Решение № 240 от 23.10.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Враца, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20251400500224 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 6344/ 29.04.2025 г., подадена от Община Враца, представлявана от К. А.

К.- кмет на Община Враца, чрез пълномощника си М. С. С., против решение № 236/14.04.2025 г. на Районен съд- Враца, постановено по гр. дело № 3171/2024 г., с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община Враца, че С. Ц. Б. е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ 2000 кв. м.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че са кредитирани единствено доказателствата в полза на ищеца и че съдът не се е произнесъл по направените от жалбоподателя възражения.

Въззивникът излага твърдения, че процесният имот е нямало как да бъде придобит по давност, тъй като разпоредбите на Закона за собствеността / действал до 1996г./ забраняват придобиване по давност на държавна 1 собственост, респ. общинска собственост. Във връзка с изложеното е цитирано и ТР № 3/ 14.02.2018 г. по тълк. д. № 3/ 2017 г. на ОСГК на ВКС.

На следващо място в жалбата се посочва, че в съдебния акт са обсъдени обстоятелства, които са неотносими към спора, цитирани са лица, които не са страни по делото и не са заинтересовани от неговия изход. Твърди се, че в решението не е посочено точно каква фактическа обстановка съдът е приел за установена, кредитирал е показания на свидетели, от които не може да се направи законосъобразен извод. На база на посоченото, жалбоподателят е категоричен, че неправилно са приложени разпоредбите на ЗС.

На последно място в жалбата е изложено становище относно множество противоречия, които не са обсъдени в съдебния акт, а именно в исковата молба С. Б. твърди, че упражнява фактическа власт върху имота, но от приложения снимков материал се прави обратното заключение, тъй като имотът е запустен и неподдържан. На база на това въззивникът поставя под съмнение владението на ищеца.

Въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения от С. Б. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 7383/ 21.05.2025 г. от С. Ц. Б., чрез пълномощник адв. М. М.. Изразено е становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил пълен и всестранен анализ на доказателствата и че делото е напълно изяснено. Изложени са доводи, че процесният имот не е общинска собственост и за него няма как да бъдат приложени забраните по Закона за собствеността. Твърди се, че не е основателно оплакването, че процесният имот е неподдържан, тъй като полаганите грижи са установени по делото, като установено е и владението.

Въззиваемият настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както му се присъдят направените деловодни разноски.

При извършена проверка за редовност на постъпилите жалби съдът констатира, че същите са подадени в съответните процесуални срокове и отговарят на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което следва да бъдат приети за разглеждане.

Пред въззивната инстанция доказателства не са събирани.

2

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен иск от С. Ц. Б. от гр.Плевен против Община Враца, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е придобил въз основа на давностно владение правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение, засягащо поземления имот от 29.10.2018 г., находящ се в ***, с площ 2000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), осма категория земя, номер по предходен план: 969334, при съседи: ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***.

В исковата молба се твърди, че на 18.09.1984г. родителите на ищеца Ц.

С. Б. и Л. М. Б. закупили чрез предварителен договор за покупко-продажба от Ц. К. П., А. К. Ф. и М. К. Я., лозе от 2500 кв.м. и овощни дървета, намиращо се в м.“***“ в землището на гр.Враца, при съседи на имота:Х. Ф., път и гора от другата страна. Посочва се, че сделката не била оформена нотариално, но след подписването на договора бащата на ищеца установил владение върху имота, като засадил дръвчета и зеленчукова градина. Поддържа се, че след смъртта на баща си през 2012г. ищецът упражнява фактическата власт върху имота, като владението му, както и това на родителите му, е непрекъснато, спокойно и явно и без противопоставяне от когото и да било.

Ищецът твърди също така, че във връзка с намерението си да застрои имота, той предприел действия по снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена проверка, при което установил, че имотът е актуван като общинска собственост и в момента съставлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца.

В срока по чл.131 от ГПК ответника Община Враца е подала отговор, с който оспорва предявеният иск. Излага доводи, че сключения от родителите на 3 ищеца договор за покупко-продажба е нищожен и не произвежда вещнопрехвърлителен ефект, той като не е в предвидената от закона нотариална форма. Поддържа се, че дори договорът да се приеме за предварителен, той няма достоверна дата, не удостоверява предаване на владението върху имота и не индивидуализира имота по вид-лозе или парез.

Ответникът посочва, че липсва идентичност между лозе (парез) от 2 декара и 500 ара в местността „***“, от една страна, и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца с площ 2000 кв.м. в местността „***“, от друга страна.

Навеждат се твърдения, че за поземлен имот с идентификатор *** няма данни за извършено отчуждаване и възстановяване по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ), Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) и други закони.

Поддържа се, че с влизането в сила на Закона за собственосттта и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) през 1991 г. имотът е следвало да бъде стопанисван от общината, а съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от същия закон след влизането в сила на плана за възстановяване имотът е станал общинска собственост, доколкото по отношение на него не е нанесен никакъв собственик, нито ползвател на земеделската земя и не са заявявани претенции за реституция по ЗСПЗЗ, респективно не е извършено изкупване от ползватели по реда на § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ. Излага се също, че по отношение на процесния имот е действал мораториумът по § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълване на Закона за собствеността (ПЗРЗДЗС) за периода от 01.06.2006 г. до решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд, поради което не е изтекъл изискуемия по закон 10- годишен давностен срок за придобиване на имота по давност. На самостоятелно основание се оспорва владението на ищеца от 2012 г. до датата на предявяване на исковата молба да е съществувало, както и да е било необезпокоявано, трайно и явно. Ответникът иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

В подкрепа на фактическите си твърдения ищецът е представил удостоверение за наследници №12784/26.09.2024г., изд.от Община Враца, както и заверено копие на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.09.1984г., от които се установява, че родителите на ищеца, в качеството им 4 на купувачи, и Ц. К. П., А. К. Ф. и М. К. Я., като продавачи, сключили договор за покупко-продажба на парез от 2,500 дка, находящ се във Врачанските лозя, м.“***“-гр.Враца, заедно с намиращите се в имота 1 бр.орех, 5 броя сливи и 1 ябълка, при съседи на имота:Х. Ф., път и от другата страна гора, за сумата от 900 лв., която е получена от продавачите напълно и в брой.

Така представеният договор е сключен в обикновена писмена форма, а не в нотариална и носи подписите на упоменатите в него страни, както и на двама свидетели.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 2620/04.03.2025 г. на Община Враца, Ц. К. П., А. К. Ф. и М. К. Я. са наследници по закон (деца) на К. Ф. П. с ЕГН **********, починал на *** и П. К. П. с ЕГН **********, починала на ***

Във връзка с изложените в отговора на исковата молба твърдения, ответникът е представил скица №15-781195/01.08.2024г. на поземлен имот с идентификатор ***, удостоверение за характеристики на поземления имот и акт за частна общинска собственост №4035/01.08.2024г., от които се установява, че имот с идентификатор *** по КККР на гр.Враца е земеделски имот с площ от 2000 кв.м., находящ се в гр.Враца, Врачански лозя, м.“***“, с начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, съгл.§4 от ЗСПЗЗ и за него е издаден акт за частна общинска собственост. Представени са също извлечения от регистъра на новообразуваните имоти, и от регистъра на ползвателите, от които се установява, че за въпросния имот не са вписвани собственици (с възстановена собственост) или ползватели.

За установяване на спорните между страните факти районният съд е назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че имот с кадастрален номер ***, номер на имота по предходен план 969.334, в местността „***“, не е регистриран като ничия собственост в Плана за новообразуваните имоти на землището на гр. Враца, Регистър на новообразуваните имоти за местността „***“ и Регистъра на ползвателите на имоти в местността „***“. В картата на Врачанските лозя, разписната книга и регистрите към него, обаче, имотът фигурира под №5292 като собственост на К. Ф. П., с площ 2,329 декара. В последващия план Вилна зона „Врачански лозя“ имотът е записан под № 1802, без данни за собственост.

В Поименен стопански справочен регистър на имоти към регулационния план 5 на гр. Враца - Вилна зона „Север“ под пореден номер 2542 в регистъра фигурира името на К. Ф., като е посочен нотариален акт № 121, без дата на акта и без площ на имота. В Плана за новообразуваните имоти имот с кадастрален номер ***, който е предаден на Община Враца за стопанисване и съхранение, не е посочен собственик на имота.

В заключението си вещото лице посочва също, че при посещение на място е констатирало, че имот с кадастрален номер *** не се обработва, не е поддържан и е покрит със замозалесили се издънкови и друг вид дървесни видове, като в него са открити и 2 бр.орехови насаждения на възраст около и над 45 години, както и дънери от други насаждения, които не могат да бъдат идентифицирани. Вещото лице установява също, че имот с кадастрален номер *** граничи с път и с гористи насаждения, но тъй като в договора за покупко-продажба не е посочен номер на имота или друга идентификация, то точно съпоставяне за идентичност между описания в договор имот и имот с кадастрален номер ***, не може да се направи.

Допълнително, при разпита си в с.з.на 13.03.2025г. вещото лице пояснява, че макар и съседни, местностите „***“ и „***“ са различни местности. Пояснява също така, че при районирането в миналото се е случвало да възникне презастъпване, при което имоти на границата между двете местности да са записвани в едната местност, а в кадастралната карта и в плана на новообразуваните имоти в друга. За процесния имот обаче вещото лице не е изследвало дали попада на границата между двете местности и не е проследило отразяването му назад във времето по съответните регистри, планове и пр.