Акт от 07.07.2020, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 402

07.07.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №352 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н.М.С. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 8, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1947-000013 от 13.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали.

Жалбоподателят претендира отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Излага съображения, че незаконосъобразно АНО приложил материалното право, като мотивирал действието си с невалидност на издаденото в К.Д. СУМПС с №******** от 11.05.2016 г. Същото отговаряло на конвенцията от Париж и било валидно на територията на ЕС. Не била налице нормативна уредба, че за правоспособността на водачи на МПС, съгласно издадените в ЕС СУМПС, следвало да се прилагат подзаконовите нормативни документи в Р.България относно наличието на контролни точки. Твърди, че отнетите контролни точки на СУМПС в Р.България били възстановени по силата на закона и отнемането било по НП, които не били влезли в сила.

В съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя се излага допълнително и съображение за нищожност на обжалваната заповед, поради издаването й от некомпетентен орган.

Ответникът, Началник на Районно управление (РУ)

Кърджали към ОДМВР Кърджали, не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2020 г. от М. М. М.– на длъжност мл.експерт при РУ Кърджали, в присъствието на свидетеля Н. Д. С., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АА, №40954, срещу жалбоподателя Н.М.С., за това, че на 11.03.2020 г. около 15.00 часа на републикански път III-507 до с.Черньовци, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег.№******, придобит с договор за покупко-продажба №12037/11.03.2020 г., със СУМПС №********/11.05.2016 г., издадено от Кр.Дания, което е невалидно за територията на Р.България поради загубване на правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП – отнети всички контролни точки на лицето. В АУАН е посочено, че с това Н.М.С. виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от жалбоподателя като нарушител, последният не е вписал възражения в акта и е получил препис от него на 13.03.2020 г. В АУАН е вписано също, че са иззети като доказателства 2 броя регистрационни табели с №******.

По преписката са представени и писмени Обяснения с дата 11.03.2020 г., дадени от Н.М.С.. Същият посочва, че на 11.03.2020 г. дошъл в гр.Кърджали за да закупи предварително договорената кола с №******, за което със стария й собственик подписали пред нотариус договор. Прибирайки се с колата от гр.Кърджали към гр.Хасково, около 15.00 часа преди село Мост бил спрян за проверка от полицай, на когото не представил българска шофьорска книжка, която му била отнета преди около 10 години, поради отнети контролни точки. През 2015 г. отишъл на работа в Дания, където карал курс и взел друга книжка, която бил забравил в къщи и затова не я бил представил на полицията.

Приложен е Договор за покупко-продажба на МПС с дата 11.03.2020 г., сключен в гр.Кърджали, в който на същата дата са заверени нотариално подписите на К. В. К.като продавач и на Н.М.С. като купувач на МПС лек автомобил марка Фолксваген Голф с рег.№******. Представено е и Свидетелство за регистрация на същото МПС с вписан собственик К. В. К., както и данни за служебна промяна на регистрацията му на новия собственик Н.М.С. на 11.03.2020 г.

Като част от административната преписка по делото е представена и подписана от началник РУ Кърджали Справка картон на водача Н.М.С., в която фигурира вписано СУМПС №*********, издадено на 04.03.2005 г., със статус в БДС: „Унищожен“, Контролни точки: 0, вписани са последователно отнемане на точки от водача, съставените му Актове, Фишове, ЗППАМ, Наказателни постановления, Присъди и решения. Приложена е и Справка за лице – АИС „Български документи за самоличност“, изготвена на 19.03.2020 г. от служителя Емине Исмет Юсеин за лицето Н.М.С., в която също е вписано, че Свидетелство за управление на МПС-БГ №*********, издаден от ОДМВР Хасково на 04.03.2005 г., валиден до 04.03.2015 г., статус:

Унищожен.

С писмо Рег.№1253р-6294/10.06.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Хасково, адресирано до Началника на РУ Кърджали, е удостоверено, че за водача Н.М.С. на 14.07.2006 г. е била издадена ЗППАМ №20059/14.07.2006 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, поради отнети всички контролни точки на водача. Заповедта е връчена лично на лицето на 06.10.2006 г., с което са му били иззети издадените СУМПС и контролен талон, валидни до 04.03.2020 г., като до датата на изготвяне на писмото няма данни да е възстановявал правата си като водач на МПС на територията на Р.България. Цитираната Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №20059/14.07.2006 г. е приложена към писмото във вид на незаверено копие, в което се разчита датата на връчването й, на която е отнето СУМПС №********* – 06.10.2006 г., и датата на влизане в сила на заповедта – 23.10.2006 г.

