Решение № 406 от 09.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20213100900201 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище гр.София, чрез адв. Ст.А. срещу А. П. М. , с правно основание чл.430 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати следните суми по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 307/037 от 31.08.2015 г.: 17 347,39 евро - незаплатени дължими суми за главница; 7 675,57 евро - дължими лихви за периода от 01.08.2017 г. до 31.03.2021 г., както и законна лихва върху сумата от 17 347,39 евро от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

С молба от 24.06.2024г. ищецът „УниКредит Булбанк“ АД, чрез проц.представител, е уточнил, че претендираната сума от 7675,57 евро, определена в ИМ като дължими лихви за периода от 01.08.2017г. до 31.03.2021г., включва възнаградителна лихва върху редовна главница в размер на 773,35 евро за периода от 01.09.2017г. до 30.03.2021г. на основание т.4.1 от договора за кредит, възнаградителна лихва върху просрочена главница в размер на 4002,86 евро за периода от 01.08.2017г. до 30.03.2021г., неустойка за просрочена главница с характер на обезщетителна лихва в размер на 2775,60 евро на основание чл.11.1.3 във вр.с т.5.8. от договора във вр. с т.9.8 от ОУ на банката за периода от 01.08.2017г. до 30.03.2021г., неустойка за редовна лихва с характер на обезщетителна лихва в размер на 123,76 евро на основание чл.11.1.3 във вр.с т.5.8. от договора във вр. с т.9.8 от ОУ на банката за периода от 01.09.2017г. до 30.03.2021г.

Твърди се в исковата молба, че на 31.08.2015 г. между страните е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 307/037, по силата на който „УниКредит 1

Булбанк" АД е предоставило на А. П. М., гражданка на Германия, р. на 09.09.1969 г. като кредитополучател, банков кредит в размер на 30 000 евро. Целта на предоставяне на кредита е била закупуване на недвижим имот, находящ се в ****, а именно: урегулиран поземлен имот XXI- 287, в квартал 35 по плана на село Победа, с площ от 1 370 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, на един етаж, с подпокривно пространство, със застроена площ от 105 кв.м. В съответствие с договора била вписана договорна ипотека, видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 158, том VII, per. № 5878/2015 г. Сочи се, че договорът бил сключен за срок от 31.08.2015г. до 31.08.2019г. краен срок за погасяване на кредита (т. 7 от Договора). Кредитът бил усвоен чрез превод на 02.09.2015г. по посочената в т. 7.2 на договора сметка, открита на името на кредитополучателя. Съгласно т. 7.2 от Договора, солидарните длъжници се задължили да погасяват кредита на месечни анюитетни вноски с падеж на всяка вноска на 1 - во число на всеки месец, по посочената в договора сметка. Сочи се, че годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, е договорен в т. 4.1. на Договора, а именно за периода от 31.08.2015 г. до 31.08.2019 г. лихвеният процент се формира от пазарен лихвен индекс - тримесечен EURIBOR, който към датата на сключване на договора е бил в размер на - 0,016 % и фиксирана надбавка към него в размер на 10,066 % - общо в размер на 10,05 %. Твърди се, че при просрочие на изискуема вноска по погасителния план, в т.ч. анюитетна, за главница и/или лихва, съгласно т. 11.1.2, във връзка с т. 4.1. от Договора, се начислява годишен лихвен процент, начисляван върху редовен дълг, приложим за съответния лихвен период, който към момента на сключване на Договора е в общ размер на 10,05% и се състои съответно от пазарен лихвен индекс - тримесечен EURIBOR, който към датата на сключване на Договора е бил в размер на -0,016 % и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс, в размер на 10,066 %. Размерът на годишния лихвен процент (възнаградителна лихва) по т. т. 4.1. от Договора, съответно размерът на анюитетната вноска, се променя съобразно прага на промяна на приложимия към периода на олихвяване лихвен индекс (съгласно т. 9.4 и т. 9.5 от ОУ) при запазване на договорената фиксирана надбавка, видно от т. 11.1.3 от Договора за кредит. При неиздьлжаване на падежа, установен в Договора за кредит, на всяка една вноска по кредита анюитетна, за главница и/или за възнаградителна лихва, просрочената сума се олихвява за срока на просрочието с обезщетителна лихва, с правното действие на неустойка, съгласно т.5.8 от Договора за кредит, която е в размер на действащата законна лихва според валутата на кредита (т. 11.1.3 от Договора за кредит). Поради неплащане на дължимите вноски кредитополучателят е изпаднал в забава, като непогасените на падежа задължения (главница и лихви) за периода 01.08.2017 г. - 01.01.2018 г. са в общ размер на 4155,87 евро. Вследствие забавата на длъжника и по силата на т. 17 и т. 17.1 от Договора, на 31.01.2018 г. целият кредит, ведно с лихвите за просрочие е бил обявен за автоматично предсрочно изискуем, като Банката е отразила волята си за това в счетоводната си система.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А. П. М. чрез назначения особен представител адв. Р. И. – Г. е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение, автентичността на положените за ответницата подписи в договора и общите условия, както 2 и че същата е разбирала езика, на който са съставени договора и общите условия. Твърди се също недействителност на договора на основание чл.23, ал.1, чл.24, ал.1, т.5-9 и т.11 и чл.25, ал.3 от ЗКНИП, тъй като договорът не е съставен на разбираем за кредитополучателя език, липсва погасителен план, срок на договора, не е ясен размера на ГПР, договорът и общите условия не са в законоустановения формат и шрифт. В евентуалност, ако се приеме, че договорът е валидно сключен, се релевира възражение за неравноправност на клаузите по т.9.4, 9.5, 9.5.1, 9.6, 11.3 и 11.4 от договора. Оспорва се също наличието на предпоставките и настъпването на предсрочна изискуемост, като се сочи, че волеизявление на кредитора не е достигнало до длъжника.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия като доказателство по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № 307/037/31.08.2015г. се установява, че банката е предоставила на кредитополучателя А. П. М., гражданка на Германия, р. на 09.09.1969г., банков кредит в размер на 30 000 евро. Договореният кредит е предоставен за периода от 31.08.2015 г. до 31.08.2019 г., като лихвеният процент към момента на сключване на Договора е предвиден в общ размер на 10,05% и се състои съответно от пазарен лихвен индекс - тримесечен EURIBOR, който към датата на сключване на Договора е бил в размер на -0,016 % и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс, в размер на 10,066 %. Приети са като доказателство също и общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими вещи – ипотечни кредити с положени на всяка страница подписи на кредитополучателя.

Представени са нотариални покани от

„УниКредит

Булбанк“

АД до кредитополучателя А. П. М. за обявяване на вземанията по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 307/037/31.08.2015г. за предсрочно изискуеми.

С оглед предприетото оспорване относно автентичността на положените в договора за кредит подписи за ответницата е открито производство по чл.193 от ГПК и назначена съдебно-графологична експертиза, от заключението по която се установява, че подписите, положени в процесния договор № 307/037/31.08.2015г. и общите условия са изпълнени от А. П. М..

Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че главницата по процесния договор за кредит в общ размер 30000 евро е усвоена еднократно на 02.09.2015г. по разплащателна сметка с титуляр А. П. М. и е разходвана на същата дата за плащане по нот.акт от 01.09.2015г. Към 31.01.2018г. по процесния кредит е имало 6 просрочени и непогасени месечни вноски. На същата дата банката е записала изискуемост на останалите непадежирали вноски по главницата, вследствие на което общият размер на задълженията за главница и лихви по погасителен план, които не са внесени на падеж към 31.01.2018г. е както следва: 17347 39 евро главница, от които 3382,52 евро непогасена главница по вноски с падежи в периода 01.08.2017г. – 01.01.2018г. и 13 964,87 евро непогасена главница, записана на 31.01.2018г. като изискуема; 773,35 евро непогасена лихва 3 по погасителен план, от които 659,49 евро възнаградителна лихва по вноски с падежи в периода 01.09.2017г. – 01.01.2018г. и 113,86 евро начислена редовна договорна лихва за периода 01.01 – 31.01.2018г. вкл.; 4002,86 евро лихва по просрочена главница; 2775,60 евро неустойка по просрочена главница; 123,76 евро неустойка по просрочена редовна лихва. При проследяване начисленията по лихвените листи вещото лице не е установило промяна в начина на определяне на прилагания по кредита ГЛП през изследвания период, както и увеличение в размера на първоначално договорения лихвен процент, а само намаление в стойността му поради промяна в стойността на лихвения индекс БЛП в посока намаление.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца задължение по него, настъпила изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия размер, изпадането в забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Съдът намира, че събраните в хода на производството писмени доказателства са в съС.ие да обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 307/037 от 31.08.2015 г. и приложените към него общи условия.

Предвид неуспешно проведеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК, при което е установено, че положените за кредитополучателя А. М. подписи в договора и общите условия са автентични, следва да се приеме за валидно възникнало между страните правотношението по договор за кредит, както и да се приемат за приложими представените общи условия, с положени подписи на страните на всяка страница.

Качеството на банката – кредитор като изправна страна по договора следва от установяване на факта, че е изпълнила задължението си да предостави на заемополучателя уговорената парична сума. За доказване изпълнението на задължението на кредитора за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката, както е установено от заключението на вещото лице. Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В този смисъл е и решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Неизпълнението от страна на кредитополучателя, изразяващо се в незаплащане на дължими погасителни вноски, не се оспорва и се установява от заключението на вещото 4 лице.

При преценка относно приложимия спрямо процесния договор закон следва да се съобрази следното: Към момента на сключване на договора 31.08.2015г. все още не е бил приет Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители (Обн. ДВ. бр. 59 от 29 юли 2016 г.) и съгласно пар.4 от ПЗР на закона същият не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането им в сила.

Разпечатката съдържа 25 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14204987-e8e3-40e6-a861-517483f3b4c2