Решение № 176 от 19.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Благоевград, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20221210102640 по описа за 2022 година

Производството по настоящото гр.д.№2640/2022г. по описа на Районен съдБ е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, предявен от „Ф “ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.С , ул.“Х “ № , ет. , представлявано от Л К Д., против Е. Е. Г., ЕГН **********, гр.Б , ул.”П “ № , ет. , за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми – 314.76 лв. - главница и 58.35 лв. – лихва за забава за периода от 21.08.2019г. до 11.10.2021г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№759/24.10.2021г. по описа на Районен съд-Б .

В исковата молба се твърди, че на 12.03.2019г. ответникът Е. Е. Г. е сключил с „Б “, ЕИК , Договор за потребителски паричен кредит CREX- .

Съгласно чл.1 от Договора кредитополучателят се съгласява предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 15.09%. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит ведно с дължимите лихви на 6 броя месечни погасителни вноски, включващи главница и договорна възнаградителна лихва, с краен срок за погасяване 20.09.2019г. Сочи се, че ответникът е изпаднал в забава на 20.08.2019г., когато е падежът на първата неплатена погасителна вноска.

Твърди се, че на 22.04.2020г. между „Б “, ЕИК и „Ф “ ЕАД, ЕИК е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който 1 цедентът прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение №1а. На 18.06.2020г. е подписано Приложение №1а, в което подробно са описани и индивидуализирани цедираните вземания, вкл. по процесния договор. На основание чл.99, ал.3 от ЗЗД „Б “ е упълномощило „Ф “ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което е изпратено писмено уведомление до същия чрез „Б “ ЕАД, но пратката е върната в цялост. Към исковата молба ищецът представя уведомление за цесията, което да бъде връчено на ответника. Сочи се, че поради неизпълнение от стрА. на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът „Ф “ ЕАД в качеството на цесионер по Договора за кредит, е подал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№2545/2021г. по описа на Районен съд-Б и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника – адв.С. Е подава писмен отговор на исковата молба, в който навежда довод, че цесията не е породила действие по отношение на ответника, тъй като същият не е бил надлежно уведомен за цедирането на дълга. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на посочена продажна цена, както и за нищожност на договора за кредит, поради изготвянето му на шрифт по-малък от 12; погасителният план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, не ставало ясно какви компоненти се включват в общия размер на задължението. Поради нищожността на договора за кредит, извършените погашения за лихви следвало да се отнесат като плащания за погасяване на главницата.

В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищцовото дружество „Ф “ ЕАД. Преди съдебно заседание представят писмено становище по съществото на делото. Претендират сторените по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Особеният представител на ответника в хода на устните състезания доразвива доводите си за неоснователност на предявения иск.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит CREX- , сключен на 12.03.2019г. между „Б “ като Кредитор и Е. Е. Г. като Кредитополучател, при следните параметри: обща цена на стоките – 979 лв.; размер на кредита – 1023.06 лв.; месечна погасителна вноска – 178.69 лв.; брой погасителни вноски – 6 броя, с първа погасителна вноска – 20.04.2019г., последна погасителна вноска – 20.09.2019г.; обща стойност на плащанията – 1072.14 лв.; ГПР – 16.18%; лихвен процент – 15.09%; такса ангажимент – 0 лв. Договорът е сключен за финансиране на покупка на стоки и услуги, а именно – Телевизор марка LG, модел 55vk6200, на стойност 979 лв. и Застраховка „сигурност на плащанията“ на стойност

44.06 лв.

/застрахователна премия/.

Съгласно чл.1 от Договора кредитополучателят се съгласява предоставената му в заем сума да бъде изплатена пряко на търговските партньори на кредитора, като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на банката да предостави на 2 кредитополучателя заема, предмет на договора. Съгласно чл.3 от Договора при забава на погасителна вноска се начислява обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва.

По делото е представен сключен на 22.04.2020г. между „Б “, ЕИК и „Ф “ ЕАД, ЕИК Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания.

Видно от Приложение №1а от 18.06.2020г. към Рамковия договор за цесия от 22.04.2020г., „Б “ ЕАД е цедирало на „Ф “ ЕАД вземане от Е. Е. Г. по Договор с номер CREX- от 12.03.2019г.

По делото е представено писмено потвърдежние от „Б “ за извършеното прехвърляне на вземания по посочения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и Приложение №1а/18.06.2020г. към него в полза на „Ф “ ЕАД.

„Б “ е упълномощило „Ф “ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото е приложено Уведомление от „Ф “ ЕАД, адресирано до ответника Е. Е. Г., с което го уведомяват, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и Приложение №1а/18.06.2020г.

„Б “ е прехвърлило на „Ф“ ЕАД всички свои вземания срещу него, произтичащи от Договор за кредит с номер CREX- от 12.03.2019г. Няма данни уведомлението да е получено от ответника преди подаване на заявлението.

На 13.10.2021г. ищецът „Ф “ ЕАД е подал в Районен съд-Б заявление с вх.

№5324/13.10.2021г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника Е. Е. Г., по което е образувано ч.гр.д.№2545/2021г. по описа на Районен съд-Б . Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №759/24.10.2021г. по ч.гр.д.

№2545/2021г. по описа на Районен съд-Б за сумата от 314.76 лв., главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит с номер CREX- от 12.03.2019г., сключен между „Б “ и длъжника Е. Е. Г., които вземания са цедирани на заявителя съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение №1/18.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 58.35 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.08.2019г. до 11.10.2021г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.; сумата от 25 лв. заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на ответника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. Д., от заключението на която се установява следното: Общият размер на кредита в размер на 1023.06 лв. е формиран от общата стойност на финансираните с предоставения заем стоки и услуги и застрахователната премия /979 лв. +44.06 лв./.

Кредитът се усвоята посредством плащане, извършено от името на кредитора за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговските партньови на кредитора. В случая кредиторът е превел сумата в размер на 979 лв. по сметка на търговския му партньор „Т “ ЕАД във връзка 3 със закупения от кредитополучателя телевизор. Закупуването на стоката от кредитополучателя е документирано посредством издадена от „Т “ ЕАД по реда на чл.113 от ЗДДС Фактура №0280116562/12.03.2019г. Съгласно подписан Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ кредиторът е превел сумата в размер на 44.06 лв. по сметка на застрахователите „К“ АД, клон Б , ЕИК , и „К “ АД, клон Б , ЕИК .

Вещото лице в Справка №2 е изготвило Погасителен план, в който отделните анюитетни вноски са представени като разбивка от главница, договорна лихва и застраховка, като общият размер на главницата е 979 лв., на възнаградителната лихва – 49.08 лв., на застраховката – 44.06 лв.

Установява се, че по договора за кредит длъжникът е извършил две плащания в общ размер 757.38 лв.: на 10.06.2019г. – 357.38 лв., на 15.11.2019г. – 400 лв., с която се погасени:

-главница – 664.24 лв.;

-договорна лихва – 49.06 лв. /погасена изцяло/;

-застраховка – 44.06 лв. /погасена изцяло/.

Така остава непогасена главница в размер на 314.76 лв.

Вещото лице е изчисло размера на дължимата лихва за забава върху непогасената главница за периода от 21.08.2019г. до 11.10.2021г., с изключение на периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г., в размер на 57.88 лв.

Изчисло е размера на ГПР – 9.51%, включвайки в същия договорната лихва и застраховка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим и частично основателен.

Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. По делото се установи, че в полза на ищеца „Ф “ ЕАД срещу ответника Е. Е. Г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №759/24.10.2021г. по ч.гр.д.№2545/2021г. по описа на Районен съд-Б , за претендираните с исковата молба парични вземания за главница и законна лихва, произтичащи от Договор за потребителски кредит CREX- от 12.03.2019г., сключен между „Б “ и Е. Е. Г..

Срокът на договора е изтекъл на 20.09.2019г. с падежа на последната погасителна вноска, като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено след изтичане срока на договора.

Ищецът „Ф “ ЕАД е придобил вземанията по посочения договор за кредит по силата на сключен с „Б “ Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и Приложение №1а/18.06.2020г. към него. От момента на постигане на съгласие между страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива вземането на стария кредитор /цедент/.

За да произведе действие цесията спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно 4 релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД /Решение №114/07.09.2016г. по т.д.