Решение № 13 от 17.02.2020, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ /17.02.2020г. гр.Търговище в името на народа

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД първи състав

На седемнадесети януари 2020 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ:ТИХОМИР

ПЕТКОВ

Секретар: Анатолия А. като разгледа докладваното от съдията т.д. №50 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК.

Предявен е иск от „АКСИС“- ООД в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК:*********, със седалище и с адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.М. срещу „Уни Кредит Булбанк“- АД, ЕИК: *********, със седалище и с адрес на управление:***-раждане, пл.“Света Неделя“, №7, представлявано от Теодора Александрова Петкова- главен изпълнителен директор и Е.М.- главен оперативен директор /към момента на предявяване на иска- представлявано съвместно от всеки двама от изпълнителните директори Л.Х. и Е.М./ за установяване несъществуването и дължимостта на приети в производството по несъстоятелност на „АКСИС“- ООД вземания на банката в размер на 312 603,33 лв., с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от Търговския закон.

В исковата молба по допустимостта на иска се твърди, че ищецът и длъжник в производство по несъстоятелност - „АКСИС“- ООД, е подал възражение, по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ, срещу прието вземане на ответната банка. С Определение №113/22.03.2018г., постановено по т.д. №34/2017г. по описа на Окръжен съд- Търговище, съдът по несъстоятелността е оставил това възражение без уважение, което определение е обявено в ТР на 23.03.2018г.

По основателността на иска се оспорва дължимостта на предявеното и прието вземане от кредитора като неоснователно и недоказано, както по основание, така и по размер. Твърди се, че вземането не се дължи изцяло, а в условията на евентуалност, частично до размера, който се докаже като недължим от длъжника на кредитора по Договор за банков кредит № 1038/12.04.2006г. и Договор за банков кредит – овърдрафт № 1154/28.05.2007г. „Уни Кредит Булбанк”- АД не е изпълнило поетите с Договорите задължения и не е превело по б. сметка с титуляр ищеца процесната договорна сума. Кредитополучателят не е получил реално сумата по процесиите договори за кредит, т.е. ответникът не е изпълнил насрещното си задължение по договора да предаде на кредитополучателя сумата по кредитите. Дори и в хода на настоящото производство да се установи, че “Уни Кредит Булбанк”- АД е предало реално сумата по кредита на кредитополучателя по Договорите за банков кредит, сумите, приети от синдика и за които съдът остави без уважение подаденото възражение от длъжника против предявените и приети вземания на кредитора не представляват ликвидни и изискуеми задължения на ищеца към кредитора “Уни Кредит Булбанк”- АД, а именно актуален дълг като главница и актуален дълг лихви към 07.09.2017г. и към 10.11.2017г. Ако ищецът- кредитополучател и длъжник има задължение към кредитора, то задължението не е в посочените размери съгласно предявеното и прието вземане.

В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че кредитите са предоставени на кредитополучателя и са усвоени от него, по договорите за кредит са извършвани погасителни вноски от страна на кредитополучателя, като плащанията от негова страна не са отразени в счетоводството на кредитора.

Размерът на вземането е неоснователен и недоказан, поради което го оспорва, тъй като е неточно определен, а и задължението към банката- кредитор е изплатено. Годишният лихвен процент по кредита, начисляван върху редовната главница, е определен съгласно договорите. Сочи се още, че лихвеният процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието, се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на годишния лихвен процент за редовен дълг и надбавка за просрочие в процентни пункта. Това е противоречиво и не води до извод за това как точно се определя лихвата, което рефлектира върху определянето на размера на просрочения дълг, претендираната лихва и начинът на формирането й, както и върху размера на иска като цяло. Видно от Договорите за кредит, годишният лихвен процент представлява сборът от приложимия към датата на олихвяването променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов -лихвен индекс и премия и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер на процентни пункта. В договорите също така се сочи, че годишният лихвен процент, начисляван върху редовната главница, е приложимият към датата на договора Базов лихвен индекс/ приложимата към датата на договора премия.

От горе изложеното може да се направи извод, че лихвеният процент по кредитите е променлива величина, която зависи от няколко различни фактора, поради което е погрешен изводът на кредитора, предявявайки вземането си, че годишният лихвен процент по кредита е във фиксирана стойност за целия срок на договора.

Оспорват се клаузите по

Договорите за банков кредит, уреждащи размера и начина на формиране на лихвата, като неравноправни по смисъла на чл.143,т.3,т.9,т.10,т.12 и т.18 от ЗЗП поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. Поради неравноправния им характер, същите се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП, с оглед на което същите се оспорват като нищожни. В договора за кредит не се нравят пояснения и разяснения какво се има предвид под „промяна на условията на финансовите пазари”, „съществено повишаване на разходите на банката по привлечения ресурс и/или до допълнителни разходи по предоставените кредити”, като неизчерпателно е посочено, че следва промяна в условията на договора и при „възникване на други обективни обстоятелства”.

Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост на кредитите. По смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й; При липса на достигнало до кредитополучателя волеизявление, което да е удостоверено чрез официален или изходящ от длъжника документ, предсрочна изискуемост не е настъпила.

На следващо място, се оспорват вземанията като изцяло неоснователни и недоказани и по размер. Твърди се, че сумите, посочени от кредитора по пера, а именно просрочена главница и лихви, не са реални и ако се дължат, то не се дължат в посочените в иска размери.

