Определение № 941 от 10.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500735 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на А1 България ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Разпореждане № 5061 от 19.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1 324/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател с вх. № 16 649/19.12.2023 г. / по описа на РС – Хасково / за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Р. А. Г., ЕГН – ********** за вземания, съставляващи две неустойки в общ размер 200 лв. / по 100 лв. всяка /, произтичащи от сключен между страните Договор № 502300405 от 28.12.2018 г. за електронни съобщителни услуги – едностранно прекратен на основание чл. 54.12 от Общите условия / ОУ / на оператора и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 58, 72 лева.

В изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане № 2603/25.01.2024 г. заявителят е пояснил, че претендираните неустойки съставляват обезщетение в размер на стойността на невърнато след прекратяване на договора оборудване, съставляващо цифров ТВ приемник / 100 лв. по ценовата листа на оператора / и WiFi Router / 100 лв. по ценовата листа на оператора / , договорено в чл. 8.2 вр. чл. 6.3 от казания Договор № 502300405 от 28.12.2018 г.. Посочен е размера и периода на претендираната лихва върху всяко от процесните обезщетения – по 29,36 лв. за период 04.01.2021 г. – 27.11.2023 г..

За да отхвърли заявлението районният съд е приел, че за отстраняване на указаните с негово Разпореждане № 2603/25.01.2024 г. заявителят не е депозирал молба - заявление в определения срок.

Този извод е неправилен – както основателно се поддържа от частният жалбоподател.

Видно е от данните по първоинстанционното дело, че Разпореждане № 2603/25.01.2024 г. е връчено на заявителя на 06.02.2026 г. и от страна на последния е депозирана по делото молба, изпратена до РС – Пловдив чрез Системата за сигурно електронно връчване на 08.02.2024 г. в 12:29: 59 ч., която е получена от съда на 08.02.2024 г. в 14:24:31 ч.. Съответно неправилно тази молба е била входирана в деловодството на съда с дата 28.02.2024 г.когато и приложена по делото, към която дата вече е било постановено Разпореждане № 5061 от 19.02.2024 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

Към заявлението е представен сключеният между страните Договор № 502300405 от 28.12.2018 г. с предмет предоставяне на пакет услуги – фиксиран интернет и телевизия и със срок на действие 2 години. Съгласно чл. 6 от договора като част от включените в пакета 1 услуги А1 България ЕАД предоставя на абоната за временно ползване оборудване - WiFi Router за услугата интернет и ТВ приемник за услугата Телевизия, оборудването се предоставя за временно ползване за срока на действие на договора и се връща – изправно, при неговото прекратяване, като предоставянето му на абоната се удостоверява с протокола за инсталация, а връщането му на оператора – с приемо – предавателен протокол.

Договорено е също / чл. 8.2 от казания договор /, че ако при прекратяването на договора оборудването не бъде върнато или е върнато в неизправно състояние, операторът има право на обезщетение в размер на стойността му съгласно ценовата си листа. В чл. 1 от договора е опосчено, че за него са приложими и Общите условия за взаимоотношенията между Оператора А1 България и потребителите на съответната услуга и/или мрежа Със заявлението са представени и Общи Условия за взаимоотношенията между А1България ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на А1 България ЕАД, чл. 54.12 от които ОУ предвижда, че договорът на абоната/потребителя се счита едностранно прекратен от страна на оператора А1 в случай на забава в плащането на предоставяните услуги, продължила повече от 124 дни.

Представените ОУ не са подписани от потребителя, както и от оператора.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

В случая, липсват данни за твърдяното прекратяване на договора на основание чл.

54.12 от ОУ, които и - както се каза по горе, не са подписани от потребителя / чл. 147а от ЗЗП /, поради което и не може да се приеме че тези ОУ са приложимите към сключения индивидуален Договор № 502300405/28.12.2018 г.. Липсват данни, удостоверяващи предоставянето на оборудването – твърдяните цифров приемник и WiFi Router, съгласно чл.

6 от този договор, както и покана за тяхното връщане поради прекратяване на договора на възведеното основание. Липсват също така данни, съдържащи индивидуализиращите тези вещи признаци, както и за ценовата листа на търговеца, поради което не може да се направи преценка за съотношението на стойността на вредите със стойността на устройствата, съответно дали договорената за невръщането им неустойка изпълнява присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и наказателна.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане за отказ по заявлението се явява правилно като краен резултат. Заповед за вземанията за неустойки за невърнато оборудване не може да бъде издадена, съответно и за вземанията за претендираните върху неустойките мораторни лихви, т.к. същите са акцесорно вземане, обусловено от дължимостта на главното.

И Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на А1 България ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Разпореждане № 5061 от 19.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1 324/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател с вх. № 16 649/19.12.2023 г. / по описа на РС – Хасково / за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Р. А. Г., ЕГН – **********.

2

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3