Решение № 73 от 09.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600023 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 16/12.10.2022 г. по НОХД № 212/22 г. на Окръжен съд Шумен, с която подсъдимият С. Й. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, алт.1, вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за три години и шест месеца при първоначален общ режим, а по чл.343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за пет години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 09.02.2021 г. на пътя между селата Никола Козлево и Цани Гинчево в област Шумен, при управление на лек автомобил, в пияно състояние, подсъдимият е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на И. М..

Въззивното производство се инициира с:

- жалба от адвокати Д. и С., за частното обвинение в лицето на родителите и бабата на починалата, с искане за увеличаване на размера на наказанието, с допълнение, в което се оспорва превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства,

- жалба от адвокати С. и М., с допълнения от тях и от адвокат П., чиито искания са в условията на алтернативност - за връщане на делото в първата 1 инстанция поради наличието на съществени процесуални нарушения, за постановяване на нова, оправдателна присъда, или за приложение на чл.55 и чл.66 от НК,

- жалба от подсъдимия Й., с искане за приложение на чл.55 и чл.66 от НК.

В съдебно заседание всички жалби се поддържат на посочените в тях основания, прокурорът счита, че присъдата следва да бъде потвърдена, а в последната си дума подсъдимият моли за условна присъда.

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия Й., факти, установени по реда и със способите на НПК в окръжния съд, накратко са:

Подсъдимият бил правоспособен водач категории „В“ и „М“ от 2015 година. До месец февруари 2021 г. той имал издадени шест наказателни постановления за общо 11 нарушения по ЗДвП, и отделно 13 фиша.

На 08.02.2021 г. около 21 часа вечерта, с лек автомобил, подсъдимият тръгнал от селото, в което живеел - Цани Гинчево, към съседното село Никола Козлево, на гости в дома на свидетелите Й.В. и Д. В.. Занесъл бутилка водка, и докато бил на масата, изпил неустановено с точност количество от нея - четири малки чашки. Сред гостите били пострадалата И. М. и свидетелите Й.В., Р. Б., Г. Б., Д. Д., В.И., Д. Д.. Намеренията на подсъдимия били да преспи в домакините, и тъй като в течение на вечерта се почувствал изморен, легнал в една от стаите и заспал. Малко след 02:00 часа го събудили и пострадалата И. М. помолила да я закара до дома й в с.Цани Гинчево, защото искала да се прибере.

Двамата тръгнали с управлявания от подсъдимия автомобил, като пострадалата се возела на предна дясна седалка, без поставен предпазен колан. Пътували в тъмната част на денонощието, при ясно време и добра видимост, мокра пътна настилка, но в момента не валяло, без неравности по пътното платно. Слушали музика от уредбата на автомобила. По обратния път между двете села, в конкретния участък, важало общото ограничение за максимално разрешена скорост на леките автомобили извън населено място 90 км/ч.

На прав участък, при движение със скорост от 122 км/ч, подсъдимият отклонил вниманието си и загубил контрол върху управлявания автомобил, който се насочил към левия край на платното за движение и излязъл на левия банкет на пътя. С цел да овладее колата, Й. свил рязко волана вдясно, което довело до завъртането й около вертикалната ос, приплъзване през цялото пътно платно отляво надясно, косо, с водеща лявата странична част на автомобила, преминаване през банкета и удар с предна лява част в крайпътно 2 дърво, където спрял. При удара подсъдимият получил фрактура на левия крак, а пострадалата - травми в областта на главата и гръдния кош. Тя не реагирала, не говорела, но имала дишане. Първата реакция на подсъдимия била да се обади на свидетеля Р. Б. – в 02:39 ч. с молба за съдействие.

Свидетелите Р. Б., Й.В. и Д. Д. отишли с автомобил до мястото на ПТП.

Свидетелят Б. сигнализирал на спешен номер 112 в 02:44 часа, и отпътувал с подсъдимия към своя дом, и баща му тръгнал с Й. за оказване на медицинска помощ до близкия град.

Свидетелите В. и Д. останали на мястото на инцидента до пристигането на медицинския екип. И. М. била транспортирана до МБАЛ Шумен с клинични и КТ данни за дифузна мозъчна контузия, в състояние на кома. Тъй като получените травми препятствали спонтанното дишане, била поставена на апаратна белодробна вентилация. Въпреки интензивните медицинска терапия и грижи, настъпили усложнения - двустранна бронхопневмония и тежки необратими исхемични увреждания в мозъчните полукълба, мозъчния ствол и малкия мозък, тя не излязла от състоянието на кома, и на 22.02.2021 г. починала. Непосредствената причина за смъртта й била глобалната мозъчна исхемия, породена от наложилата се продължителна изкуствена белодробна вентилация заради травмите й от ПТП.

Фактологията се установява по безспорен и несъмнен начин от множеството доказателствени източници, на които се е позовал окръжният съд, а именно подробно описаните и коментирани в мотивите гласни доказателства – показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и експертните заключения.

Спазването на правилата, относими при събирането и проверката на доказателствата, не се оспорва от страните, извън въпроса за обясненията на подсъдимия в качеството му на обвиняем на досъдебното производство.

Въззивната проверка констатира, че такива безспорно са дадени, и обективирани в протокола на л.344-345, том 3 от д.п., изготвен в съответствие с изискванията по чл.129 от НПК, независимо, че в него намират отражение извършени две различни по вид действия по разследването. Тази констатация се отбелязва с категоричност в настоящото решение, и съответно с нея се изправят мотивите, доколкото на тяхната стр.11 първоинстанционният съд неправилно приема, че подсъдимият е дал обяснения за първи път в края на съдебното следствие, а от изложеното на стр.56 се подразбира, че не приема за обяснения разказаното от подсъдимия и отразено в горния протокол, което също е неправилно.

