Решение № 751 от 19.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Бургас, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20212100101350 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от Д. Д. К., малолетен, действащ чрез В.Д.Р, в качеството й на негова майка и законен представител, и двамата с адрес: ****, чрез пълномощник адвокат Панайот Велков с адрес на кантората гр.Бургас, ул.„Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, с която е предявена претенция против ЗК „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“ №87 за осъждане на ответника да заплати сумата от 120 000 лева- претърпени неимуществени вреди, представляващи окончателен пълен размер от дължимите 200 000лв., настъпили вследствие на причиняване на телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР В“ с регистрационен номер А 6303 КР, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането- 22.06.2018г. до окончателното й изплащане.

Заявява се от ищеца, че с искова молба вх.№3314/08.02.2019г. е образувано между същите страни т.д. № 105/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас по предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 80 000лева- частично заявен от 200 000лв. С влязло в сила решение №75/10.04.2020г. претенцията е уважена изцяло, като в хода на това производство е разгледано и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което останало недоказано.

Твърди се също така, че на 22.06.2018 г. при управление на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР В“ с д.к. № А 6303 КР по главен път II-79, между гр. Средец и с.

Дебелт, водачът С.И.Д, нарушила правилата за движение по пътищата и допуснала пътнотранспортно произшествие, при което на ищеца са причинени телесни увреждания. Сочи се, че превозното средство се е движило с несъобразена с конкретната пътна обстановка 1 скорост, включително приближавайки място на пътя в близост, до което се намирали деца.

Горните обстоятелства се установявали от констативен протокол № 269р-4431/22.06.2018г. на РУ на МВР- Средец, а по случая било образувано ДП № 269 ЗМ-165/22.06.2018г. на РУ Средец. Пострадалото дете било откарано в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД и хоспитализирано за периода от 22.06.2018г. до 01.07.2018 г., като е лекувано в две отделения- ОАИЛ и ООТ.

От изготвените във връзка с престоя в лечебното заведение епикризи ставала ясна поставената диагноза, а именно: травматичен шок, контузио капитис /контузия на главата/, комоцио церебри /контузия на мозъка/, фрактура фемурис /счупване на бедрена кост/.

Установявало се също така, че на детето е извършена операция- репозиция на фрактура на десен крак под рентгенов контрол стабилизиране с два титаниеви пирона. Твърди се от ищцовата страна, че след изписването му от болницата детето започнало да получава епилептични припадъци. Назначено е медикаментозно лечение на установеното заболяванеепилепсия, а впоследствие издадено решение на ТЕЛК Бургас, с което детето е освидетелствано с 40% вид и степен на увреждане, като срокът на решението е едногодишен. По- късно при извършени нови изследвания и потвърждаване на диагнозата му били предписани допълнителни по- силни медикаменти за овладяване на епилепсията.

След изписването му от болницата, пострадалият Д бил поставен у дома на постелен режим, при ограничен хранителен режим и прием на обезболяващи. Впоследствие му е предоставена инвалидна количка, но детето правело и кратки стъпки с проходилка.

Неколкократно са извършвани контролни прегледи, при които се установило наличие на хипотрофия в бедрена мускулатура, флексионна контрактура на колянна става. Поради настъпили усложнения на 26.11.2018г. е извършена нова операция по отстраняване на поставените в десния крак на момчето два броя импланти, поради отхвърлянето им от тялото му. Към настоящия момент все още бил с накуцваща походка. Твърди се в исковата молба, че вследствие на инцидента пострадалия имал поведенчески отклонения, изразяващи се в агресия, раздразнение, липса на контрол. Тези прояви били насочени и към братчето му, което той хапел, удрял и душал. Заради проявите на агресия и епилептичните припадъци неколкократно бил спиран от училищни занятия. Внезапните му припадъци водели до и различни самонаранявания. Странял от всичките си приятели и към настоящия момент посещавал психолог.

Детето било с влошено здравословно състояние и физическо развитие. Грубо ориентирано било за собствената си личност. Налагало се е многократно постъпване в болнични заведения. При престоя му в УМБАЛ“Света Марина“ЕАД-Варна на 15.07.2019г. е поставена диагноза органична халюциноза, като били отчетени епилиптични промени.

