Определение № 2592 от 07.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2592 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603963 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.

Образувано е по подадена въззивна частна жалба от Д. В. А., ЕГН:**********, срещу Определение № 2199/14.05.2026 г., постановено по ЧНД № 4890/2026 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 136 състав, с което жалбата й, срешу Постановление на Софийска районна прокуратура от 13.11.2025г., постановено по пр. пр. № 5724/ 2020г., по описа на СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5008/ 2025 г., по описа на СДВР /предходен №15095/2021г., по описа на 05 РУСДВР/, водено за престъпление по чл. 309,ал.1 от НК, е оставена без разглеждане.

В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното първоинстанционно определение е неправилно и незаконосъобразно по следните аргументи:

Неправилен е изводът на съда, че в случая липсва качество „пострадало лице" по смисъла на чл. 74 НПК, тъй като използването на неистинския документ е довело до пряко засягане на наследствените и имуществените права на жалбоподателката, включително тя е била лишена от възможност да упражни наследствените си права върху недвижим имот и й се е наложило да води гражданско дело за възстановяването им. Жалбоподателката счита,че тъй като използването на процесния неистински документ не е останало единствено в сферата на документооборота, а е довело до пряко засягане на наследствени и имуществени права, са настъпили преки негативни последици и, защото е налице причинно-следствена връзка между използването на процесния документ и настъпилите вреди, то тя следва да се счита „пострадало лице“. Д. А. твърди още и, че в прокурорското постановление за прекратяване не е извършен анализ на съдебно-графологичната експертиза, не 1 са взети предвид множеството противоречия в свидетелските показания, неправилно е приложен института на давността. Тези обстоятелства не са били обсъдени по същество от първоинстанционния съд и така прекратяването на производството от страна на СРС на формално основание е препятствало възможността за ефективна проверка на атакуваното прокурорско постановление и е попречило да се установи непълнотата на проведеното разследване.

Жалбоподателката моли

СГС да отмени атакуваното първоинстанционно определение и да върне делото на СРС с указания за разглеждане на жалбата по същество.

След запознаване с изложеното във въззивната жалба и доказателствата по делото, настоящият състав на СГС установи следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното производство по Досъдебно производство № 5008/ 2025 г., по описа на СДВР /предходен №15095/2021г., по описа на 05 РУ-СДВР/, пр. пр. № 5724/ 2020г., по описа на СРП е образувано на 26.05.2021г. и се е водило за това, че: „ В периода от неустановена дата до 01.07.2020г., в гр. София, сам съставил неистински частни документи- саморъчно завещание от дата 21.07.2020г., като му придал вид, че представлява конкретно писмено изявление на И.Н.А., ЕГН: ********** и го употребил на 01.07.2020г. в гр.

София, в кантората на нотариус Д. Т., находяща се в гр.София, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно правото на наследяване“престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

Систематичното място на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК се намира в глава Девета от НК - „Документни престъпления”. Родовият обект на това престъпно деяние са обществените отношения, гарантиращи сигурността на документооборота – реда и начина за съставяне, използване и съхраняване на различните видове документи, както и използването им. Престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК е формално, т.е. „на просто извършване“ - извършено и довършено е с осъществяване на изпълнителното деяние. Законодателят не е поставил изискване, като съставомерен признак на престъпното посегателство, да са причинени и вреди. В случай, че такива са настъпили, то същите не се явяват съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл, поради което и не могат да обосноват качеството на пострадал от документно престъпление по смисъла на чл. 74 НПК. Отделни права на гражданите могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че Д. А. е придобила качеството на пострадал, предвид обществените отношения, защитени пряко от посегателствата по глава ІХ НК.

Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК, „пострадал“ е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Безпротиворечива е и съдебната практика в тази насока:

В Решение № 389 от 6.07.2004г. по Н.Д. № 1033/2003г., Н.К., II Н.О. на 2

ВКС се казва: „Документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на документирането,т.е. засягат обществените отношения, свързани с документооборота. От тях не може да има пострадало физическо лице“.

Аналогично разрешение е възприето и в Решение № 473 от 2.11.2010г. по Н.Д. № 431/2010г.,Н.К., I Н.О. на ВКС, както и в Решение № 68 от 4.03.2010г. по Н.Д. № 759/2009г.,Н.К., I Н.О. на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се връчва на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници или на ощетеното юридическо лице, които могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването му. Лицата, имащи право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, са изчерпателно изброени от законодателя и именно затова първоинстанционният съд е намерил, че в случая подадената от Д. А. жалба е депозирана от лице, което не притежава качеството „пострадал” по смисъла на чл.74 НПК, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по н.ч.д. № 4890/2026г., по описа на СРС, НО, 136 състав.

Горният правен извод и действия на първоинстанционния съдия са правилни и законосъобразни, тъй като Д. А. не е от кръга на процесуално легитимираните лица, които имат възможност да атакуват прокурорския акт обвиняем, пострадал, ощетено юридическо лице, затова и единствено възможният и законосъобразен акт на районният съд е бил да остави жалбата й, срещу прекратителното прокурорско постановление, без разглеждане и да прекрати производството.

Поради всичко гореизложено, настоящият въззивен състав на СГС, НО намира атакуваното Определение № 2199/14.05.2026 г., постановено по ЧНД № 4890/2026 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 136 състав за законосъобразно и правилно и, като такова, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, СГС, НО, XVI състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2199/14.05.2026 г., постановено по ЧНД № 4890/2026 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 136 състав.

Определението е окончателно.

Копие от определението да се връчи на Д. А..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4