Приложено по делото е и писмо

Рег.№3286р-23163/21.05.2019 г. на Заместник директор на Главна дирекция „Национална полиция“, адресирано до Директорите на СДВР и ОДМВР, с Неофициален превод на Приложение №1 – „Национално свидетелство за управление на МПС“ и текста на Член 11 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена).

В представената по делото административна преписка се съдържа и заверено копие от издадено в Дания на 11.05.2016 г. и валидно до 11.05.2031 г. Свидетелство за управление на МПС №********, на българския гражданин Н.М.С., за категории АМ и В, което е идентично с представеното във вид на заверено копие от самия жалбоподател.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №20-1947-000013 от 13.03.2020 г., М. И. П., на длъжност Началник РУ към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали, упълномощен със заповед №292з-2019/22.10.2019 г., е наложил на Н.М.С. от гр.Свиленград принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети 2 броя регистрационни табели №******.

Заповедта е обоснована с това, че на 11.03.2020 г. около 15.00 часа на републикански път III-507 до с.Черньовци, общ.Кърджали, Н.М.С. управлява лек автомобил марка Фолксваген Голф с рег.№******, придобит с договор за покупко продажба от 11.03.2020 г., със СУМПС №******** от 11.05.2016 г., издаден от К.Д., което е невалидно за територията на Р.България, поради загубване на правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП – отнети всички контролни точки на Н.М.С., за което му е съставен и АУАН сер.АА бл.№409514 по чл.150а, ал.1 от ЗДвП – управлява моторно превозно средство без да притежава съответното свидетелство за управление.

Видно от разписката на гърба на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 13.03.2020 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 19.03.2020 г. чрез ОДМВР Кърджали, където е регистрирана под вх.№194700-1076 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си – на длъжност Началник РУ Кърджали към ОДМВР Кърджали. Същата е издадена на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че принудителните административни мерки, включително по чл.171, т.2а от същия закон, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР), поради което същият е оправомощен от закона, в качеството си на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, да прилага този вид ПАМ, включително чрез оправомощени от него длъжностни лица.

От страна на Началника на Районно управление

Кърджали не е представено доказателство за това, че на районното управление са предоставени такива правомощия по контрол на движението по пътищата, които да го причислят към визираните в закона „служби за контрол“. Нещо повече, за да издаде процесната заповед, Началникът на РУ Кърджали изрично се е позовал на своето упълномощаване със заповед №292з-2019/22.10.2019 г.

Така посочената в ЗППАМ Заповед

№292з-2019/22.10.2019 г. е представена по делото, но със същата не се доказва валидното оправомощаване на подписалото оспорената заповед лице да издаде същата.

Заповед №292з-2019/22.10.2019 г. е издадена от „Директор старши комисар А. И.“. Според поставения до подписа печат, същият е директор на ОДМВР Кърджали, макар в „шапката“ на заповедта да е вписана „Столична дирекция на вътрешните работи“ към МВР. С тази заповед, на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, във връзка с чл.172, ал.2 от ЗДвП и Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, се определят да прилагат с мотивирана заповед налагането на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗДвП длъжностни лица – държавни служители от:

1. Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Кърджали – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР;

2. Звената „Териториална полиция“ (полицейски и младши полицейски инспектори) в структурата на „Охранителна полиция“ от РУ при ОД МВР, след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ, в рамките на обслужваната територия.

Видно е, че Началникът на РУ Кърджали не попада сред нито една от изброените в точките категории служители, с оглед на което не може да се приеме за доказана материалната и териториална компетентност на същия, като оправомощено лице, да издаде процесната заповед за прилагане на ПАМ. Липсата на други доказателства за компетентност на издателя на акта означава, че той е некомпетентен, а издаването на административен акт от некомпетентен орган е съществен порок, който опорочава акта до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена от съда.

Отделно от това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че дори да беше издадена от компетентен орган, обжалваната заповед страда и от порока материална незаконосъобразност, респ. е налице и основание за нейната отмяна.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.

Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.