Посочва се, че след приключване на съдебното дирене по т.д.№105/2019г. възстановяване на детето не е настъпило. Продължавали лечение и медикаментозни терапии. Установените халюцинации зачестявали, като били налице неконтролируемо поведение и пристъпи по няколко пъти на ден. Д не разпознавал близките си и не се развивал и не израствал за годините си. Многократно посещавал „Дневен стационар за детско-юношеско психично здраве“ . Заявява се, че процесното произшествие довело да 2 пълна промяна в начина на живот на детето, а травматичните му увреждания щели да оказват влияние до края на живото му.

Представени са писмени доказателства, свидетелстващи за факти, свързани със здравословното състояние на детето, настъпили след приключване на съдебното дирене в развилия се вече между страните процес, а именно: епикриза от ЦПЗ Проф.д-р Иван Темков“ ЕООД от 11.11.2020г., амбулаторен лист от 07.01.2021г., издаден от д-р Ишкиева- детски невролог, протокол за изследване, проведено от д-р Василев- невролог на 12.01.2021г., договор за предоставяне на социални услуги от 04.02.2021г., фиш за спешна медицинска помощ от 27.03.2021г., амбулаторен лист, издаден от д-р Весела Петкова- невролог от 16.04.2021г., епикриза от ЦПЗ Проф.д-р Иван Темков“ЕООД от 14.05.2021г., амбулаторен лист от 27.05.2021г., издаден от проф. д-р Литвиненко, психологическа характеристика от 24.06.2021г.

Поради изложеното се счита, че справедливия размер за обезщетение за неимуществени вреди е 200 000 лева, като в настоящото производство искът е предявен за сумата от 120 000 лева. Излага се, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, предвид сключената застраховка по полица № ВG/02/ 117001884918 с валидност от 06.07.2017г. до 05.07.2018г., за автомобила, с който е причинено произшествието. Твърди се още, че била предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя, но до настоящия момент той не бил определил и изплатил обезщетение.

Ответникът ЗД „Бул Инс“, ЕИК 831830482 чрез пълномощника си адв. Гочо Петков Димов. с адрес на кантората гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“ № 15, ет. 3, офис 16 в писмения си отговор, намира исковете за допустими, но за неоснователни. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „Хонда“. Не оспорва, че на 22.06.2018г. настъпило процесното ПТП. Противопоставя се обаче на размера на търсеното обезщетение от 120 000лв., който бил силно завишен. Предходният присъден размер от 80 000лв. с решението по т.д.№105/2019г. по описа на БОС се явявал напълно справедлив и по този начин се обезщетявали в пълна степен причинените вреди.

На следващо място е направено възражение за съпричиняване от страна на Д.К. за настъпване на увреждането му. Противно на соченото в исковата молба, съдът разгледал предходния частичен иск не се произнесъл за наличието на такова, а и дори това да е сторено в мотивите, то нямало сила на присъдено нещо и не касаело настоящото производство. Съпричиняването според ищеца било 50%, тъй като детето било на девет години и не следвало да се оставя без контрол от лицата, упражняващи същия. Детето било оставено само да пресече пътното платно с интензивно движение, на място където нямало обозначение за такова преминаване.

Претендираната обща сума в размер на 200 000 лева не била съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не отговаряла на трайно установената практика на съдилищата.

Моли се за отхвърляне на иска или намаляване размера на търсеното обезщетение.

3

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Не се спори по делото, че на 22.06.2018г. е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие, при което е пострадал пешеходеца- ищец Д.К., както и че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата- С.Д. по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, което е било участник в произшествието.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/ относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Съдът е обявил изрично на страните, че му е служебно известен факта на постановяване на решение по т.д.№105/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, с което е уважен предявения от ищеца частичен иск срещу ответника. След като с това влязло в сила решение са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Казаното несъмнено важи и за възражението за съпричиняване, което е било обсъдено в предходния процес, като изрично е отчетена липсата на такова поведение в причинна връзка с вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което и в тази част отново е формирана сила на пресъдено нещо и е недопустимо разглеждането на възражението в настоящото производство.

След като наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответния застраховател, настъпването на пътно-транспортното произшествие, включително 4 механизма му, вида на вредите, противоправността и вината за допускането му са установени в предходния процес със СПН, то последващото им подлагане на съдебна преценка е недопустимо, на основание чл.299 ал.1 ГПК. И тъй като посочените факти не се нуждаят от доказване, по делото подлежат на разглеждане единствено въведените от страните твърдения и възражения относно размера на вредите.