Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 68589 от 05.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 2815/2023
Вид
Разпореждане № 68589
Подписан
05.06.2023
Състав
ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 68589 гр. София, 05.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20231110102815 по описа за 2023 година

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника Е. В. К. за следните суми: главница в размер на 1263,11 лева, възнаградителна лихва в размер на 33,32 лева за периода от 02.07.2021 г. до 21.11.2021 г., лихва за забава в размер на 102,70 лева за периода от 02.10.2021 г. до 13.12.2022 г., такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия в размер на 265,47 лева, такса за разглеждане в размер на 210,00 лева и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски паричен кредит № 7100 от 02.07.2021 г.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.

Заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия в размер на 265,47 лева. В заявлението е посочено, че съгласно уговореното в чл. 5.5 от Общите условия за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица се дължи посочената сума. В чл. 5.5 от Общите условия, 1 представени към заявлението, не е налице конкретна уговорка касателно посочената сума в точен размер. Визираните разпоредби от договора имат бланкетна уредба - посочва се, че при неизпълнение кредитополучателят възстановява на кредитодателя разходите за административно обслужване.

Отделно от това, уговорената такса е свързана изцяло със забавата на длъжника и по съществото си представлява неустойка за забава. Предвид размера на кредита съдът намира, че тези разпоредби се явяват в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвид изложеното съдът намира клаузата за нищожна - уговорката дава възможност на кредитодателя да претендира наред с обезщетението за забава върху главницата и посочената такса.

Не се дължи и сумата в размер на 210,00 лева, представляваща такса за разглеждане. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 27,98 лева до сумата от 37,49 лева, както и за сумата над 37,32 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ размер от 50,00 лева).

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника Е. В. К. в частта относно сумите за такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия в размер на 265,47 лева и такса 2 за разглеждане в размер на 210,00 лева, както и в частта за разноските за държавна такса за сумата над 27,98 лева до сумата от 37,49 лева, както и за сумата над 37,32 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3