Определение № 4218 от 14.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4218 гр. Варна, 11.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100500178 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 22494/29.09.2022 г. от Ф. И. О., чрез адв. М. Добрева, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1124/26.09.2022 г., като бъдат присъдени и претендираните от молителя разноски, сторени пред първата инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна З. И. С., чрез адв.Бр.Б. изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Производството пред ВОС е образувано по въззивната жалба вх.№ 1919/26.01.2022 от Ф. И. О., чрез адв Добрева, срещу решението на ВРС-48с-в № 262451/9.08.2021г по гр.д.№ 3917/2020г, с което е осъдена да заплати на З. И. С. сумата от 9645,14лв, дължима на осн.чл.284 ал.2 ЗЗД, представляваща общ размер на пенсиите, които ответницата е получила в периода 2014г до 2018г, като отчет по договор за поръчка от 23.02.2004г, по пълномощно с нот.заверка, рег.№ 1960/23.02.2004г на н-с Р.Кожухарова с район на действие ВРС, рег.№ 212 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба–1.04.2020г до окончателното ѝ изплащане.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1124/ 26.09.2022г, с което е отменил обжалвания първоинстанционен съдебен акт и вместо него е отхвърлил изцяло предявения иск.

С оглед крайния резултат по главния иск е отменено и определението на ВРС № 1

266053/4.11.2021г, постановено по същото дело, поправено с определение № 266184/1.12.2021г, с което е оставена без уважение молбата на ответницата по иска за изменението на решението на ВРС в частта му за разноските, на осн.чл.248 ГПК.

В резултат на горното произнасяне, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, в полза на Ф. И. О. са присъдени сторените от нея разноски съобразно представения пред въззивната инстанция списък по чл.80 ГПК /л.119/, в който са посочени разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 720лв с вкл. ДДС, държ.такса за въззивното производство в размер 192,20лв. и държ.такса по частната жалба в размер на 15лв. В същия не са посочени разноски за адв.възнаграждение за първата инстанция. Въпреки това, съдът дължи тяхното присъждане, в случай, че са били заявени в срок и са доказани.

Искането на молителката за присъждане на разноски за процесуално представителство пред РС в размер на 720лв с ДДС е направено своевременно.

По отношение извършването им, обаче, липсва представен договор за правна защита и съдействие /адв.услуга/. Представени са само фактура № 00000002228/ 13.07.2021г и вносна бележка от същата дата.

Договорът за правна защита и съдействие е неформален, като писмената форма е само за доказване. В случая, неговата липса не би имала значение, ако горепосочената фактура обективира сключването на такъв, т.е. ако съдържа всички съществените елементи от съдържанието на договора за правна услуга – страни, предмет и цена.

За разлика от представената пред ВОС фактура, за която съдът приема, че обективира такъв договор, тъй като съдържа подписите на двете страни – Ф. О. и адвоката, посочено е основанието – за процесуално представителство по конкретно дело, и е посочен размер на уговореното възнаграждение /л.121/, то по отношение на представената пред ВРС фактура не може да се приеме, че съдържа изискуемите реквизити: същата не носи подписа на Ф. О., а само на адв.М. Добрева. Ето защо не може да се направи извод за сключен договор за правна защита и съдействие между Ф. О. и адв.М.Добрева с уговореното възнаграждение, макар по делото да се съдържа вносна бележка, обективираща превеждането на сумата по сметката на адв.дружество от трето за спора лице с посочено основание. Затова въззивният състав е направил извод, че не следва да бъдат присъждани разноски за адв.възнаграждение за първата инстанция.

С оглед на изложеното, молбата по чл.248 ГПК като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№ 22494/29.09.2022г от Ф. И. О., чрез адв.М.Добрева за допълване на постановеното от ВОС решение № 1124/26.09.2022г по в.гр.д.№ 178/2022г в частта за разноските, като бъдат присъдени и такива за 2 адв.възнаграждение в размер на 720лв за първата инстнация.

Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3