Решение № 51 от 24.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243000500349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София, чрез пълномощник адв. Х., срещу Решение № 63/12.04.2024 г. по гр. д.№ 410/2023 г. на Окръжен съд – Силистра в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати на П. Й. И., ЕГН **********, сума в размер на 75 000 лв., представляваща останалата част от дължимото обезщетение ( цялото в размер на 150 000лв.) за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на неговия баща Й. И. И. при ПТП от 21.04.2021г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред НББАЗ (31.08.2023г.) до окончателното изплащане.

Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона. Излага се, че неправилен е изводът на съда, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, тъй като не е налице съпричиняване. Въззивникът сочи, че от заключението на вещото лице категорично се установява, че съпричиняване е налице, тъй като експертът е посочил, че ПТП е било предотвратимо, ако пострадалият водач е започнал да спира, а другият водач да се прибира в 1 своята лента. Сочи, че именно преминаването в насрещната лента от страна на пострадалия, а не предприемане намаляване на скоростта, следва да бъде квалифицирано като съпричиняване. И доколкото пострадалият е създал определен риск, който се е реализирал посредством действията му, то и съпричиняване е налице.

На второ място се излага, че неправилно е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като съдът не е съобразил правилно установеното по делото, а именно- ищецът е завършил образованието си в Румъния, където е останал да работи, а при връщането си е оставал в гр. Силистра, докато пострадалият е живеел на село. Твърди се, че ищецът е в трудоспособна възраст, при която няма нужда от родителска подкрепа. Моли да бъде отменено решението в атакуваната част и искът да бъде изцяло отхвърлен.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от въззиваемата страна Стилиян Иванов Иванов, с който жалбата се оспорва. Твърди, че не е налице съпричиняване и размерът на обезщетението е правилно определен.

Излага, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът П. И. сочи, че в резултат на причинено от ответника Б.С.М., като водач на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген” модел Голф с регистрационен номер **, на 21.04.2021 г., ПТП, станало по път II-71 км. 21 312 в близост до разклона на с. Светослав, обл. Силистра, е причинена смъртта на баща му - Й. И. И., с ЕГН **********, от град Силистра. Образувано е наказателно производство - НОХД № 196 / 2023 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, което е приключило с влязла в сила на 18.07.2023г. Присъда № 13/30.06.2023 г., с която ответникът е признат за виновен в това, на 21.04.2021 г. нарушавайки правилата за движение, е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Й. И. И., с ЕГН ********** от град Силистра. Ищецът излага, че е бил единствено дете на родителите си и винаги е бил силно емоционално свързан с тях. Майка му се разболяла от онкологично заболяване и след дълго боледуване починала на 11.04.2020г. През тежките години на лечение на майката баща и син изградили 2 още по-силна емоционална връзка. Сочи, че баща му бил изключително жизнен човек. На 60 години, но се грижел изключително много за здравето си.

Първоначално работил като ветеринарен лекар, а последните години като фармацевт в гр. Силистра, като изключително с неговата непрестанна подкрепа ищецът започнал да учи дентална медицина и станал стоматолог.

Баща му го подкрепял не само морално, но и финансово и продължавал да го прави до последно. В хода на досъдебното производство от страна на виновния водач - Б.С.М., е била представена полица на застраховка Гражданска отговорност, сключена е чужд застраховател - “Itzehoer versicherung”, по която обаче се е установило, че няма валидно покритие към датата на ПТП. Във връзка с горното и съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането предявил пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи застрахователна претенция за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв. ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция, за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на неговия баща - Й. И. И.. Същата е получена от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на 31.08.2023 г. С Писмо отговор изх. № 1-1179 / 26.10.2023 г. бил уведомен от НББАЗ, че претенцията му е била разгледана на заседание на УС на НББАЗ, като органът се е произнесъл, че справедливото застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, с което следва да бъда обезщетен е такова в размер на 75 000 лв., като посочената сума е равна на 50% от определената 150 000 лв., тъй като е налице съпричиняване за настъпване на процесното ПТП от страна на баща му - Й. И. И.. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания вследствие смъртта на баща му Й. И. И. възлиза в размер на 200 000 лв. В случай, че е налице съпричиняване за настъпване на процесното ПТП от страна на баща му - Й. И. И., същото следва да бъде определено като такова в размер на 20%, а не 50%. Затова и моли Националното бюро да бъде осъдено да заплати сумата от 160 000 лв.- обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие причинената на баща му смърт. След допуснато изменение размера на предявения иск поради извършено в хода на производството плащане от страна на ответника на сума в размер на 75 000 лв., производството е прекратено за разликата над 85 000 лв. до 160 000лв.

