Решение № 2 от 11.01.2021, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 217/2020
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 11.01.2021
- В сила
- 05.03.2021
- Състав
- Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева, Габриел Росенов Русев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1-14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Кърджали , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
Петя Х. Михайлова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20205100500217 по описа за 2020 година
С Решение № 215/21.07.2020г., постановено по гр.д. № 401/2019г., М.ския районен съд е отхвърлил иска с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от ищците Х. Ч., З. Й., З. А., С. М., С. Т., А. Т., М. Ч., А. Д., Ф. А., Ф. Ч., Ш. Ч., С. Я., Ф. М., М. Я., М. Й., Н. И., Х. Ч. А.
Ч., О. А., А. А., Т. А., Г. А., Н. Л., Ф. Г., М. Ч., М. Ч., Е. Ч., С. Ч. и М. А., всички чрез пълномощник – адв. Н. С., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Община К., че ищците са собственици на находящите се в землището на с. Ф.,общ. К. имоти : 1/ НИВА в местността „К." с площ от 0.8 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 2/.НИВА в местността „К." с площ от 0.8 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 3/ НИВА в местността „К." с площ от 1,6 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 4/ НИВА в местността „Х." с площ от 1,6 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 5/ НИВА в местността „К." с площ от 1,6 дка. ,съответстващ на ПИ с идентификатор ***; 6/ НИВА в местността „О. Я." с площ от 0.8 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 7/НИВА в местността „О. Я." с площ от 0.8 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 8/НИВА в местността „О. Я." с площ от 0.8 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***;
9/НИВА в местността „О. Я." с площ от 0.8 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 10/ НИВА в местността „Д." с площ от 0.4дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 11/НИВА в местността „Д." с площ от 1.6 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 12/ НИВА в местността „О. Я." с площ от 0.4дка., 1 съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 13/ НИВА в местността „О. Я." с площ от 0.4 дка , съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 14/ НИВА в местността „Х." с площ от 1.6дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***; 15/ НИВА в местността „Х." с площ от 1.6 дка, съответстваща на ПИ с идентификатор ***, като неоснователен. Първоинстанционният съд е осъдил ищците да заплатят на ответникаОбщина К. сумата от 300 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от всички недоволни от решението 29 ищци. Във възивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи в няколко аспекта. Изтъква се, че първоинстанционният съд постановил решението си, като не съобразил приетото по делото заключение, изготвено по назначената СТЕ и не приложил относимите се към спора разпоредби на чл.10, ал.1-14 и чл.10а от ЗСПЗЗ. Съдът не съобразил и, че през 1951 г. наследниците на И. С. А. се изселили в Р. Т., а техните имоти били национализирани през 1958 г., след който момент същите били окрупнени чрез премахване на синорите им. Съдът не съобразил и снетите по делото свидетелски показания, които установявали, че земите на Х. Ч. се намират в землището на с. Ф., че свидетелите знаели къде се намират и че същите можели да ги посочат. Жалбодателите молят настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение, вместо което да реши делото по същество, като уважи изцяло предявената искова претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, Община К..
В съдебно заседание, жалбодателите, чрез писмено становище, депозирано от процесуалния им представител, поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание, ответникът по жалбата Община К., редовно призован, не изплаща представител и не взема становище по въззивната жалба.
Окръжният съд, по повод депозираната въззивна жалба, приема следното:
При извършване на изискуемата се служебна проверка, съдът констатира, че въззивната жалба, с която е сезиран, е нередовна, като неотговаряща на изискванията на чл.261, т.4 от ГПК, защото дължимата се за въззивното обжалване държавна такса не е внесена в пълен размер. Констатира и че неправилното определяне и събиране на държавната такса за въззивно обжалване е обусловено от обстоятелството, че дължимата се в първоинстанционното производство по разглеждане на субективно съединените положителни установителни искове държавна такса, не е била събрана в пълен размер.
Първоинстанционният съд е събрал държавна такса само относно иска на ищеца Х. Ч.. Тъй като ищците, действащи в производството в претендираното качество на носители на 2 идеални част от имуществото на общия им наследодател, имат процесуалното качество на обикновени другари в процеса, защото всеки от тях претендира собственост на своя самостоятелна съсобствена част, респ. защита свой собствен имуществен интерес, то всеки от тях дължи и внасянето на държавна такса съобразно самостоятелната си претенция /чл.72, ал.2 от ГПК/, която при така представената данъчна оценка на процесните недвижими имоти и съгласно разпоредбата на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за всеки от ищците следва да бъде в размер на по 50 лв. В резултат на така констатираното въззивният съд с постановено по делото Определение № 919/17.09.2020 г., е оставил без движение исковата молба, като е дал в законовия едноседмичен срок възможност на ищците /без ищеца Х. Ч./, да внесат по сметка на КОС и представят документ за внесената държавна такса в размер на по 50 лв. за всеки от тях. В дадения им срок същите не са поправили нередовната им искова молба. Със същото Определение № 919/17.09.2020 г., въззивният съд е оставил без движение и депозираната пред него въззивна жалба, като е дал възможност в законовия едноседмичен срок жалбодателите /с изключение на първия жалбодател Х. Ч., за когото е установено плащане на дължимата за въззивното производство държавна такса/, да внесат по сметка на КОС и представят документ за внесена дължима държавна такса за въззивно обжалване в размер на по 25 лв. за всеки от тях. В дадения им срок същите не са поправили и нередовната си въззивна жалба.
Така констатираното в предходния абзац води до извод, че като не са поправили исковата си молба, а първоинстанционният съд е постановил по тази нередовна искова молба решение, то същото се явява недопустимо в тази му част. Или казано в заключение, следва обжалваното първоинстанционно Решение № 215/21.07.2020г., постановено по гр.д.
№ 401/2019г. по описа на М.ския районен съд, в частта му , с която е отхвърлен иска с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от ищците З. Й., З. А., С. М., С. Т., А. Т., М. Ч., А. Д., Ф. А., Ф. Ч., Ш. Ч., С. Я., Ф. М., М. Я., М. Й., Н. И., Х. Ч. А. Ч., О. А., А. А., Т. А., Г.
А., Н. Л., Ф. Г., М. Ч., М. Ч., Е. Ч., С. Ч. и М. А., да бъде признато за установено по отношение на ответника Община К., че са собственици на процесните недвижими имоти, следва да бъде обезсилено, като недопустимо, за който порок въззивният съд следи служебно.
Констатираното води и до извод, че като е била непоправена оставената без движение въззивна жалба в дадения законов срок и при дадените указания за това, същата следва да бъде оставена без разглеждане и върната на жалбодателите З. Й., З. А., С. М., С. Т., А. Т., М.
Ч., А. Д., Ф. А., Ф. Ч., Ш. Ч., С. Я., Ф. М., М. Я., М. Й., Н. И., Х. Ч. А. Ч., О. А., А. А., Т. А.,
Г. А., Н. Л., Ф. Г., М. Ч., М. Ч., Е. Ч., С. Ч. и М. А., а въззивното производство по настоящото в.гр.д. № 217/2020 г. следва да бъде прекратено в тази му част.
В аспекта на казаното, настоящият съд остава сезиран в въззивно производство единствено с депозираната от жалбодателя- ищец в първоинстанционното производство Х.
Ч. въззивна жалба, а предмет на въззивния контрол е Решение № 215/21.07.2020г., постановено по гр.д. № 401/2019г. по описа на М.ския районен съд, в частта му , с която е 3 отхвърлен предявения чрез процесуален представител – адв. С., от Х. Ч. иск с правно основание чл.124 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на Община К., че същият е собственик на описаните процесни 15 ниви, находящи се в землището на с. Ф., общ. К.. А изхождайки от разпоредбата на чл. 269 от ГПК, тази въззивна проверка относно правилността на първоинстанционното решение в тази му част, следва да се ограничи само в рамките на релевираните във въззивната жалба оплаквания, а именно: - че решаващият съд не съобразил приетото по делото заключение, изготвено по назначената СТЕ и не приложил относимите се към спора разпоредби на чл.10, ал.1-14 и чл.10а от ЗСПЗЗ; - че не съобразил снетите свидетелски показания, че през 1951 г. наследниците на И. С. А. се изселили в Р. Т. и техните имоти били национализирани през 1958 г., след който момент същите били окрупнени чрез премахване на синорите им, -както и че разпитаните свидетели можели да индивидуализират процесните имоти.
В аспекта на така очертаната правна рамка, въззивният съд съобрази следното: Ищецът Х. Ч., претендира собственическите си права в качеството си на наследник на И. С. А. от с.
Ф. /Х./, притежаващ документ за собственост – З. № 42,том І от 19.05.1928г., издадена от Нотариус при З. /Д. Д./ мирови съдия, с която същият бил признат за собственик на процесните 15 ниви. Изрично ищецът Ч. е посочил в исковата си молба, че наследниците на И. А. не са заявявали за възстановяване пред ОС „Земеделие и гори”, с. К., наследствените си ниви. В исковата молба ищецът сочи и, че претендираните, описани в З. от 1928г. ниви, понастоящем съответстват на имоти с конкретни идентификационни номера по КК на с. Ф. и са общинска собственост, което определяло пасивната легитимация на Община К., а той самият се явявал активно легитимиран като внук на наследодателя.
От фактическа страна, от приетата по делото З. за вписване удостоверение за право на собственост... №42, том I от 19.05.1928г., издадена от Д. Д. /З./ мирови съдия, се установява, че по силата на представено от И. С. А. удостоверение, наследниците на лицето С. А. от с.Х., са признати за собственици на недвижими имоти- 21 ниви и ливади и 1 къща, находящи се в землището на същото село, описани по вид, площ и съседи, като и част от тях са идентични с описаните в исковата молба 15 ниви.
От прочита на приетото по делото без възражения заключения, изготвено по назначената Съдебно-техническа експертиза, се установява, че : 1. НИВА в местността „К." с площ от 0.8 дка /осем ара/ в землището на с. Х./Ф., съответна на номер №1 от „З.", не е идентична с ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с.Ф., общ.К., собственост на общ.К., поради обстоятелството, че за имота в „З." няма налични координати на границите му, които да се съвместят с координатите на границите на ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Ф., общ.К., собственост на общ.К..
Старите граници на имот под №1 в „З." не съществуват на място. Съседите на имот под №1 не могат еднозначно да се определят.; 2. НИВА в местността „К." с площ от 0.8 дка /осем ара/ в землището на с. Х./Ф., съответна на номер №2 от „З.", не е идентична с ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Ф. общ.К., собственост на общ.К., 4 поради обстоятелството, че за имота в „З." няма налични координати на границите му, които да се съвместят с координатите на границите на ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Ф., общ.К., собственост на общ.К.. Старите граници на имот под №2 в „З." не съществуват на място. Съседите на имот под №2 не могат еднозначно да се определят.;
3.НИВА в местността „К." с площ от 1,6 дка /един декар и шест ара/ в землището на с. Х./ Ф., съответна на номер №4 от „З.", не е идентична с ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Ф., общ.К., собственост на общ.К., поради обстоятелството, че за имота в „З." няма налични координати на границите му, които да се съвместят с координатите на границите на ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Ф., общ.К., собственост на общ.К.. Старите граници на имот под №4 в „З." не съществуват на място. Съседите на имот под №4 не могат еднозначно да се определят.; 4. НИВА в местността „Х." с площ от 1,6 дка /един декар и шест ара/ в землището на с. Х./Ф., съответна на номер №5 от „З.", не е идентична с ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Ф., общ.К., собственост на общ.К., поради обстоятелството, че за имота в „З." няма налични координати на границите му, които да се съвместят с координатите на границите на ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Ф., общ.К., собственост на общ.К.. Старите граници на имот под №5 в „З." не съществуват на място.
Разпечатката съдържа 35 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/141a89b8-0007-41e8-b910-25a2709922fa