Определение № 4200 от 11.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4200 гр. Варна, 10.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20223100502205 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ 49, бл. 53Е, вх.В срещу разпореждане №35723/02.10.2022 год. по гр.д. № 11847/22 год. на ВРС – 20-ти състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. М. Ц., ЕГН **********, адрес:

*** за сумата от 69,68 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 21.08.2021 г.

– 20.06.2022 г., сумата от 14,58 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 21.08.2021 г. – 20.06.2022 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че заповедният съд не разполага с възможност на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията на съда по чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК визират единствено преценка за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, но не и такава за валидност на сделката, поради нарушение на закона и накърняване на добрите нрави. Клаузата от договора, с която е регламентирана дължимостта на мораторна лихва не е неравноправна. Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. В заключение се настоява за отмяна на разпореждането в обжалваната отхвърлителната му част.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно заявлението и постъпилите уточняващи молби, заявителят претендира и обезщетение за забава в размер на 69,68 лв., върху главницата от 600 лева по договор за 1 потребителски кредит №40005072325/21.07.2021г. за периода 21.08.2021 г. – 20.06.2022 г., и обезщетение за забава в размер на сумата от 14,58 лв., върху договорното възнаграждение 125,50 лева за периода 21.08.2021 г. – 20.06.2022 г. В изпълнение на указанията по разпореждане №33288/14.09.2022г. с молба от 23.09.2022г. заявителят изрично е уточнил, че обезщетението за забава е формирано от сбора на законната лихва ( ОЛП + 10% върху съответната вноска) и договорната лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падежа главница.

Видно от разпоредбата на чл. 12.1 от приложения към заявлението договор за потребителски кредит №40005072325/21.07.2021г. при просрочие на месечна вноска(включваща и възнаградителна лихва) потребителят дължи лихва уговорения в т. VI от договора лихвен процент върху усвоената и непогасена главница, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху размера на просроченото плащане. Лихвеният процент по договора е уговорен на 40. 90% годишно.

С оглед на изложеното съдът намира, че е налице противоречие на уговорката съгл. т.

12.1 от договора за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на просрочени задължения с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК , която предвижда, че при забава потребителят дължи само лихва в размер на законната /съответния определен от БНБ ОЛП от 0. 00% и 10 пункта надбавка/.

Претендираните, уточнени на два пъти суми, представляващи обезщетение за просрочие, макар и да са в съответствие с договора, не изпълняват императивната законова разпоредба.

Съдът има служебно правомощие да следи за спазване на потребителското законодателство, в частност на императивна законова норма, която гарантира правата и интересите на по-слабата страна в правоотношението. Неоснователен е доводът, че съдът не може да извършва преценка за съответствието на клаузите по договора за потребителско кредитиране с императивни законови разпоредби. Правомощията на съда в този смисъл следват пряко от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК. Съображенията, изложени в жалбата във връзка с неравноправността на клаузата, регламентиращи лихва за забава са неотносими, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение в разглежданата част не е отхвърлено, поради наличие на основания по чл.410, ал. 2, т.3 от ГПК.

Поради това, като е отказал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираното обезщетение за просрочие върху главницата и договорната лихва, съдът е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №35723/02.10.2022 год. по гр.д. № 11847/22 год. на ВРС – 20-ти състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ 49, бл. 53Е, вх.В заявление В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. М. Ц., ЕГН **********, адрес: *** за сумата от 69,68 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 21.08.2021 г. – 20.06.2022 г., сумата о т 14,58 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 21.08.2021 г. – 20.06.2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3