Решение № 2812 от 19.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2812 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330117053 по описа за 2022 година

В исковата молба подадена от Н. И. Н. се твърди, че с ответник Сити Кеш ООД бил сключен Договор за кредит № ***/21.02.2022г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сума в размер на 1 700 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40.05 % и годишен процент на разходите – 49.82 %.

В клаузата на чл. 5 и чл.11 от договора било установено задължение за заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията на чл. 23 от Общите условия към договора. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 1 496,88 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска при общо 37 вноски.

Ищецът твърди, че сключеният между страните договор е такъв за потребителски кредит и последният е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Посоченият фиксиран лихвен процент счита, че не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представляват добавък към възнаградителната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствал и ГПР, но той не бил обявен на потребителя. Договореният размер на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави. Сочи, че още със сключване на договора била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Така формулирано това задължение имало за цел единствено получаване на допълнително парично плащане по договора от потребителя, уговорено изначално, водещо до нарастване на погасителната 1 вноска по кредита.

Твърди, че непредставянето на обезпечение само по себе си не води до претърпяването на вреди от кредитора, които да бъдат обезщетени от потребителя.

Задължението било уговорено така, че да бъде препятствано изпълнението му, за да доведе със сигурност до пораждане на уговорената санкция. Твърди, че неустойката не притежава присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, което води единствено до оскъпяване на кредита, както и до сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява скрита печалба за заемодателя.

Счита, че задължението за заплащане на неустойка представлява разход по кредита, поради което посоченият в договора годишен процент не отговаря на действително приложения поради невключване на задължението за заплащане на неустойка в ГПР.

Предвид изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за възнаградителна лихва в размер на сумата от 281,12 лева и на неустойка в размер 1 496,88 лева като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

Ангажират се доказателства.

Претендират се разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД с който се оспорват предявените искове като се заявява, че нито клаузата за неустойка е нищожна, нито тази за възнаградителна лихва.

Иска се отхвърлянето на предявените искове.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на възнаградителната лихва и неустойка от процесния договор за кредит.

Обявено за безспорно е обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем № 637468/21.02.2022г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Установено е видно от приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит № ***/21.02.2022г. че, в клаузата на чл. 5 и чл.11 е установено задължение за заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията на чл. 23 от Общите условия към договора. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 1 496,88 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска при общо 37 вноски.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на на процесната неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, 2 обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер – чл.5, ал.2 от договора;

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.

21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.

В процесния договор е уреден годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 49,82 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Действително е указано, че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно Тарифата за таксите на заемодателя.

При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при 3 това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 49,82%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 40.05%. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК, а от там и на уговорката за възнаградителната лихва.

Предвид на гореизложеното предявените искове се явяват основателни и доказани.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 109,88 лева за държавна такса;

На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв. Д. Б. следва да се присъдят разноски за минимално адвокатско възнаграждение – сума в размер на 800 лева съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения;

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за възнаградителна лихва в размер на сумата от 281,12 лева и клаузата на неустойка в размер на сумата от 1 496,88 лева като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК от Договор за потребителски кредит № ***/21.02.2022г. сключен между Н. И. Н. с ЕГН ********** и Сити Кеш ООД с ЕИК 202531869 КАТО ОСЪЖДА Сити Кеш ООД с ЕИК 202531869 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. И. Н. сумата от 109,88 лева разноски за настоящата инстанция на основание чл. 78 ГПК за платена държавна такса и СУМАТА от 800 лева на основание чл. 38, ал.2 ЗА В ПОЛЗА на адв. Д. Б. – разноски за адвокатско възнаграждение по настоящето дело;

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4