Решение № 8 от 06.01.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бяла Слатина, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100759 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени установителни искове с правно основание: главен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и предл. 3 от ЗЗД, а в условията на евентуалност (ако съдът приеме Договор за потребителски кредит № PLUS15841198/28.03.2018г. за валиден) – установителен иск за нищожност на клаузите за такса ангажимент и застрахователна премия от процесния договор, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вкл. поради неравноправност; и съединен с главния иск отрицателен установителен иск за недължимост на претендирани от ищеца суми по процесния договор, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, от П. Г. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.Г.С.Р. №82, ет.1, ап.2, общ. Столична, обл.

София (столица), чрез В. В. М. от АК-Перник, против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Околовръстен път №260, р-н Витоша, общ. Столична, обл. София (столица), с които се иска съдът да прогласи нищожността на процесния договор, в условията на евентуалност – нищожността на клаузите за такса ангажимент и застрахователна премия от процесния договор, както и да признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 50,00лв. – частично от общия размер от 7289,60лв. поради нищожност на процесния договор.

В исковата молба се твърди, че между П. Г. Н., в качеството на кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК 204915054,/чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749/ в качеството на кредитор, 1 бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15841198/28.03.2018г, по силата на който на ищеца бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв., при следните параметри: застрахователна премия в размер на 3360лв.; такса ангажимент в размер на 350лв., удържана от отпусната главница, 60 броя погасителни вноски, размер на месечната погасителна вноска - 288,16лв.,обща стойност на плащанията - 17 289,60лв., годишен процент на разходите 16,84 %, лихвен процент - 14,03%. Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 20.04.2018г.,а последната с падеж 20.03.2023г.

Сочи се, че процесният договор е нищожен поради противоречие със закона. Релевират се доводи за нарушение на нормативното изискване договорът да бъде написан в размер на шрифта не по-малък от 12. Релевират се доводи за нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, предвид факта, че не са посочени взетите допускания при изчисление на ГПР.

Твърди се, че към ГПР не са прибавени таксата ангажимент и застрахователната премия, предвид което е налице противоречие със закона, обуславящо нищожност на договора.

Инвокират се доводи за нищожност на уговорката за застрахователна премия. Предвид изложеното ищцът моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който оспорва иска като недопустим. Релевира доводи, като сочи, че вземанията по процесния договор са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В случай, че съдът приема искът за допустим, оспорва същият като неоснователен. Излага подробни доводи във връзка с твърдението на ищеца за недействителност на договора и процесната клауза. Представя доказателства, претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е ССчЕ.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК 204915054,/чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749/ е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15841198/28.03.2018г., въз основа на който на ищеца бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв., при следните параметри: застрахователна премия в размер на 3360лв.; такса ангажимент в размер на 350лв., удържана от отпусната главница, 60 броя погасителни вноски, размер на месечната погасителна вноска - 288,16лв., обща стойност на плащанията - 17 289,60лв., годишен процент на разходите 16,84 %, лихвен процент - 14,03%, с падеж на последната вноска - 20.03.2023г.

От заключението на изслушаната ССчЕ, което съдът възприема като компетентно изготвено, безпристрастно и обосновано, се установява, че по силата на процесния договор ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 10000,00лв., от която са удържани 2

350лв., представляващи такса ангажимент. Вещото лице сочи, че ищецът е върнал сума в общ размер на 16 045,16лв. Експертът е констатирал, че таксата ангажимент е отразена в ГПР по договора, като ако бъде прибавена и застрахователната премия, ГПР би бил в размер на 27,07%. В заключението е отразено, че застрахователната премия по процесния договор е заплатена на застрахователите под формата на групово плащане.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска поради сключен договор за прехвърляне на вземане на 15.02.2022г. с трето за настоящото производство лице. Правната теория и съдебната практика еднозначно приема, че договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията.

Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от найважните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл.103,ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По аргумент от по – силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера. С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, 3 уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК към договора за потребителски кредит следва да бъде приложен погасителен план, като в конкретния случай това законово изискване е спазено – в процесния договор е инкорпориран в табличен вид погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В договора са уговорени следните условия: размер на кредита за потребителски цели:

10000 лв., застрахователна премия – 3360,00 лв., такса ангажимент – 350 лв., брой погасителни вноски – 60, месечна погасителна вноска –288,16 лв., обща стойност на плащанията 17289,60 лв.

Видно от приложения по делото договор лихвеният процент по кредита е 14,03%, а годишният процент на разходите /ГПР /– общите разходи за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит възлиза на 16,84%%. Съгласно чл. 2 от сключения договор за потребителски паричен кредит размерът на кредита за покупка н застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде директно платен на застрахователя, посочен в застрахователния серификат. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в „Месечна погасителна вноска“. Като писмено доказателство по делото е приет Сертификат № PLUS15841198, издаден от застрахивателя „Cardif assurance vie SA”France чрез клона си “Кардиф животозастраховане, клон България“, ЕИК 175190059, и „Cardif assurance risques divers sa”France, чрез клона си „Кардиф общо застраховане, клон България, ЕИК 175190073. В същия раздел от СЕФ са посочени свързани с договора разходи – еднократна такса ангажимент в размер на 350 лв., която се удържа от размера на кредита.

Според чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е посочено, че годишният 4 процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.