Във връзка с обосноваността на присъдата са спорни три въпроса – извършил ли е подсъдимият деянието в пияно състояние, с каква скорост се е движил непосредствено преди произшествието, и каква е причината за 3 смъртта на пострадалата. И трите въпроса са били предмет на задълбочен анализ от страна на първоинстанционния съд, който е дал аргументиран и убедителен отговор на всеки един от тях.

Употребата на алкохол – водка, от страна на подсъдимия въпросната вечер, следва да се приеме за безспорен факт – сам той пред съда е заявил, че е изпил около 100-150 г, а че си е наливал повече от една чашка, са потвърдили няколко свидетели – Й.В., Д. В., Д. Д., Д. В., Г. Б., В.И., С.Б..

Според свидетеля Й.В. подсъдимият е имал нужда да си легне заради употребения алкохол, а свидетелят Д. Д. го е описал като видимо пийнал – весел, завалял говор, спяло му се.

При проведено на 11.02.2021 г. газхроматографско изследване на кръвната проба от подсъдимия, взета в 04:50 часа на инкриминираната дата, била установена алкохолна концентрация 0.53 промила. Кръвната проба е била годна за изследване, а първоинстанционният състав е събрал множество доказателства, на които се е позовал за да направи обоснован извод, че няма нарушения в процедурата по извършване на анализа. Пред въззивния съд се поддържа само възражението, че не е спазен редът за изготвяне на талона за изследване, тъй като в него не е уточнено предписанието – дали кръвната проба се взема за изследване на алкохол, или за наркотици. Подобно обстоятелство няма никакво отношение към резултата на изследването, но такова не се и твърди от жалбоподателите, според които нарушението се състои в това, че подсъдимият е бил поставен в положение да не може да разбере, прецени и даде информирано съгласие за вземане на кръв, или за отказ. Въззивната проверка не констатира наличие на процесуално нарушение по смисъла на НПК, в частност по чл.105, ал.2, нито ограничение на правата на обвиняемия. Макар и без никакво значение по казуса, за изчерпателност следва да се отбележи, че както се сочи в съответното допълнение към жалбата, уточнението на предписанието технически се извършва чрез зачертаване на ненужните алтернативи. В случая липсва зачертаване, така че на подсъдимия е предявен талон за изследване, включващ всички алтернативи, който той е подписал доброволно, респ. е имал възможност, но не е направил отказ за някоя, или за всички тях.

За преодоляване на времевата разлика между часа на произшествието и вземането на кръвната проба, в доказателствената съвкупност са приобщени две съдебно-медицински експертизи, от чиито заключения и подробния разпит на вещото лице д-р В. се извежда диапазон на възможната алкохолна концентрация в момента на деянието – от 0.7 до 0.89 промила, в чиито рамки правилно и съответно на обвинителните факти е възприета в полза на подсъдимия долната граница. При това експертно заключение не се констатира предположение, както твърдят жалбоподателите, то е добре 4 обосновано, и не поражда съмнения. Както е посочено от съда, и коментирано от всички страни, разбирането на обвързващата съдебна практика - ПП 1/1983 г., ВС на РБ, изисква концентрация на алкохол в кръвта не по-малко от 0.5 на хиляда, като пияното състояние се установява с всички доказателствени средства, както именно е в случая. Съдебно-медицинските експертизи, изготвени от д-р В., принадлежат към цяла група доказателства, относими към обстоятелствата във връзка с пияното състояние. При тези експертизи са използвани формулите на Видмарк, спрямо които действително газхроматографският метод се явява по-точно изследване. Но именно чрез поточното изследване е безспорно, че приблизително два часа и двадесет минути след деянието алкохолното съдържимо в кръвта на подсъдимия все още е 0.53 промила, т.е. към момента на извършването му тази концентрация без никакво съмнение е била по-голяма, а колко точно – именно за това отговорът е даден в диапазон, който е от 0.7 до 0.89.

Относно скоростта, с която се е движил подсъдимият в момента на инцидента, първоинстанционният съд правилно се е обосновал с извършените автотехнически експертизи, и е приел скорост на движение 122 км/ч, съответна на посочената в обвинителния акт. Мотивите и в тази част са много подробни и детайлни, и се споделят изцяло при въззивната проверка. От всички въпроси във връзка със скоростта, стояли пред окръжния съд, с допълнението към въззивната жалба от адвокат П. са повдигнати и оспорени само тези за използваната формула, приетия коефициент на триене, както и от фактическа страна - за наличието и преминаването на автомобила през дънер на отрязано дърво /пън/.

Оспорената формула е тази, с която се установява скоростта в момента на удара в дървото, и тя е от значение, доколкото участва в основната формула, по която се изчислява инкриминираната скорост на движение при загубата на напречна устойчивост. Според защитата, експертизата не е следвало да използва метода, базиран на дължината на отхвръкналия фар, а някой от другите два, посочен в научната литература – енергийния методи, или този на компютърната симулация. При съществуването на различни методи за достигане на един и същ по вид резултат, експертът е този, който следва да избере най-подходящия, а този избор зависи основно от наличните изходни данни, тъй като в същата цитирана литература е посочено, че всеки от методите би имал недостатък при отсъствието на конкретни величини. При наличието на отхвръкнали части от автомобила в настоящия случай, с фиксирани при огледа отстояния, вещото лице инж.П. при разпита си в съдебното заседание на л.136 и сл. от делото, успешно е защитил уместността на използвания метод, обяснил е ясно и разбираемо защо е избрал поблизкостоящия детайл, което е само в полза на подсъдимия, тъй като 5 обосновава по-ниска скорост, аргументирал се е с формата му и терена, в който е паднал, които изключват значимо преместване чрез приплъзване или търкаляне след падането.