Решение № 55 от 10.06.2019, Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш Е Н И Е

№……… гр.Пирдоп,

10.06.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА при секретаря Петя А., като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д.

№ 836 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу И.А.Е., К.А.А., К.А.Е. и В.В.В., въз основа на която се иска осъждане на първите трима ответници - наследници на починалия кредитополучател Александър Е. Алексов, да заплатят съобразно наследствените си квоти по: 3 776.99 лв.- 1/3 част от главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2008 г., ведно със законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;

3238.95 лв.- 1/3 част от договорна лихва за периода от 08.03.2012 г. до 02.11.2017 г; 202.24 лв.- 1/3 част от санкционираща лихва за периода от 08.03.2012 г. до 02.11.2017 г.; 110 лв.- 1/3 част от заемни такси. От ответника В.В.В. - поръчител по договора за кредит, ищецът претендира пълните суми по задължението, а именно: 11 330.97 лв.- главница; 9716.85 лв.- договорна лихва; 606.70 лв.- санкционираща лихва и 330 лв. - заемни такси. Иска се ответникът В. да бъде осъден солидарно заедно с другите трима ответници.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Ищецът твърди, че на

27.02.2008г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Александър Е. Алексов е сключен договор за текущо потребление, като кредитът е в размер на 15 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване, а падежната дата на месечните вноски била 8-мо число на месеца. Кредитът бил олихвяван с преференциален променлив годишен лихвен процент /12.70% към момента на сключване на договора/. Кредитът бил усвоен на 27.02.2008г. и се погасявал чрез разплащателна сметка с IBAN №02/5598379.

С договор за поръчителство от

27.02.2008г. било учредено лично обезпечение на отпуснатия заем от ответника В.В.В..

Сочи се, че на 08.03.2012 г. кредитополучателят преустановил погасяването на кредита и на основание чл.19, ал.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление/ОУ/ главницата се олихвявала с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта. Към 03.11.2017г. непогасените дължими месечни вноски по кредита били 68 и поради наличие на забава в плащанията повече от 90 дни и на основание чл.20, ал.1, т.1 от ОУ, с депозиране на исковата молба, ищецът обявявал кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. Поради трансформацията на кредита в предсрочно изискуем се дължали „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120 лв. Твърди се в исковата молба, че кредитополучателят Александър Е. Алексов е починал и негови наследници са И.А.Е., К.А.А. и К.А.Е., от всеки един от които се претендира такъв размер от дълга, какъвто съответства на наследствената му квота, а именно: по 1/3 от наследствения дълг, като е записано, че ако някой от тях е извършил действителен отказ от наследство, то исковата претенция ще се промени съобразно новото разпределение на наследствените дялове. Сочи се още, че се иска поръчителят да бъде солидарно осъден с наследниците за пълния размер на исковите суми.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответникът В.В.В. не е депозирал отговор и не е взел становище. Отговори на исковата молба са депозирани от К.А.Е. чрез упълномощения от нея адв. В.Г., както и от И.А.Е. и К.А.А. чрез назначения им особен представител адв.С.Е..

В отговора на исковата молба, подаден от К.Е. се сочи, че тя не е познавала своя баща, поради което се е отказала от неговото наследство, като съдът се е произнесъл по отказа в рамките на ч.гр.д. №58/2018г. по описа на

РС-Пирдоп и вписал отказа в особената книга. Счита, че при това положение не следва да отговаря за задълженията на наследодателя си към ищеца и производството по отношение на нея следва да се прекрати или в условията на евентуалност - искът да се отхвърли по отношение на нея като и се присъдят разноски. Ответницата е взела становище и по основателността на исковете в случай, че производството спрямо нея продължи. Тя е направила възражение за изтекла погасителна давност на част от задълженията, касаещи главница и договорна лихва, като освен това е посочила, че настоящата хипотеза не попада в приложното поле на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като производството не е по установителен иск, а е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно ОУ на договора за кредит още на 09.06.2012г., от която дата до предявяване на иска са изминали повече от 5 години и всички претенции са погасени по давност, а исковете подлежат на отхвърляне. Оспорва се изрично претенцията за санкционираща лихва, тъй като нито от първоначалната, нито от коригираната искова молба ставало ясно каква сума се претендира и за какъв период. Не ставало ясно и за какво точно се дължи сумата от 330 лв. заемни такси. Оспорват се представените от ищеца извлечения от счетоводни книги, като се твърди, че в тях има разминавания и повторения. С оглед на изложеното ответницата К.Е. моли да се отхвърлят предявените искове.

В отговора на исковата молба, подаден от името на И.Е. и К.А., адв. Е. е взела становище, че подадените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва се факта на приемане на наследството на Александър Алексов от страна на ответниците И.Е. и К.А. /негови син и дъщеря/, като се сочи, че те не са приемали наследството по никой от предвидените начини, поради което и не дължат претендираните от банката вземания. Освен това, адв.Е. прави възражение за погасяване по давност на вземането за главница за периода от 08.03.2012г. до 06.11.2012г. и за вземането за договорна лихва за периода от 08.03.2012г. до 06.11.2014г., като са посочени и мотиви за възражението.

Направено е и възражение за неизпълнение на договорно задължение на банката да представи на кредитополучателя актуализиран погасителен план при промяна на базовия лихвен процент, съответно- на размера на лихвата. Липсвало основание за прилагане на по-висок лихвен процент /14.95%/ при изчисляване на дължимата по договора възнаградителна лихва от първоначално определения в договора /12.70%/.

