Определение № 1228 от 21.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1228 гр. Благоевград, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500451 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 414а, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „М...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от С.И.А., чрез пълномощника адв. Д.П., срещу Определение № 1101/17.12.2025г., по ч.гр.д.№ 1410/2025г. по описа на РС Г.Д..

С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради несъответствието му с процесуалния закон.

Поддържа се с жалбата, че след като съдът по заповедното производство е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, длъжникът е извършил плащане на дължимите суми, с изключение на част от претендирания от заявителят адвокатски хонорар. Депозирано е пред първоинстанционния съд писмено възражание по реда на чл. 414а от ГПК, ведно с което е наведено от длъжника и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Сочи се с частната жалба, че с обжалваното Определение № 1101/17.12.2025г., по ч.гр.д.№ 1410/2025г. по описа на РС Г.Д., съдът е отказал да се произнесе по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претедирано със заявлението по чл. 410 от ГПК, като в мотивите си е приел че възражение за прекомерност на адв. възнаграждение може да бъде направено от длъжника само при изрично депозирана частна жалба срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК, в частта и за разноските.

С частната жалба се оспорват изводите на съдът по заповедното производство, като се излагат аргументи че поради систематичното място на разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК в част първа на процесуалния кодекс, разпоредбата е приложима във всички останали производства уредени в ГПК, освен в случаите на изрично уредени специални правила, 1 дерогиращи общата част на ГПК.

Основният аргумент поддържат с частната жалба по настоящото дело е че срещу разноските в заповедното производство, може да се възрази от длъжника чрез възражение за прекомерност и при депозиране на възражение по реда на чл. 414 и чл. 414 а от ГПК, а не само с частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение в частта и за разноските. Изложени са доводи, че разпоредбата на чл. 413 от ГПК не изключва възможността за подаване на възражение срещу претендираните разноски със заявлението по чл. 410 от ГПК и при приложението на Раздел II на Глава VII от ГПК.

Поддържа се с частната жалба от „М...“ ЕООД, чрез пълномощника му по делото, че при редовно депозирано възражение за прекомерност с възражение по чл. 414а от ГПК и при наличието на хипотезата на чл. 414 ал. 5 пр. последно от ГПК/редовно възражение по реда на чл. 414а ал. 2 от ГПК и подадено становище от заявителя по чл. 414а ал. 4 от ГПК/, съдът е длъжен да се произнесе и по възраженията на длъжника за недължимост, респективно по възражение за прекомерност на присъдените със заповедта за изпълнение разноски в полза на заявителя, като компетентния съд е съдът по заповедното производство./Определение № 872/20.02.2018г. по ч.гр.д. № 133/2018г. по описа на ОС Б./

С частната жалба цитират се и други решения в тази насока- Определение № 466 от 06.02.2020г. на ОС В., по в.ч.гр.д № 147/2020г.; Определение № 636 от 18.02.2020г. на ОС В., по в.ч.гр.д № 95/2020г. и Определение № 2547 от 03.11.2022г. на ОС П., по в.ч.гр.д № 2644/2022г.

С частната жалба иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Определение № 1101/17.12.2025г., по ч.гр.д.№ 1410/2025г. по описа на РС Г.Д. и да се произнесе по същество по направеното възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК от длъжника „М...“ ЕООД. При условията на алтернативност и в случай че въззивният съд приеме че обжалваното Определение № 1101/17.12.2025г., по ч.гр.д.№ 1410/2025г. по описа на РС Г.Д. е непълно, да върне делото на съда по заповедното производство и да задължи РС Г.Д. да се произнесе по направеното от длъжника възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

По реда на чл.276 ал.1 ГПК, подаден е писмен отговор на частната жалба от насрещната страна– адв. П. С. П., като пълномощник на заявителят- П. Й. Х..

Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното определение на РС Г.Д. е правилно и обосновано, изцяло в съответствие с процесуалните разпоредби на ГПК е приетото с ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК, тъй като няма извършено плащане на длъжника на разноските претендирани от заявителя за пълния им размер, нито е депозирана в законовия срок частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта и за разноските.

Излагат се доводи, че в настоящия казус не се оспорва недължимостта на претендираните от заявителя разноски, нито е направено възражение по чл. 414а ал. 3 от ГПК че длъжникът следва да бъде освободен от разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането пред съда, а е направено възражение само за прекомерност на 2 претендираното със заявлението по чл. 410 от ГПК адвокатско възнаграждение. Възразява се от насрещната страна по частната жалба, че в разпоредбата на чл. 414а от ГПК, не е предвидена възможност заповедният съд да се произнесе по самия размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, което в исковия процес се извършва по реда на чл. 248 от ГПК.

С отговора на частната жалба поддържа се становище, че с оглед на дадените указания с т. 7 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК, приложението на разпоредбата на чл. 248 от ГПК в заповедното производство е неприложима, освен в случаите когато заповедният съд изобщо не се е произнесъл по разноските претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл поддържа се, че в случай на произнасяне на съда по заповедното производство за претендираните разноски от заявителя, остава процесуалната възможност за длъжника да депозира частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу заповедта в частта за разноските.

Оспорва се частната жалба на „М...“ ЕООД от ответника с аргументите че следва да се прави разграничение между „възражение за недължимост“ и „възражение за прекомерност“, в каквато насока са доводите наведени с т. 7 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК, като се оспорва възможността на длъжника да навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с възражението по чл. 414а от ГПК.Поддържа се, че в този случай заповедният съд се е произнесъл с обжалваното Определение № 1101/17.12.2025г., по ч.гр.д.№ 1410/2025г. по описа на РС Г.Д., по възражението по чл. 414а от ГПК, като е обезсилил издадената заповед за изпълнение, в частта в която е извършено плащане от длъжника в срока по чл. 412 т. 8 от ГПК.

