Присъда № 40 от 17.12.2025, Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД № 259 по описа за 2025 г. на РС - Попово

Производството по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение – гр. Попово, обвинителен акт против И. Х. С. *****/, роден на ********** г. в гр. Д., Република ******************, за това, че за времето от неустановен ден през месец ноември 2025 г. до 19.11.2025 г., през неустановено място на границата между Р***, е преминал и влязъл в Република Б. от Република Т. без разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение – гр. Попово, поддържа повдигнатото обвинение, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, както и глоба в размер на 1000 лева.

Подсъдимият И. Х. С. *****, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като съдът, след като установи, че местоживеенето му на територията на Република Б. не може да бъде установено въпреки проведеното издирване, разгледа делото в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК.

Служебно назначеният защитник пледира за налагане на наказание в минималния, предвиден от закона размер, при приложение на института на условното осъждане.

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. Х. С. *****/, роден на ********** г. в гр. Д., Република *******************, без постоянен адрес на територията на Република Б. и без документи за самоличност, е напуснал родната си страна в края на лятото на 2025 г. с намерение, заедно със своите деца, да достигне до държава от Е., първоначално, с крайна цел Ш., с цел подобри условия за живот и работа.

Подсъдимият, със съдействието на неустановени по делото лица, занимаващи се с трафик на хора, е бил преведен първоначално на територията на Република Т.. За времето от неустановен ден през месец ноември 2025 г. до 19.11.2025 г., през нощта и през неустановено по делото място на държавната граница между Р***я, подсъдимият пеша е пресякъл държавната граница, без да притежава валидни документи за самоличност и без разрешение на надлежните органи на властта.

След незаконното влизане на територията на Република Б. подсъдимият е бил качен от неустановено лице на моторно превозно средство – микробус, заедно с други чужди граждани, които също са били влезли в страната по незаконен начин. Впоследствие подсъдимият е пребивавал кратко време в гр. София, като крайната цел на придвижването му е била напускане на територията на Република Б. и достигане до Ш..

На 19.11.2025 г. при полицейска проверка на територията на страната, извършена от служители на РУ – Попово в района на с. С., подсъдимият е бил установен като лице, влязло незаконно в Република Б., без да притежава документи за самоличност и без разрешение на надлежните гранични власти, при пътуване в микробус с чужда регистрация.

Подсъдимият при влизането си в страната съзнателно не е носил документи за самоличност, нито е притежавал виза или друг заместващ я документ, даващ му право да влезе в Република Б.. Подсъдимият, видно от справката за съдимост, не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно: от обясненията на подсъдимия И. Х. С. *****/, дадени в хода на бързото производство в качеството му на обвиняем, които са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК; от показанията на свидетелите С. М. А. и К. А.

З., дадени в хода на съдебното следствие; от прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 5 от НПК показания на свидетеля Н. И., дадени по досъдебното производство, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.

1

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, се отличават с вътрешна логичност и последователност и кореспондират с останалите доказателствени източници по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни. В същите се съдържат релевантни твърдения относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитаните свидетели са ясни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като същите кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Те са дадени от лица, които нямат личен интерес от изхода на наказателното производство, поради което съдът ги възприе като обективни и достоверни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и спомагат за цялостното изясняване на фактическата обстановка.

Писмените доказателствени източници, като редовни от външна страна, непротиворечиви и намиращи потвърждение в гласните доказателства по делото, също бяха кредитирани от съда и включени в доказателствената основа при формиране на вътрешното му убеждение.

Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и допълващи към направените самопризнания от подсъдимия, поради което съдът не намира за нужно поотделното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:

Подсъдимият И. Х. С. *****/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като за времето от неустановен ден през месец ноември 2025 г. до 19.11.2025 г., през неустановено място на държавната граница между Р***, е влязъл на територията на Република Б., без разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна страна подсъдимият е осъществил фактически действия по преминаване на държавната граница пеша, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи граничния контрол. Същият не е притежавал документи за самоличност, както и не е имал изискуемото разрешение за влизане на територията на Република Б., съобразно гражданството си. Действащият граничен режим в Република Б. изисква преминаването на държавната граница да се извършва само през определени за това места и със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в конкретния случай безспорно не е било налице.

Категорични данни в тази насока се съдържат както в обясненията на подсъдимия, така и в показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват начина и обстоятелствата на незаконното влизане в страната. Поради изложеното съдът приема, че с деянието си подсъдимият е нарушил установения в Република Б. режим и ред за преминаване на държавната граница, като престъплението е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта“, при хипотезата на „влизане“ в страната.

Деянието е довършено, доколкото подсъдимият е успял фактически да премине държавната граница и да навлезе на територията на Република Б..

Времето, мястото и механизмът на извършване на деянието се установяват по безспорен и несъмнен начин от съвкупната преценка на обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства, приобщени по делото, които са взаимно допълващи се и не съдържат противоречия.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият И. Х. С. *****/ е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на противоправните последици и е искал тяхното реализиране. Подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че не разполага с разрешение за влизане на територията на Република Б., както и с установения ред и режим за преминаване на държавната граница, което ясно личи от начина, по който е осъществил незаконното си влизане – пеша, през неустановено място, извън определените граничнопропускателни пунктове.

2

Подсъдимият е съзнавал, че ще навлезе на територията на страната без знанието и разрешението на граничните власти, като същевременно не е притежавал документи за самоличност, поради което в съзнанието му е била формирана ясна представа за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които той е предвиждал и от волева страна пряко е целял, за да осъществи крайната си цел – напускане на територията на Република Б. и достигане до друга държава от Европейския съюз.

Съдът не намери основания за приложението на чл. 279, ал. 5 от НК, съгласно който не се наказва лице, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията на Република Б.. Специалната цел, визирана в посочената разпоредба, следва да бъде налична към момента на извършване на деянието.

По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснован извод, че подсъдимият е влязъл на територията на Република Б. с цел търсене на убежище или международна закрила, поради преследване в държавата си на произход – Република А., или в държавата, от която е осъществил фактическото си преминаване на държавната граница – Република Т., заради негови политически убеждения, религия, принадлежност към определена социална група или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Начинът на преминаване на държавната граница, извършен извън регламентираните пунктове, липсата на документи за самоличност и поведението на подсъдимия след влизането му в страната, насочено към напускане на територията на Република Б., представляват индиции за отсъствие на намерение влизането му да е било с цел ползване от правото на убежище или закрила.

Поради недоказаност на специалната цел, визирана в чл. 279, ал. 5 от НК, съдът прие, че не са налице основания за ненаказуемост на подсъдимия.

По вида и размера на наказанието:

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете младата му възраст, чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.

При тези фактически констатации, съдът определи наказание на последния в найниския предвиден от закона размер, а именно три години лишаване от свобода и -глоба в размер на 1000.00 лева.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание.

Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По разноските:

По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното производство в общ размер на 1600,00 (хиляда и шестстотин) лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от НПК, разноските за преводач, направени в досъдебната фаза на наказателното производство, са за сметка на органа, който ги е направил, а разноските за преводач в съдебната фаза са за сметка на съда. Ето защо, на основание цитираната законова норма, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 1600,00 лева да останат за сметка на органа, който ги е направил – ОДМВР – Търговище.