Във връзка с това възражение и с оглед своите доказателствени искания, адв.Е. моли съда да укаже на ищцовата страна да уточни какъв е процентът на претендираната възнаградителна лихва след 08.03.2012г. и на какво основание се претендира възнаградителна лихва от 14.95% - в по-висок размер от договорения.

Оспорва се изцяло претенцията за санкционираща лихва, тъй като кредитополучателят Александър Алексов е починал на 23.02.2012г., а претендираните вземания са с падеж, настъпил след неговата смърт, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД, която предвижда, че когато денят на изпълнение на задължението, който е определен, е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. В исковата молба не се твърдяло банката да е връчвала покана до ответниците да изпълнят задължението на своя наследодател и следва да се приеме, че ролята на покана има исковата молба, връчена на назначения особен представител на 20.06.2018г., т.е. двамата ответници са изпаднали в забава едва на 28.06.2018г. С оглед на всичко изложено се иска от съда да отхвърли изцяло като неоснователни предявените срещу ответниците И.Е. и К.А. осъдителни искове.

С допълнително депозирана в хода на делото молба, ищецът „Банка ДСК“ЕАД е направил уточнения по фактите, касаещи лихвения процент, съобразно който е формирана претенцията за договорна лихва и таксите.

Сочи се, че годишният процент, въз основа на който се изчислява договорната лихва по кредита, е променлив, като се състои от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора, и надбавка. Твърди се, че първоначалният лихвен процент от 12.70% годишно бил променен на 14.95% с решения на компетентния вътрешен орган на банката. Дължимите заемни такси се твърди да са в размер на 330 лв. При трансформиране на кредит за текущо потребление в предсрочно изискуем, кредитополучателят дължал такса „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120 лв., а съгласно Тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД кредитополучателят дължал и ежегодно такса „управление“ в размер 35 лв. или общо 210 лв. за периода от 27.02.2011г. до 27.02.2018г. Сочи се в молбата още, че на 13.11.2012г. – девет месеца след смъртта на кредитополучателя, на неговите братя и на ответниците-наследници са възстановени земеделски земи, които на 23.11.2012г. са били продадени, т.е. извършено е разпореждане от страна на ответниците, с което същите, по силата на наследствената трансмисия, са приели конклудентно наследството на покойния си баща и поради това вписаните впоследствие откази от наследство са нищожни.

В съдебните заседания по делото ищецът „Банка ДСК“ ЕАД се представлява от упълномощения юрк. И.К., който поддържа исковата молба изцяло и моли съда да уважи изцяло предявените искове като доказани по основание и размер. В хода на съдебното производство било установено, че наследниците на починалия кредитополучател са приели с конклудентни действия неговото наследство, част от пасива на което е и дългът към „Банка ДСК“ ЕАД. Това обстоятелство правело нищожни вписаните впоследствие откази от наследство от страна на ответниците. Юрк. К. моли съда да присъди сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебните заседания ответниците И.А.Е. и К.А.А., се представляват от адв. С.Е., назначена за техен особен представител с определение №422/08.06.2018г. на РС-Пирдоп. Адв. Е., след събиране на всички относими доказателства, моли съда да отхвърли предявения иск в частта за главница, с оглед направените възражения за погасяване по давност в сочения в отговора на исковата молба период, както и в частта за договорна лихва – отново за посочения в отговора на исковата молба период, като погасени по давност. Адв. Е. моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска по отношение на претендираната санкционираща лихва по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Адв.Е. заявява в хода по същество на делото, че действително е било доказано, че ответниците И.Е. и К.А., чийто особен представител е в процеса, са извършили действия на разпореждане с наследствен имот от наследството на своя баща, с които действия са приели наследството и извършеният отказ на И.Е. е недействителен, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид. Адв. Е. моли и за произнасяне по разноските.

Ответницата

К.А.Е. не се явява и не се представлява в съдебните заседания по разглеждане на делото, макар да има упълномощен адвокат.

Ответникът

В.В.В. се явява лично само в първото съдебно заседание и заявява, че не оспорва, че е поръчител на починалия Александър, но счита, че следва наследниците му да се справят с дълга. Заявява и че няма възможност да заплати сумата.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Видно от представените от ищцовото дружество писмени доказателства - договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2008 г. и Общи условия към него, се установява, че между „Банка ДСК" ЕАД - гр.София и Александър Е. Алексов е бил сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв., който е следвало да бъде погасен в рамките на 120 месеца съгласно погасителен план, неразделна част от договора /който обаче не е представен по делото/, с платими на 08-мо число от месеца вноски. Уговорено е между страните, че кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, като към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е 5.19%, стандартната надбавка е в размер на 6.51 процентни пункта или общо лихвеният процент по кредита е бил 12.70 %. Според общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани от кредитополучателя и приложими за процесния договор за кредит, кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочена в договора /чл. 7.1 от ОУ/, а при промяна на базовия лихвен процент, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план /чл.8.1 от ОУ/. Общите условия /чл. 9.3/ предвиждат право на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите при определени условия, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Уговореният между страните по договора за кредит годишен процент на разходите е 14.04 % и според чл. 9.1 от ОУ, освен ГПР включва таксите, които клиентът дължи на банката. В чл.23 от ОУ е посочено, че кредитополучателят дължи на кредитора определени видове такси, а в самия договор за кредит пък е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. Постигната е уговорка с договора за кредит, същият да се обезпечи с поръчителство, като изпълнението на задълженията на Александър Е. Алексов по договора за текущо потребление в действителност е било обезпечено с поръчителство, видно от договор за поръчителство от 27.02.2008 г. между банката и В.В.В.. С договора за поръчителство лицето-поръчител се е съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя и се е задължило спрямо кредитора, при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по Договора за кредит, да ги изпълни при договорените условия.