Решение № 849 от 21.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000503328 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261 366 от 20.04.2022 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 263 123 от 12.10.2022 г., постановени по гр.д. № 7953/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Г. Р. Т., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетения вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 227б., ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, което на 27.08.2018 г. е прекатено с постановление на прокурор при Районна прокуратура Търговище и потвърдено с определение от 31.08.2018 г., постановено по ч.н.д. № 738/2018 г. от Районен съд Търговище, влязло в сила на на 10.10.2018 г., както следва:

1. Сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 227б., ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2018 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 500 000 лева.

1

2. Сумата от 737 889.94 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2018 г., както следва:

- сумата от 84 000 лева, представляващи пропусната печалба от търговската дейност на „Постфинанс“ ЕАД за финансовите 2017 г. - 2020 г.;

- сумата от 247 500 лева, представляваща пряка загуба от обезценяване на акциите на „Постфинанс“ ЕАД;

- сумата от 52 800 лева, представляваща пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44 месеца, за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото на 31.07.2020 г.;

- сумата от 164 892 лева, представляваща пропуснати ползи от неполучените възнаграждения като физическо лице за 4 години, за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото на 31.07.2020 г.;

- сумата от 188 697.94 лева, представляваща пряка вреда, резултат от публичната продан на жилището му;

Първоинстанционният съд с посоченото решение № 261 366 от 20.04.2022 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 263 123 от 12.10.2022 г., постановени по гр.д. № 7953/2020 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника - Прокуратурата на Република България да заплати адвокатско възнаграждение на адв. К. Т., на основание 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 20 287.80 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Г. Р. Т., ЕГН ********** в частта, в която:

- главният иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 200 000 лева до пълния предявен размер от 500 000 лева;

- в частта, в която не е присъдено пълното обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропусната печалба от търговската дейност на „Постфинанс“ ЕАД за финансовите 2017 г. до края на финансовата 2020 г., за 2 разликата над сумата от 84 000 лева до сумата от 192 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят подържа, че определеното обезщетение от 200 000 лева не е съответно на действително претърпените неимуществени вреди, поради което следва да се присъди допълнително сумата от 300 000 лева.

Жалбоподателят моли да се осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропусната печалба от търговската дейност на „Постфинанс“ ЕАД за финансовите 2017 г. до края на финансовата 2020 г., за разликата над сумата от 84 000 лева до сумата от 192 000 лева, т.е. да се присъди допълнително сумата от 108 000 лева, съобразно заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция счетоводна експертиза.

Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Прокуратурата на Република България:

- в частта, в която е определено обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева;

- в частта, в която са присъдени обезщетения за претърпени имуществени вреди с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото наказателно преследване, поради което моли да се отмени решението в тази част и да се отхвърли изцяло предявения иск.

При условията на евентуалност моли да се определи обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

В съдебното заседание представителят на Прокуратурата на Р. България изразява становище, че това обезщетение не следва да надвишава сумата от 3

5 000 лева.

Жалбоподателят поддържа, че на ищеца не се дължат имуществени вреди, тъй като:

- с предявените искове се иска осъждането на ответника да репарира имуществени вреди, претърпени от еднолично акционерно дружество „Постфинанс“ ЕАД, на което ищецът е едноличен собственик на капитала;

- това дружество е различно от дружеството „ТЕЦ Хасково“ АД със седалище в гр. Търговище, за дейността на което е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за престъпление по чл. 227б., ал. 2 от НК;

- воденото наказателно преследване по никакъв начин не се е отразило на търговската дейност на „Постфинанс“ ЕАД;

- издадените лицензии на това дружество не са били отнети в хода на наказателното преследване, водено срещу ищеца;

- това дружество не е имало лицензии от БНБ да извършва банкови операции;

- воденото наказателно преследване не е било пречка за ищеца да се реализира в банковия и застрахователния сектор и той не е претърпял имуществени вреди;

Моли да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъден да заплати обезщетения за имуществени вреди и вместо това да се отхвърлят предявените искове.

При условията на евентуалност моли да се определят обезщетения за имуществени вреди в по - нисък размер, тъй като заявените касаят не само периода на наказателното преследването, но и след датата на прекратяване на наказателното преследване, т.е. от 08.09.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в канцеларията на съда на 31.07.2020 г.

Моли да се съобрази размера на адвокатското възнаграждение с размера на присъдените обезщетения.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

4

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Г. Р. Т., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 17.02.2017 г. с постановление на разследащ полицай е бил привлечен по ДП № 146/2016 г. по описа на ОДП-МВР- Търговище в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 227б., ал. 2 във вр. с ал. 1 НК /л. 143, т.3 от ДП/, като му, е била взета мярка за неотклонеие „подписка“.

Наблюдаващият прокурор с постановление от 10.04.2018 г. е отменил мярката за неотклонение и е внесъл предложение в Районен съд Търговице за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.

С разпореждане № 749/20.04.2017 г. РС Търговище е прекратил съдебното производство по образуваното н.а.х.д. № 315/2017 г. и е върнал досъдебното производство на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Прокуратурата е протестирала разпореждане № 749/20.04.2018 г., което е потвърдено с определение № 127 от 05.06.2017 г., постановено по в.ч.н.д. № 96/2017 г. от ОС Търговище

След връщане на досъдебното производство наблюдаващият прокурор с Постановление от 27.07.2018 г. /приложено в т. 6 от ДП/ е прекратил наказателното производство с мотива „че не е извършено престъпление от 5 общ характер“.

Постановлението е обжалвано и потвърдено с определение № 280 от 31.08.2018 г., постановено по ч.н.д. № 738/2018 г. от Районен съд Търговище.

Ищецът поддържа още, че вследствие на незаконно воденото против него наказателно преследване е претърпял неимуществени вреди, тъй като е било уронено неговото добро име в обществото и необратимо /нелечимо/ се е влошило здравословно му състояние.

Воденото наказателно преследване е препятствало неговата професионална реализация в банкова, застрахователната и финансовата сфери.

Към датата на привличането му като обвияняем е бил едноличен собственик на капитала н а „Постфинанс“ ЕАД /5 000 бр. обикновени поименнни акции на обща стойност 250 000 лв./, което търговско дружество е било лицензирано от Комисията за регулиране на съобщенията да извършва пощенски и парични преводи на територията на Република България с Лицензия № 3-010-02/10.05.2013 г.

Като собственик на капитала и изпълнителен директор е притежавал Сертификат № 0159-01/17.06.1998 г., издаден от БНБ - Управление „Банков надзор“ за наличие на професионален опит и квалификация в банковото дело, позволяващ му да управлява банкови институции и финансови дружества, извършващи банкова и застрахователна дейност.

Дружеството „Постфинанс“ ЕАД е имало сключени договори за търговско представителство с множество български и чуждестранни партньори и се развивало много добре, като печалбата му за финансовата 2016 г. вече била 83 000 лв.

В резултат на незаконното наказателно преследване вече не отговарял на изискванията на БНБ, установени в чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16 на БНБ, на изискванията на Наредба № 26 на БНБ и на Закона за кредитните институции да ръководи и управлява банкова или финансова институция, поради което се наложило да уведоми всички свои български и чуждестранни партньори за възникналата пречка, а това от своя страна довело до 6 прекратяване на всички договори на „Постфинанс“ ЕАД.