На основание чл.110 от ЗЗД в ИМ се прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за претендираната от кредитора сума за главница и на основание чл.111, б.„в” от ЗЗД възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност на претендираните от кредитора лихви, в това число договорна лихва и наказателна лихва, като се твърди, че претенциите за главница и лихви са погасени по давност, а в условията на евентуалност се прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за цялото вземане на кредитора, на основание чл. 117, ал.2 от ЗЗД.

Срещу длъжника са издадени изпълнителни листи за събиране на сумите по двата договора за кредит с №№1038/12.04.2006г. и 154/28.05.2007 г. Въз основа на така издадените изпълнителни листове е образувано изпълнително дело № 818/2009г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, с Per. №769, с район на действие ОС- гр. Търговище, което считат за прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В периода от образуване изпълнителното дело по описа на ЧСИ с район на действие ОС- гр.Търговище, в продължение на две и повече години взискателят не е поискал редовно и надлежно извършване на изпълнителни действия, както и такива не са били извършени от съдебния изпълнител, поради което, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона.

Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че вземането на кредитора спрямо ищеца е погасено по давност, като същата е изтекла още преди датата на предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл.685а от ТЗ, което съгласно първоначалния списък на синдика по реда на чл.689 от ТЗ, е станало едва след изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от датата на издаване на изпълнителните листи по посочените частни граждански дела по описа на Районен съд- гр.Търговище- гр.д № 1474/2009г. и ч.гр.д № 1478/2009г.

Така също кредиторът е пропуснал

10-годишния срок за подновяване на ипотеката, като обезпечение по договор №1038 от 12.04.2006г., подновяването на ипотеката е направено едва по-късно, поради което тя има ред от новото вписване, а не се ползва с привилегията на вписаната по-рано, но неподновена ипотека. В самия договор за ипотека (по смисъла на чл.167 от ЗЗД) не е посочен размерът на лихвите и сумата, за която се учредява ипотеката, въпреки че такива в договора са уговорени. Договор за банков кредит №1038 от 12.04.2006г. е сключен преди длъжникът да е станал собственик на имота, за който се сключва договора за ипотека. „Аксис“- ООД става собственик на имота на следващия ден 13.04.2006г., поради което счита, че обезпечението, за което се сключва, не е реално, а договорът е без предмет. Предварително са уговорени начини за удовлетворяване на кредитора, различен от тези, които са предвидени в закона, следователно те са в противоречие с него. Договорена е ипотека въз основа на Договор, който е базиран на собственост, която не съществува.

Предвид всичко това, се иска да се признае за установено, че ищецът „АКСИС”- ООД, с ЕИК:*********, в открито производство по несъстоятелност по т.д. №34/2017г. по описа на Окръжен съд- гр.

Търговище, длъжник в това производство не дължи на и не съществува вземането на кредитора „Уни Кредит Булбанк“- АД, с ЕИК: *********, с приети вземания съгласно списък, съставен от синдика на основание чл. 689 от ТЗ, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, съгласно Договор за банков кредит №1038/12.04.2006г. и Договор за банков кредит-овърдрафт № 1154/28.05.2007г., както и да се признае за установено вземането по Договор за банков кредит № 1038/12.04.2006 г. има ред от новото вписване на ипотека, тъй като същата не е била подновена преди изтичането на 10-годишния срок от вписването й. Иска се присъждане на сторените в настоящото производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

По реда и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна- „Уни Кредит Булбанк“- АД, ЕИК: *********. В същия се излагат следните съображения:

Така предявеният установителен иск в частта му, с която се оспорва вземането на банката като неоснователно и недоказано по основание и по размер, тъй като същата не е изпълнила задълженията си по Договор за банков кредит №1038 от 12.04.2006г. и Договор за банков кредит-овърдрафт №1154 от 28.05.2007г. и не е предоставила на „АКСИС”- ООД уговорените в договорите суми, и че дори и да се установи, че е предоставила уговорените с договорите суми, то те не били усвоени от кредитополучателя, че извършените по двата договора плащания от страна на дружеството-длъжник не били отразени в счетоводството на Банката, поради което и размерът на вземането бил различен от размера на предявеното и прието вземане, както и възражението по отношение начина на определяне и начисляване на лихвата по двата договора, и във връзка с това твърдяна нищожност в хипотезата на чл.143 от ЗЗП и оспорената предсрочна изискуемост по двата договора за кредит, е недопустим.

Приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредитора „УниКредит Булбанк“- АД произтичат от два договора за банков кредит: Договор за банков кредит №1038 от 12.04.2006г. и Договор за банков кредит-овърдрафт №1154 от 28.05.2007г., по които договори кредитополучател е „Аксис”- ООД. Вземанията са предявени в развили се преди откриване на производството по несъстоятелност заповедни производства, предмет на ч.гр.д. №1474/2009г. на Районен съд- гр.Търговище и ч.гр.д. №1478/2009г. на Районен съд- гр.Търговище. Дългът към Банката е обективиран съответно в издадените: изпълнителен лист от 27.11.2009г. съгласно заповед за изпълнение № 755 от 27.11.2009г. по ч.гр.д. № 1474/2009г. и изпълнителен лист от 06.11.2009г. съгласно заповед за изпълнение №717 от 06.11.2009г. по ч.гр.д. № 1478/2009г. Заповедите за изпълнение са стабилизирани, тъй като длъжникът „Аксис”- ООД не е депозирал възражение срещу тях. Поради това, оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК. Извън изрично уредените способи, длъжникът няма право на друга съдебна защита.