Решение № 609 от 18.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000737 по описа за 2024 година

Производството се движи по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалбата на И. Г. В., в качеството му на управител на Еотан“ ООД, ЕИК 206076722, представляван от адв. Т. Д. и заявител в регистърното производство срещу Решение № 983/09.07.2024г. на СГС, ТО по т.д.№ 672/24г, с което е оставена без уважение жалба му срещу отказ № 20240325071314/26.03.2024г. на длъжностното лице при Агенцията по вписванията.

В жалбата си твърди, че постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно било прието, че представения протокол от 24.03.2024г. не удостоверява валидно взето решение за изключване на съдружника „Генео Холдинг“ ЕООД, тъй като вече е било взето такова решение на проведено събрание на 09.03.2024г. и то не е отменено. Твърди, че с предходното заявление поискано вписване на изключването на съдружника на основание взетото решение от 09.03.2024г., а с настоящото заявление на основание взетото решение на събранието на 24.03.2024г., като обстоятелствата заявени за вписване са породени от различни решения на ОСС. Твърди, че по първото заявление е постановен отказ и той е влязъл в сила, а по второто е налице само 1 предположение за заобикаляне на разпоредбата на чл. 129 от ТЗ. Твърди, че ДЛР следва единствено да провери дали са представени всички актове, чието обявяване се иска и съпътстващите ги декларации и приложения, но няма право да проверява законосъобразно ли е проведена процедурата по приемане на тези актове, тъй като по този начин би излязло извън определените му правомощия.

Твърди, че от представените със заявлението писмени доказателства се установява, че съдружника е предупреден да престане да извършва действия във вреда на дружеството, даден му е срок да преустанови тези действия и след това е бил изключен. Моли съда да приеме, че са изпълнени изискванията за вписване на изключването на съдружника и да задължи ДЛР да впиши това обстоятелство и вписването на жалбоподателя като едноличен собственик на капитала.

В срок е постъпил отговор на жалбата, с който се иска потвърждаване на решението, като се споделят мотивите изложени в него.

Жалбата е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, тъй като има качеството на заявител в регистърното производство и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото си е неоснователна.

Със заявление peг. № 20240325071314/25.03.2024 г. е поискано извършване на вписване на следните обстоятелства: прекратяване участието в дружеството на съдружника „Генео Холдинг“ ООД, ЕИК 206021890, вследствие на изключване по реда на чл . 126, ал. 3 от ТЗ; ново разпределение на дяловете от капитала на дружеството. При извършената от ДЛР проверка е установено, че едноличния собственик на капитала е взел решение да поеме дяловете на изключения съдружник, но към заявлението не е представена вносна бележка от едноличния собственика на капитала за внасяне на сумата, представляваща равностойността на дела, по банковата сметка на дружеството. Констатирано е също така, че съгласно чл. 126 ал.3 от ТЗ, съдружник може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; не изпълнява решенията на общото събрание; действа против интересите на дружеството и при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ.

2

Прието е, че от приложените към делото документи не се установява спазването на процедурата по изключване на съдружник по чл. 126 ал.3 от ГПК. Към заявлението не били представени доказателства, че на изключвания съдружник е даден подходящ срок за привеждане на поведението му с интересите на дружеството и изискванията на закона.

При обжалване на постановения отказ СГС е приел, че същия е законосъобразен, тъй като от представеният протокол за проведено общо събрание на 24.03.2025г. не установява валидно приети решения за изключване на съдружника „Генео Холдинг“ ЕООД и поемане на дела му от съдружника И. Г. В., доколкото тази последица се явява настъпила от предходното решение на ОСС от 09.03.2024г., представено със заявлението вх.

№20240310215917, а до отмяната на това решение с акт на общото събрание или от съда по исковия ред на чл. 74, ал. 1 ТЗ същото произвежда валидно действие и последващо решение с идентични последици се явява нищожно поради липса на предмет. Вписването на промени в търговския регистър въз основа на подобно решение ще е в пряко противоречие с чл. 24, ал. 1, вр. чл.

21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Прието е също така, че описаната поредица от решения, приети от върховните органи на дружеството, са насочени към прехвърляне на собствеността на капитала на дружеството от „Генео Холдинг“ ЕООД на И. Г.

