Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 537 от 28.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3034/2021
Вид
Решение № 537
Подписан
28.04.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Варна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100503034 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба на ищците М. Й. П., С. Й. И., К. Й. И. и Д. И. Г., чрез адв. Г.

М., в която е обективирано искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 177/15.02.2022 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага, че имотите, предмет на ревандикационните искове, са с ЕКАТТЕ 80073, а не както погрешно е посочено с ЕКАТТЕ 58503.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК, не са постъпили становища от страните.

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.

ВОС се е произнесъл с Решение № 177/15.02.2022 г. като е потвърдил Решение № 26004/22.01.2021 г., поправено с Решение № 260076/25.11.2021 г. и допълнително решение № 260033/31.03.2021 г., постановени по гр. дело

№ 42/2019г. по описа на ПРС, с което е признато за установено по отношение на Л. Г. Н. и С. Д. Н., че М. Й. П., С. Й. И., К. И. Й. и Д. И. Г. /заместен в хода на процеса от В. Д. П. и Х.

Д. Г./ са собственици на основание наследяване по закон на следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот № 007020, находящ се в землището на с. Чайка, общ. Провадия, обл.

1

Варна, в местността „Кара чалъ”; целият с площ: 33.135 дка, а по скица съгласно Заповед № РД-18-980/22.12.2017г. на изп. директор на АГКТ с идентификатор *** и площ 33130 кв.м. ,с начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия девета, при граници на имота: имоти № № 007019, 000053, 000047, 007034, 000046, съответно ПИ с идентификатори № № ***, ***, ***, ***,

***; поземлен имот

№ 011005, находящ се в землището на с. Чайка, общ. Провадия, обл. Варна, в местността „Мандарлък”; целият с площ: 5.095 дка., а по скица съгласно Заповед № РД-18980/22.12.2017г. на изп. директор на АГКТ с идентификатор *** и площ 5094 кв. м. с начин на трайно ползване: нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при граници на имота: имоти № № 011008, 000187, 011006,000204, съответно ПИ с идентификатори №№***, ***, ***, ***. и въззивниците са осъдени да предадат на М. Й. П., С. Й. И., К. И. Й. и Д. И. Г. /заместен в хода на процеса от В. Д. П. и Х. Д. Г./ владението върху следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот № 007020, находящ се в землището на с. Чайка, общ. Провадия, обл. Варна, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „Кара чалъ”; целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти №№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046. и поземлен имот № 011005, находящ се в землището на с. Чайка, общ. Провадия, обл. Варна, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „Мандарлък”; целият с площ: 5.095 дка. с начин на трайно ползване: нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при граници на имота: имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204, на основание чл.108 от ЗС, в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от общо 2 843,90 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на процесните имоти за подробно посочените в решението периоди, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.59 вр. чл.86 от ЗЗД., както и в частта, с която е отменен на осн. чл. 537 ал.2 от ГПК НА № 115,том 1,дело№ 112/23.01.2014г. ,вх.рег.№ 510 от 23.01.2014г. по описа на СВ – Провадия, както и в частта за разноските.

Съдът като се запозна с материалите по делото установи, че в диспозитива на Решение № 177/15.02.2022 г., постановено по настоящото дело, погрешно е изписал ЕКАТТЕ на процесните поземлен имот № 007020 и поземлен имот № 011005, като вместо правилният № 80073, е посочил

№ 58503.

По изложените съображения, съдът приема, че е налице разминаване между действителната воля на съда и обективираната в съдебния акт, поради което следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 177/15.02.2022 г., постановено по настоящото дело.

Мотивиран от изложеното, съдът

2

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 177/15.02.2022 г., постановено по в. гр. дело № 3034/2021 г. по описа на ВОС, като в осъдителния диспозитива за предаване владението на процесните поземлени имоти № 007020 и № 011005, Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици /ЕКАТТЕ/ ДА СЕ ЧЕТЕ „№ 80073“, вместо погрешно изписания № 58503.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3