Решение № 230 от 03.07.2020, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 222/2020
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 03.07.2020
- В сила
- 03.07.2020
- Състав
- АНЕТА ЦВЕТАНОВА ГЕОРГИЕВА, НИКОЛИНКА ГЕОРГИЕВА ЧОКОЕВА, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА ЧЕРКЕЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл.271,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 230 гр.Русе,3.VІІ. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 5 юни през две хиляди и двадесета година,в ***:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 222 по описа за 2020.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Н.Р.А. *** чрез процесуалните си представители адвокат Й. и адвокат Х. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 1303/2019 год.,с което е отхвърлен иск за установяване на парично вземане срещу Д.от 2000 лева,представляваща част от възнаграждение по споразумение за подготовка на цялостен с.д. за поставяне на сцена на *** Б.за сезон 2018/2019 год.,ведно със законната лихва върху сумата считано от 31.ХІІ.2018 год.,за изпълнението на което е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9/2019 год.на РРС.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и уважаване на иска със законните последици по съображения,подробно изложени в жалбата .
Ответникът Д.счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението,доводи за правилността на което излага в писмен отговор.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна и подлежи на разглеждане.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Ищецът е предявил пред районния съд иск за установяване съществуването на вземането срещу Д.по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,срещу която ответникът възразил в срока по чл.415,ал.1 ГПК.В заявлението ,предмет на разглеждане по ч.гр.д.№ 9/2019 год.,е посочено,че паричното вземане от 2000 лева представлява част от възнаграждение за цялостен с.д.,включващ музикален сценарий,подбор на *** и *** на ***,съгласуване на сценография, костюми,мултимедия,сценичен реквизит и други подготвителни дейности за поставяне на сцена на *** Б. за сезон 2018/2019 год.Районният съд е изложил подробни съображения ,свързани с идентичността на заявеното в производството по издаване на заповед за изпълнение и предмета на иска по чл.422 ГПК.До същия извод стига и настоящия *** и доколкото довод за недопустимост на производството на това основание се поддържа от ответната страна,а и въззивният съд е задължен служебно да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, то следва да се посочи пълното съответствие между изложените в заявлението обстоятелства относно претендираното вземане и наведените фактически твърдения в исковата молба.Това дава основание на съда да приеме,че исковото производство ,образувано пред районния съд е допустимо и е приключило с решение по съществото на спора,което е валидно и допустимо.
В хода на първоинстанционното производство са събрани доказателства,подробно анализирани поотделно и в съвкупност,в резултат на което са установени релевантните за спора факти.Установено е,че ищецът запознал *** на Д.с идея за *** Б. и по този повод провел срещи с част от ******* на ***.Свидетелите М.,Д.,Р.твърдят,че ищецът обяснил най-общо замисъла за представлението-пътуване из Европа,музикални хорови и солови изпълнения,включващи песни от различни страни,участие на балет и скечове. Според свид.Т. действието на ***а се развива в различни европейски държави,през които пътува група роми, изпълняват се музика и танци,характерни за съответното място,а в основата на сценария била идея от хумористично радиопредаване,допълнително развита за нуждите на сценичната й реализация.Ищецът му възложил да изработи декорите за постановката,а на 2.VІІ.2018 год.свидетелят сключил договор с Д. със същия предмет.На 4.ІХ.2018 год.бил уведомен от *** на ***,че ***ът няма да бъде поставен.
Претенцията на ищеца е за заплащане на част от възнаграждение,дължимо по сключен устен договор през м.май 2018 год.,с който му е възложена подготовка на цялостен с.д.-музикален сценарий,подбор и *** на *** между участващите ***, съгласуване на …………………………………………………………. на Д..За това в негова тежест,както е указано в първоинстанционното производство,е да установи сключването на договора с посочения предмет,уговореното възнаграждение и начина ,условията и срока на плащането му.
Анализът на събраните по делото доказателства води до извода,че тези релевантни за спора факти не са установени.Ищецът не е представил на *** на *** и на членовете на ****екип готов продукт за поставяне на ***,а само е изложил иде в най-общи рамки относно съдържанието и действието на бъдещата постановка.У всички участници в проведените срещи е създадено впечатлението,че той ще режисира ***а,с каквито твърдения ищецът не се е ангажирал в процеса.При тези срещи той не е представил готов сценарий или музика,нито е обсъждан някакъв драматургичен материал или творческите задачи на участниците.Що се отнася до договаряне на възнаграждение,то твърдения в тази насока излага единствено свид.Т.,чиито показания в тази си част са противоречиви и непоследователни-първоначално заявява,че знае за договореното възнаграждение от 4000 лева от ищеца,а веднага след това се поправя,че неволно чул разговора му с *** относно хонорара.Очевидно е,че в тази част ,при липса на други доказателства в подкрепа на тези твърдения,показанията на свидетеля не могат да бъдат кредитирани.От това следва и е единствения възможен извод за недоказаност на заявените от ищеца твърдения за сключен договор с посочения предмет,по който ответникът да дължи възнаграждение .
По тези съображения и изложените в мотивите на първоинстанционното решение,към които съдът на основание чл.272 ГПК препраща,искът се явява неоснователен ,а решението ,с което е отхвърлен като правилно следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2200 от
23.ХІІ.2019 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 1303/2019 год.по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: