Определение № 442 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и АУ: град София, Ж.К. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от адв.З.

Ц.,САК против разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №7589/08.11.2023г. по ч.гр.д.№15053/2023г. на ПРС, 23 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Х. А. Ш. с ЕГН:********** от *** по отношение на сумата 1026,40лв., включваща: 1/ сумата от 335,81 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №64948172 от 23.07.2021г. по вина на потребителя поради изпадането му в забава;

2/ сумата от 335,81 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №64948172 от 23.07.2021г. по вина на потребителя поради изпадането му в забава;

3/ сумата от 335,81 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №64948172 от 23.07.2021г. по вина на потребителя поради изпадането му в забава;

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел клаузите за неустойка в договорите за неравноправни, тъй като разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП била неприложима спрямо тази клауза. Претендираните неустойки били до размер на три стандартни месечни абонаментни вноски и този техният размер не накърнява добрите нрави, тъй като са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите със Спогодба от 11.01.2018 г. по гр.д.№15539/2014 г.и гр.д.№16476/2014 г. на СГС.

Съгласно чл.413,ал.2 ГПК – препис от ЧЖ не се представя за връчване и отговор от длъжника.

1

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№15053/2023г. на ПРС,23 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Йеттел България“ЕАД, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 лв. в частта, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за неплатените суми - стойността на претендираните месечни такси за потребени мобилни услуги за исковите периоди по сключените с ответника договор за мобилни услуги, видно със законната лихва върху тези суми от датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането и разноски.

Обжалва се разпореждането на съда в отхвърлителната му част.

За да отхвърли претендираните неустойки, РС е приел, че уговорената неустийка в договорите е в противоречие с чл.143,ал.2,т.5 и т.15 от ЗЗП, тъй като размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси до изтичане на договорения срок, но не повече от 3кратния размер на абонаментната такса, което дава право на оператора да получи повече, отколкото ако договора не е прекратен, тъй като неустойката не се формира от 3-кратния размер на абонаментната такса от уговорените преференциални условия.

Съгласно подписаните договори за мобилни услуги, в клаузата, уреждаща прекратяването на договора и неустойките е казано, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, същият дължи „неустойка, в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси.

Неустойката се претендира поради едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на доставчика-кредитор в заповедното производство, на основание неизпълнение от длъжника на задълженията му за заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.

Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. По отношение и на двете неустойки е видно, че дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора чрез развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД.

В заявлението и в ИМ не е посочено кога и как е прекратен договорът за мобилни услуги. Упомената е само причината за това - забавяне на плащанията от страна на длъжника. ПОС намира, че в договора на мобилния оператор е налице неравноправна клауза, предвиждаща възможност за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми, тъй като за разлика от клаузата, съгласно която за прекратяване на договора от потребителя е необходимо той да 2 изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, клаузата за неустойките не предвижда изискване към оператора за изпращане на предизвестие до поребителя за едностранното прекратяване на договора, поради което неустоечните клаузи са нищожни на осн.чл.26 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, където е казано, че кредиторът може да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален.

Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия на кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането.

Ето защо обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №7589/08.11.2023г. по ч.гр.д.№15053/2023г. на ПРС, 23 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ЕАД, ЕИК 130460283 против Х. А.

Ш. с ЕГН:********** от *** по отношение на сумата 1026,40лв., включваща: 1/ сумата от 335,81 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №64948172 от 23.07.2021г. по вина на потребителя поради изпадането му в забава;

2/ сумата от 335,81 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №64948172 от 23.07.2021г. по вина на потребителя поради изпадането му в забава;

3/ сумата от 335,81 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №64948172 от 23.07.2021г. по вина на потребителя поради изпадането му в забава.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3