че е изключителен собственик на процесния гараж на заявеното в условията на евентуалност придобивно основание – давностно владение.

С въззивната жалба, подадена от И. И. К. са направени възражения, че по делото относно процесния гараж бил представил множество строителни книжа, Декларация - съгласие от собственика на дворното място - неговият баща И. К., както и са били разпитани свидетелски показания за строителството на обекта, от които се е установило, че е извършено през 1989г. - 1990г. Доказало се е, че допуснатият до съдебна делба гараж е владян само от него /от И. И. К./ и продължава да се владее от момента на неговото възникване след осъщественото отстъпено право на строеж. Поддържа, че писмените доказателства - строително разрешение, Декларация – съгласие от собственика на терена и одобрен архитектурен проект, го легитимират като собственик на гараж с площ от 22 кв.м., придобит по времето, когато и двамата му наследодатели, както и бащата на ищцата са били живи. Посочва, че неправилно Районният съд е отбелязал, че намерението и волята на наследодателя И. К. е била не да разреши на ответника да построи гараж за себе си, а да бъде построен гараж, който да се ползва от собствениците и двамата им синове. Това било така, защото след построяването на този гараж, както бащата и майката на ответника, така и брат му - Н. К. са считали тази сграда за изцяло негова лична собственост /на И. И. К./.

Разпечатката съдържа 42 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14294a90-cc20-4c15-ac4c-9c0f50f20e8a