Решение № 3520 от 22.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3520 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100511123 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. С. Д., срещу решение № 2432/13.02.2025 г. по гр. дело № 46591/2021 г., по описа на СРС, 86 състав.

Счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображенията си, поради които моли да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна П. М. П., с отговора на въззивната жалба, счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд- за правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата моли съда да уважи жалбата й. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна моли решението да бъде потвърдено. Представя списък на разноските, които претендира.

Софийският градски съд, като

1 прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на В. С.

Д. срещу П. М. П., по иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от Семейния кодекс (СК). Ищцата твърди, че по време на брака й с ответника П. М. П., на 17.09.2014 г., е придобит недвижим имот– апартамент № 6 в град София, ж.к.

********, с нотариален акт № 125 том І д. 109/2014 година на нотариус А.Н., за продажна цена от 36 000 лева, която е заплатена с кредит от Райфайзенбанк ЕАД, който кредит, макар и да е отпуснат на името на ответника, от самото закупуване на имота и сключването на договорната ипотека в полза на банката, изплаща изцяло и единствено ищцата, с изключително нейни средства, дарени й от майка й. Иска да бъде признато за установено, че посоченият недвижим имот, е нейна нейна лична собственост.

Ответникът оспорва, че процесния апартамент е придобит с лично имущество на ищцата, тъй като продажната цена на имота се плаща изцяло с банков кредит, получен от него и със съдлъжник ищцата.

С обжалваното решение № 2432/13.02.2025 г. по гр. дело № 46591/2021 г., СРС, 86 състав, е отхвърлил предявения от В. С. Д. против П. М. П. иск, с който моли да бъде признато за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК, че недвижим имот – апартамент № 6 в град София, ж.к. ********, закупен с нотариален акт № 125 том І д. 109/2014 година на нотариус А.Н. от 17.09.2014 година и подробно описан в същия нотариален акт, е нейна лична собственост, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на спора, районният съд е отхвърлил искането на ищцата за присъждане на разноски, като я е осъдил да заплати на ответника сумата от 2700 лева - разноски в производството.

Наведените доводи са, че първоинстанционния съд неправилно с възприел фактическата обстановка и достигнал до неправилни изводи, в противоречие с приетите по делото писмени доказателства, в противоречие с материалния закон и трайната и непротиворечива практиката на ВКС по приложението на чл. 23, ал. 1 СК, че при режим на съпруж еска имуществена общност имуществото има статута на сре дствата, вложени в придобиването му. СРС в своето решение изобщо не е споменал доказателс твата относно получаваните от ищцата суми от пенсия по решение на ТЕЛК, и получаваните суми от нея по трудово правоотношение, всички от ко ито се считат за лично имущество, че съдът само е споменал, че по делото е приета ССчЕ, от която се установява, че сумата, погасена от ищцата, е по-голяма от тази, погасена от ответника, че не е без значение, както твърди съдът , обстоятелството кой от 2 съпрузите колко вноски по кредита е погасил и в какъв размер , а счита, че когато имотът е закупен чрез ипотечен кредит, съдът трябва да из следва въпроса кой от двамага съпрузи прави погашения по кредита и с какви средства.

Тези доводи настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. по тълкувателно дело № 5 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, през време на брака при законов режим на общност по СК съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични - чл. 22 от СК, и в съпружеска имуществена общност – чл. 21 от СК. Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. За да настъпи трансформация на лично имущество, по време на брак в законов режим на общност, е достатъчно с имущество, лична собственост, да бъде придобита собствеността върху друго имуществено благо. Уважаването на установителния иск по чл. 23, ал. 1 СК предполага съдебно установяване и потвърждаване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на обстоятелствата, че страните по делото са настоящи или бивши съпрузи , факта на придобиване на недвижимия имот /описан в исковата молба/ по време на брака, придобивната стойност на имота /според вида на възмездната сделка с вещно- правен ефект/, размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 от СК и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането именно на тези средства при придобиването на имота.

В настоящия случай, видно от решение по гр.д.№ 67093/2019 г. по описа на СРС, 158 състав, на 04.08.2020 г. е прекратен бракът между страните, сключен на 23.03.1996 г.

Не се спори между страните, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №125, том І, рег. № 2456, дело 109 от 2014 г., е сключен между М.Б.Б.-продавач и В. С. Д. и П. М. П.-купувачи, по време на брака на последните, договор за продажба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ

Апартамент №6, с адрес на имота: гр. София, район „Надежда“, кв. "********.

3

Имотът е с площ от 55,19 кв.м., с прилежащи части 7,234% от общите части на сградата, при съседни СОС: ***, ***,

***,

***,

***.

В нотариалния акт е посочена като продажна цена сумата от 36 000 лв., която сума да бъде заплатена чрез кредит, отпуснат на купувачите от Райфайзенбанк(л. 6 и 7 от делото на СРС). Представен е и нотариален акт от 17.09.2014 г. за учредяване на договорна ипотека в полза на Райфайзенбанк върху процесния недвижими имот за кредит в размер на 36 594 лв., с кредитополучател и собственик на ипотекирания имот П. М. П. и В. С. Д.-П.асъдлъжник и собственик на ипотекирания имот(л. 8-10 от делото на СРС).

Поради изложеното, безспорно установено е по делото, че процесния недвижим имот е предобит по възмезден начин по време на брака на страните, както и, че средствата за закупуването му са заемни-паричен заем от Райфайзенбанк.

При режима на съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака, чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването му.

Средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище, получени въз основа на договор за заем, вложени за покупката на процесния имот, какъвто е настоящия случай, са общи, тъй като за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно - чл. 32 СК. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след прекратяването на брака на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32 СК, за заплащане на припадаща се част от платеното, като основанието да се търси част от платеното е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, въззивника няма право на разноски.

Въззиваемата страна също претендира разноски, действително е направила такива за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 700 евро. Съдът счита за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание, с оглед фактическата и правната сложност на делото, изготвянето единствено на отговор на въззивната жалба, припокриващ възраженията в отговора на исковата молба и едно проведено открито съдебно заседание, поради което присъжда направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 евро.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2432/13.02.2025 г. по гр. дело № 46591/2021 г., по описа на СРС, 86 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С. Д., ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН********** да заплати на П. М. П., ЕГН********** сумата от 300 евро-разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5