Отделно с отговора на частната жалба, поддържат се доводи, че срока по чл. 413 от ГПК за обжалване на издадената заповед за изпълнение е изтекъл, поради което искането за намаляване на присъдените разноски на заявителя следва да бъде оставено от съда без разглеждане.

Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното Определение № 1101/17.12.2025г., по ч.гр.д.№ 1410/2025г. по описа на РС Г.Д. като правилно и обосновано, а частната жалба да бъде оставена без разглеждане, без уважение или отхвърлена като неоснователна.

ОС-Б., след като съобрази материалите по делото, становището на жалбоподателя и приложимия към казуса процесуален закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС Г.Д. е сезиран със заявление с вх. № 7703/09.10.2025г., подадено от П. Й. Х., ЕГН **********, от гр. С., основано на искане за връщане на недължимо платена сума във връзка с недействителност, съгласно чл. 22 от ЗПК и чл. 26 ал.1 от ЗЗД, по Договор за заем № 105659/21.08.2024г., сключен между И.Н.С. и „М...“ ЕООД, съответно по Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 21.08.2024г., сключен между П. Й. Х. и „М...“ ЕООД. Претендира се и заплащането на разноски- 21.25лв. за държавна такса и 400лв. за адвокатско възнаграждение.

3

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 835/10.10.2025г. по ч.гр.д. № 1410/2025г. по описа на РС Г.Д., съдът е уважил депозираното заявление по чл.410 ГПК, с която е разпоредил длъжника „М...“ ЕООД, ЕИК ...675, да заплати на кредитора П. Й.

Х., ЕГН **********, от гр. С.: сумата 404, 77 лева- главница, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2025г.; разноски в заповедното производство- сумата 21,25 лева-за заплатена държавна такса и 400,00лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

На 08.12.2025г. постъпило постъпило е по ч.гр.д. № 1410/2025г. по описа на РС Г.Д., възражение с вх.№ 9892/18.12.2025г., с което длъжника „М...“ ЕООД, чрез пълномощника си е възразил против издадената заповед за изпълнение. В подаденото възражение е посочено, че длъжникът не дължи посочените в заповедта за изпълнение на парично задължение суми.

Направено е възражение, че „М...“ ЕООД е изпълнило задължението си към кредитора П. Й.

Х., като са заплатени всички дължими суми по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 835/10.10.2025г. за главница, лихви и разноски, като задължението е своевременно платено в едномесечния срок от връчването на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което обстоятелство е представен с възражението по чл.

414 а от ГПК и платежен документ- платежно нареждане от 05.12.2025г.

Сочи се в писменото възражнение от длъжника, че е платена само сумата от 50лв. за адвокатско възнаграждение на заявителя П. Й. Х. по ч.гр.д. № 1410/2025г. по описа на РС Г.Д..

Ведно с подаденото възражение по чл. 414а от ГПК, депозирано е пред РС Г.Д. и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от заявителя П. Й. Х. в заповедното производство, над платения размер от 50лв. до претендирания размер от 400лв.

Излагат се доводи че претендираното адвокатско възнаграждение от заявителя е прекомерно, тъй като за подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, не са положени усилия, заявлението е подадено изцяло по електронен път, не се изисква явяване на пълномощник на заявителя пред съда по заповедното производство. Отделно сочи се че в самото заявление има грешка в имената, тъй като е посочено че договора за наем е сключен с И.Н.С., вместо с П. Й. Х..

Към възражението са приложени платежни документи.

С разпореждане № 2365/09.12.2025г., съставът на РС Г.Д. е приел възражението, подадено от длъжника „М...“ ЕООД, като подадено в срок и квалифицирал същото като такова по чл.414а, ал.1 ГПК.

С разпореждането също така е указано на основание чл. 414а ал.3 ГПК на заявителя П. Й.

Х., чрез пълномощника и по делото, че може да подаде становище в тридневен срок от получаване на разпореждането.

Указано е също така на заявителя, че на основание чл. 414а ал.4 ГПК ако не подаде становище в указания срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение.

Гореописаното разпореждане, ведно с копие от възражението на длъжника и приложенията към него, са връчени на заявителя на 08.12.2025г. видно от съобщението за връчен препис, намиращо се в кориците на ч.гр.д. № 1410/2025г. по описа на РС Г.Д..

4

На 12.12.2025г. е постъпило по ч.гр.д. № 1410/2025г. по описа на РС Г.Д., писмено становище от заявителя П. Й. Х., ЕГН **********, от гр. С., чрез пълномощника адв. П. П..

Излага се становище, че сумите по издадената заповед за изпълнение са платени от длъжника, в срока по чл. 412 т. 8 от ГПК, но се възразява заповедта за изпълнение да бъде обезсилена в частта, касаеща разноските за адвокатско възнаграждение, за размера над 50лв. до пълната сума от 400лв., тъй като в тази част липсва доброволно плащане от длъжника.

С писменото становище на заявителя се иска направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение да бъде оставено без разглеждане, предвид на това че законодателят не е предвидил процесуалната възможност за депозиране на такова възражение по реда на чл. 414а от ГПК. Излагат се съображения, че сходен процесуален ред е предвиден в разпоредбата на чл. 414а ал. 3 от ГПК, но само в случаите когато длъжникът оспорва изобщо дължимостта на претендираните разноски, тогава когато твърди че не е дал повод за образуване на заповедното производство, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус. Отделно възразява се, че длъжникът не е подал частна жалба и по реда на чл. 413 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта и за разноските, като е пропусната единствената възможност за навеждане на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от заявителя в заповедното производство.