3

В срока по чл.131 ГПК ответникът сочи, че не оспорва процесуалната легитимация на НББАЗ; механизма на реализиране на произшествието, установен с влязла в законна сила присъда № 13/30.06.23 по НОХД. № 196/2023 г. по описа на Окръжен съд- Силистра; че пред НББАЗ, както и че е заведена извънсъдебна претенця от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на неговия баща - Й. И. И., настъпила при ПТП, в изпълнение на въведената с разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) процесуална предпоставка за завеждане на съдебен иск.Сочи, че след завеждане на исковата молба НББАЗ е изплатило по извънсъдебната претенция на П. Й. И. сума в размер на 75 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Й. И., настъпила от ПТП на 21.04.2021г. Оспорва изключителната отговорност на водача на л.а. марка „Фолкваген“, модел „Голф“ Б.С.М. за реализиране на произшествието и настъпилите от него последици, предмет на настоящото производство. Твърди, че Й. И. И. е съпричинил ПТП, съответно претъпените от него телесни увреждания, довели до смъртта му. Сочи, че за Й. И. реализираното пътнотранспортно произшествие е било предотвратимо, ако се е движел с разрешена за пътния участък и съобразена с конкретните пътни обстоятелства скорост, предприел е спиране и не е навлизал в съседното платно. Оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди от 160 000 лева, като несъответен на претърпените вреди и завишени, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и съобразно трайната съдебна практика при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по аналогични случаи. Счита, че изплатеното обезщетение от 75 000 лв. е справедливо по размер, отчитайки вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че е достатъчно по размер, за да репарира изцяло претърпените неимуществени вреди. Оспорва изцяло иска за законна лихва, поради неоснователност на главния иск.

ВАпС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

По делото безспорно са установени следните обстоятелства- на 4

21.04.2021 г в близост до разклона на с. Светослав, обл. Силистра е настъпило ПТП с участник 1 - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ **, управляван от Б.С.М. и участник 2 - лек автомобил Пежо 405 с per. № **, управляван от Й.

И.; при така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на Й. И. И. – баща на ищеца; с влязла в сила присъда по НОХД № 196 / 2023 г. по описа на Окръжен съд - Силистра Б.С.М. е признат за виновен в това, че на 21.04.2021г., нарушавайки правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл. 25 ал.1 и чл.26 ал.1 ЗДвП, е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Й. И. И..

Безспорно се установява от представените доказателства, а и не се оспорват между страните фактите, че към датата на извършване на ПТП виновният водач М., управлявал МПС - лек автомобил марка „Фолксваген” модел Голф с регистрационен номер **, не е имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност.

Видно от приложената по делото преписка е, че на 31.08.2023г. пред ответното бюро, е заведена извънсъдебна претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение от 200 000 лв. за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на неговия баща - Й. И. И., настъпила при ПТП. Видно от приложения отговор, Националното бюро е отказало изплащане на сума в поискания размер, като е изразило готовност за сключване на споразумение за сума от 75 000 лв. След завеждане на исковата молба сума в посочения размер е заплатена на ищеца, поради което и същият е предприел изменение на иска чрез намаляване на първоначалната си претенция със седемдесет и пет хиляди лева.

По делото са събрани гласни доказателства, като от показанията на свидетелите М. и Н., които имат преки и непосредствени впечатления от отношенията между ищеца и баща му, се установява, че починалият бил жизнен човек, преди смъртта си работил като фармацевт. Ищецът и баща му били много привързани и близки. П. бил и единствено дете на родителите си.

Идеята да завърши висшето си образование в гр. Констанца ( Румъния), който се намира сравнително близо до гр. Силистра, е била, за да може да се прибира често и да бъде близо до семейството си. Починалият много държал синът му да завърши дентална медицина и бил много щастлив, когато това станало факт. Искали са именно в Румъния да учи, за да може да се прибира 5 всяка седмица, тъй като ако е в София, това няма как да стане. Ищецът е искал да бъде близо до семейството си. След завършване на образованието си П. започнал работа в Румъния – гр. Кълъраш- срещу Силистра, за да може всяка вечер да се връща при семейството си. След смъртта на Т.И. /2020г./– майка на ищеца и съпруга на Й. И., синът и бащата станали още по-близки. Й. И. подкрепял сина си в начинанията му, давал му професионални напътствия, помагал му и финансово. Близките им отношения се обосновавали не само от родствената връзка, но и като приятели, тъй като след смъртта на майката, бащата е останал единствена подкрепа за ищеца- морална и финансова. След съобщението за смъртта на баща му, ищецът бил покрусен. Той нямал никакви други роднини-братя, сестри, братовчеди. Бил е несемеен.

По делото е назначена САТЕ, от заключението по която се установява, че произшествието е настъпило извън населено място на 21.04.2021 г. около 15:30 ч. на път II-71 (в участъка между Силистра и Добрич), след разклона за с.Светослав, Силистренска област, при км 21+312, при което са се сблъскали лек автомобил Фолксваген Голф с per. № **, управляван от Б. М., в посока към Добрич и лек автомобил Пежо 405 с peг. № **, управляван от Й. И., в обратната посока. Произшествието е станало през светлата част на денонощието, пътната настилка е била суха, времето ясно, имало е нормална видимост за конкретните пътни условия. Скоростите на движение на двата автомобил към началото на удара между тях е 89, 6 км/ч за л.а. Пежо ( ударът е след знак за ограничение от 70 км/ч) и 96,8 км/ч за л.а. Фолксваген Голф.