Определение № 13694 от 07.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3044/2025
- Вид
- Определение № 13694
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13694 гр. София, 07.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110103044 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 77904/12.03.2026 г., подадена от А1 България ЕАД за изменение на протоколно Определение от проведеното на 24.02.2026 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 3044/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските.
Молителят А1 България ЕАД сочи, че с решението съдът неправилно е присъдил в полза на ответника сумата 204,52 евро /400,00 лева/ – реално заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и в полза на адв. М. П. сумата от 306,78 евро /600,00 лева/ - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство. Счита, че така присъдените адвокатски възнаграждения са силно завишени и не отговарят на материалния интерес на делото. Моли съда да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство до справедлив размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Ц. Б. К. заема становище за неоснователност на молбата. Счита, че определеният адвокатски хонорар е съобразен със съдебната практика и с оглед осъществената правна защита. Моли съда да отхвърли молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя, данните по делото и съобразно императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Искането касае изменение на прекратително определение досежно разноските на насрещната страна, поради което съдът счита, че представяне на списък с разноски по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на молбата. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал.
1 ГПК и доколкото молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските е депозирана от легитимирана страна, чрез надлежно 1 упълномощен процесуален представител, в срока за обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
В постановеното по делото определение съдът е приел, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се присъдят сторените от ответника разноски.
Изложеното становище на съда остава непроменено и към настоящия момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
В настоящия случай производството по делото е прекратено в открито съдебно заседание проведено на 24.02.2026 г. на основание чл. 233 ГПК поради отказ от исковата претенция от страна на ищеца. Към момента на прекратяване и присъждане на разноски в тежест на ищеца, не е депозирано от ищеца каквото и да е възражение за прекомерност на сторените от насрещната страна разноски, още повече мотивирано такова.
Такова е релевирано тепърва с подадената молба по чл. 248 ГПК, което съдът счита за несвоевременно сторено досежно заплатените суми в заповедното производтсво.
На следващо място, съгласно решение С-438/22 г. на СЕС, и формираната съдебна практика на ВКС, при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Националният съд следва да остави неприложена тази национална правна уредба, която противоречи на норма от правото на ЕС, конкретно на чл. 101 ДФЕС. Следователно в случая не може да се определи следващия се размер на адвокатското възнаграждение съгласно посочената Наредба. Посочените в нея размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НБПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Следователно за да определи точния размер на справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение, следва да бъдат съобразени релевантните съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. критерии /без да се взема предвид препращането към посочената Наредба/.
В контекста на изложеното, настоящият състав счита, че исковото производство, с оглед характера му на продължение на заповедното, интереса, 2 наведените твърдения, отправените искания, се характеризира с по-висока от обичайната правна и фактическа сложност, събирани са доказателства и са проведени две открити съдебни заседания. Извършените от процесуалния представител на ответника действия са своевременни за всеки отделен етап на производството като присъденото от съда възнаграждение не надвишава съществено минималния размер по Наредбата. Същото се отнася и за уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, което според съда съответства на извършените от адвоката правни и фактически действия.
Още повече, с решение на Съда на Европейския съюз, по съединени дела С-427/16 г. и С428/16 г., съдът е разяснил, че не следва да се стига до двойно начисляване на ДДС при предоставяне на адвокатски услуги. В настоящото производство, съдът намира, че няма такова двойно начисляване на ДДС.
Ориентировъчните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са с включен ДДС, следователно при окончателното им определяне, следва да се съобрази ДДС в размер на 20 %, тогава когато адвокатът е регистриран по ДДС.
С оглед размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дело като настоящото, определената степен на правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката действия и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намира, че справедливата парична оценка на предоставената адвокатска услуг възлиза на заплатената такава 204,52 евро /400,00 лева/ в заповедното производство и определената такава 306,78 евро /600,00 лева/ в исковото производство.
Съдът не дължи допълнителна индивидуализация на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо всеки елемент от приноса на процесуалния представител на насрещната страна. Доколкото счита, че същият е съобразен с фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, по чиито доказателствени искания се е стигнало до допускане и назначаване на почеркова експертиза и десециразне на съда от страна на ищеца.
Поради изложеното подадената молба за изменение на прекратителното определение в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 77904/12.03.2026 г., подадена 3 о т А1 България ЕАД за изменение на протоколно Определение от проведеното на 24.02.2026 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 3044/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4