В. и освобождаване на „Генео Холдинг“ ЕООД от участие в дружеството при заобикаляне на изискванията, регламентирани в чл. 129, ал. 1 и 2 ТЗ, което е достатъчно да се приеме, че е налице основание за отказ по подаденото заявление по чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като хипотезата на заобикаляне на закона е обратната на регламентираното в чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ условие за извършване на вписването – съответствие със закона на заявените за вписване обстоятелства.

На последно място е прието, че като самостоятелно основание за отказ, не са представени доказателства за внасяне на дела по банкова сметка на дружеството, тъй като както е посочено и в жалбата изключването на съдружника съгласно чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ има за последица намаляване на капитала на дружеството, а увеличаването на капитала до първоначалния му размер чрез поемане на дела на изключения съдружник от друг съдружник се предпоставя от внасяне на номиналната стойност на този дял – обстоятелство, 3 което съгласно чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба №1 от 14.02.2007г. следва да бъде установено в регистърното производство с документ за внесена сума по банкова сметка на дружеството, какъвто не е представен с процесното заявление.

Настоящата инстанция, намира законосъобразни и препраща към същите. че изложените мотиви са

В жалбата е посочено, че се иска вписване на различни обстоятелства, а именно първо е поискано вписване на изключването на съдружника „Генео Холдинг“ ЕООД на основание взетото решение на 09.03.2024г. от общото събрание на дружеството, а с настоящото заявление се иска изключването на същия съдружник на основание взетото решение на общото събрание на дружеството от 24.03.2024г. Самото твърдение в жалбата съдържа в себе си вътрешни противоречия. Ако заявителят твърди, че съдружникът е бил изключен с решение на общото събрание на 09.03.2024г., то той вече няма качеството на съдружник и решението на последвалото общо събрание от 24.03.2024г. няма предмет. Решението за изключването му от предходното ОС на съдружниците от 09.03.2024 г. е породило своето незабавно действие по отношение на съдружниците и на самото дружество, чрез неговите органи, и за тези вътрешни отношения липсата на вписване на това обстоятелство е правно ирелевантно. В този смисъл законосъобразен е изводът на СГС, че докато не бъде отменено взетото решение от 09.03.2024г. за изключване на съдружника изрично, всяко последващо, което има същия предмет ще бъде нищожно.

В жалбата се сочи, че решението от 24.03.2024г. за изключване е взето след отправяне на предупреждение за други действия, а не за тези за които е било предупреждението преди предходното общо събрание. Предвид изложеното, че изключения съдружник е престанал да бъде такъв в отношенията си с дружеството още на 09.03.2024г., този довод е без значение.

Твърди се също така, че извършваната от длъжностното лице проверка следва да бъде само формална, като се следи дали са спазени изискванията за свикване на събрание и дали взетото решение не противоречи на императивни правни норми. Отказът на ДЛР е постановен именно на такова основание при искането за вписване на ново разпределение на дяловете от капитала на дружеството (притежавани от изключения съдружник), не са представени 4 доказателства за внасяне на номиналната стойност на този дял – обстоятелство, което съгласно чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба №1 от 14.02.2007г. следва да бъде установено в регистърното производство с документ за внесена сума по банкова сметка на дружеството, какъвто не е представен с процесното заявление.

По изложените съображения и след като намери, че постановеният отказ и решението на СГС са правилни и законосъобразни, настоящата инстанция следва да потвърди обжалваното решение.

АВп е подала отговор на жалбата и е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането й е неоснователно. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в определение № 60480/ 20.12.2021 год. по ч.т.д . №2562/2021г . по описа на ВКС, ТК, второ търговско отделение и др. в подобен смисъл, създадената нова ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.

Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 983/09.07.2024г. на СГС, ТО по т.д.№ 5

672/24г, с което е оставена без уважение жалба на „Еотан“ ЕООД, ЕИК 206076722, подадена чрез управителя И. Г. В. срещу отказ № 20240325071314/26.03.2024г. на длъжностното лице при Агенцията по вписванията.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6