Решение № 120 от 18.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Перник, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200196 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К, №3890735, издаден от ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на В. Н. К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от В. Н. К., с която моли за отмяна на издадения ЕФ поради изтекла давност за административноаказателно преследване.

В съдебно заседание жалбоподателката не е участвала лично, не е представлявана и от пълномощник.

Административнонакзващият орган – ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката не оспорва направеното възражение, но изразява становище за липса на правен интерес за обжалване на електронен фиш за нарушение, за което е изтекла давността за преследване. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 09.08.2020 г., 13.59 часа, общ. Перник, по път I-6 в посока към град София се движело МПС – л.а. „Форд Фокус“ с рег. №*****. В района на км.81+400 на посочения път /бензиностанция NPC/, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се 1 извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На 200 м. преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 13.59 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител, работил със системата за контрол на скоростта попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 97 км/ч. /получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – В. Н. К.. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу нея бил издаден електронен фиш серия К, №3890735 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и била наложена глоба 300 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя чрез информационната система за сигурно електронно връчване на 13.01.2024г. Същата не подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства: справка от АИС - Регистрация, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №11743d0/0278034, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-7423/10.08.2020г. и снимка на разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от проверка №52-С-ИСИС/30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, както и справка от АИС – АНД за датата на издаване и връчване на електронен фиш серия К, №3890735

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Възражението на жалбоподателя за изтекла давност за административнонаказателно преследване е основателно.

Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца.

Давността за преследване започва от деня, в който е довършено

2 престъплението/нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната/административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.

Институтите на преследвателната давност по НК са приложими не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.

Следователно, предвид вина на наказанието, наложено в случая /глоба/ давностният срок за административнонаказателно преследване е три години, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу В. К. е издаден на 19.08.2020г., т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. От доказателствата по делото не се установява след издаване на ЕФ структурата на МВР да е предприела действия за връчването му на административнонаказателно отговорното лице. Напротив, жалбоподателката сама е предприела действия в тази насока чрез достъп до системата за сигурно електронно връчване, като достъпването на информацията е осъществено на 13.01.2024г., на която дата документът се счита връчен съгласно чл.186а, ал.4, вр. ал.1, т.2, б.а от ЗДвП / Нов – ДВ, бр.

66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г ./ Така установената дата на връчване и липсата на извършени към нея други прекъсващи давността действия, са обстоятелства безспорни между страните, тъй като са отразени в приетата справка от АИС – АНД и се потвърждават от административнонаказващия орган в съпроводителното писмо към преписката. Следователно, от последното прекъсващо давността действие – 19.08.2020 г., до датата на връчване на електронния фиш – 13.01.2024г. е изминал срок по-дълъг от три години.

При тези обстоятелства, изтеклата към 13.01.2020г. тригодишна давност за преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение.

При изтекла обикновена давност за преследване, срокът на абсолютната давност по чл.81, ал.3, вр. ал.1, т.5 от НК /четири години и половина/ е неприложим.

Съгласно задължителните указания на ППВС № 10/28.09.1973 г. по н.д.

3

№ 9/1973 г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове в административнонаказателния процес. Предвид изложеното и съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН , констатираното изтичане на срока на обикновената давност за преследване се явява безусловна пречка за продължаване висящността на административнонаказателния процес, поради което като единствена законосъобразна последица е отмяна на обжалвания Е Ф и прекратяване на административнонаказателното производство, без за съда да съществува възможност да разгледа материално-правния спор по същество. Този резултат се дължи с постановяване на решение съгласно изричния текст на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , а не с определение за прекратяване на производството, каквото теза застъпва АНО. Прекратяването с определение на основание чл.63г от ЗАНН касае прекратяване на съдебното производство и има за последица влизане в сила на акта по чл.58д ЗАНН, който се обжалва. Константна е съдебната практика, че при настъпване на основания за прекратяване на наказателното производство пред въззивната или касационната инстанция, издаденият първоинстанционен правораздавателен наказателен акт се отменя и производството се прекратява с решение, не с определение. В административнонаказателното производство актовете по чл.58д от ЗАНН имат същата функция – на правораздавателен наказателен акт, поради което при настъпване на основание за прекратяване на административнонаказателното производство пред въззивната или касационната инстанция и съответният районен /административен съд се произнася с решение.

Разноски по делото не се претендират, не са доказани и не се присъждат Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.6, вр. ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К, №3890735, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата на В. Н. К. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, с постоянен адрес гр. *****, е наложено административно наказание глоба в размер 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство поради изтекла давност за административнонаказателно преследване .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4