Определение № 1633 от 19.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1633 гр. София, 17.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002900495 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Вишна Арт“ ООД, чрез адв. Ал.

С. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, и на С. И.

В., чрез адв. Ем. Л.-Т., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 214/31.03.2023 г. , постановено по в. т. д. № 20/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 6-ти търговски състав, с което е изцяло е отменено решение № 1284/16.11.2022 г., постановено по т. д. № 8/2022 г. по описа на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, като вместо него е отхвърлен предявеният от С. И. В. срещу „Вишна Арт“ ООД главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решенията, удостоверени в протокол от 20.12.2021 г. на общо събрание на „Вишна Арт“ ООД: 1) за потвърждаване действията на управителя Р. В.а Ч. във връзка с подписания договор за наем и 2) за отмяна на общото събрание, за което е получена покана за провеждане на 30.12.2021 г. в 14,00 ч., както и всички последващи ОС, посочени в нотариална покана с рег. № 4632, том 2, акт 106 на нотариус В. Я. с рег. № 318 по регистъра на Нотариалната камара (касаторът С. И. В. обжалва въззивното решение в тази 1 част), а вследствие е разгледан и уважен предявеният под евентуалност от С.

И. В. срещу „Вишна Арт“ ООД конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията, обективирани в протокол от 20.12.2021 г. на общо събрание на „Вишна Арт“ ООД: 1) за потвърждаване действията на управителя Р. В. Ч. във връзка с подписания договор за наем и 2) за отмяна на общото събрание, за което е получена покана за провеждане на 30.12.2021 г. в 14,00 ч., както и всички последващи ОС, посочени в нотариална покана с рег.

№ 4632, том 2, акт 106 на нотариус Васил Янакиев с рег. № 318 по регистъра на Нотариалната камара (касаторът „Вишна Арт“ ООД обжалва въззивното решение в тази част).

Касаторът С. И. В. поддържа, че в обжалваната от нея част въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснато процесуално нарушение – вследствие на неправилна преценка на доказателствената стойност на протокола за проведено общо събрание на съдружниците, въззивният съд е достигнал до незаконосъобразния правен извод, че такова събрание действително е проведено, респ. че са взети оспорените решения. В този смисъл, поддържа наведеното основание за тяхната нищожност липсващи (невзети) решения на общото събрание, които обаче са удостоверени като съществуващи в протокола на ОС.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1.

„Самото волеизявление на страна, обективирано в документ с нотариално удостоверяване на подписа и нотариално удостоверяване на съдържанието по смисъла на чл. 590, ал. 2 ГПК, има ли характер на частен документ и обвързва ли съда с материална доказателствена сила?“; 2. „Каква е доказателствената сила на документ с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание, и простира ли се официалната удостоверителна стойност на такъв документ върху волеизявленията на страните в документа?“; 3. „Каква е доказателствената стойност на частните документи и как става опровергаването в хода на висящ процес?“ (по тези процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 2

4880/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 38/19.05.2017 г. по гр. д. № 3438/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 95/28.08.2019 г. по гр. д. № 3543/2018 г., III г. о.); 4. „Явява ли се нищожно /невзето/ решение на Общо събрание на съдружниците на ООД, при което данни за факта на провеждане на ОС /време, място, обстоятелства по вземане на решенията/ се съдържат единствено в документ, обективиращ едностранни волеизявления на единия съдружник?“; 5. „Явяват ли се нищожни като излизащо извън пределите на компетентност на общото събрание решения с дневен ред за изключване на съдружник, при което волеобразуващият орган се формира единствено от капитала на изключвания съдружник?“ (по тези материалноправни въпроса се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС по т. д. № 1/2002 на ОСГК на ВКС) и 6. „Допустимо ли е при ОС на съдружниците на ООД с дневен ред относно изключване на съдружник изключваният съдружник единствено със своя дял от капитала да отмени обсъждането и гласуването на дневния ред, да потвърди действията си, които са станали повод за иницииране на процедура по изключването му и да отмени ОС за изключването му?“ (твърди се, че правният отговор на този материалноправен въпрос ще способства както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото).

Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Касаторът „Вишна Арт“ ООД счита, че, тъй като, от една страна, исковете за отмяна на оспорените решения от общото събрание са предявени след изтичане на уредения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен 14-дневен срок, а от друга страна, въззивният съд се е произнесъл по незаявени в исковата молба основания за отмяна на оспорените решения, постановеното от него решение е недопустимо. Развива и правни доводи за неправилност на въззивното решение, като поддържа, че вследствие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се е достигнало до неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

3

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелните селективни основания, уредени в чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1) „От кога започва да тече срокът за обжалване на решенията на ОСС за съдружник, който е бил редовно уведомен за датата на провеждане на ОСС, но не е присъствал на същото?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 1592/28.11.2003 г. по гр. д. № 612/2003 г. и определение № 381/15.11.2010 г. по ч. т. д. № 626/2010 г.); 2. „ Длъжен ли е съдът да се произнесе по възражения, наведени след изтичане на срока по чл. 72, ал. 2 ТЗ, респ. те част ли са от предмета на спора?“; 3. „Може ли съдът служебно да навежда доводи за наличието на материална или процесуална незаконосъобразност на обжалвано решение на ОСС?“; 4. „Може ли съдът да приеме, че е налице незаконосъобразно проведено ОСС по непредявени основания?“ (по тези три процесуалноправни въпроси се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в тълкувателните разяснения по т. 6 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС; по т. 9 от ППВС № 1/85 г. и в ТР № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС); 5.

„Налице ли е незаконосъобразност на проведеното ОСС, респ. за редовно уведомения съдружник от кога започва да тече срокът за обжалването му по чл. 74 ТЗ: 1) ако поради обективни причини в деня на заседанието е променено мястото на провеждане на същото или 2) поради това, че мястото на провеждане е променено поради поведението на съдружник /който е редовно уведомен за датата на провеждане/, който не оказва нужното съдействие, респ. създава пречка за провеждането на събранието на посоченото в поканата и определено от този съдружник място?“ (по този материалноправен въпрос твърди противоречие с решение № 1592/28.11.2003 г. по гр. д. № 612/2003 г.; определение № 381/15.11.2010 г. по ч. т. д. № 626/2010 г.; определение № 635/16.07.2010 г. по ч. т. д. № 538/2010 г. на I т. о. и определение № 441/25.09.2017 г. по ч. т. д. № 1836/2017 г. на I т. о.); 6.

„Следва ли да се приеме, че редовно поканени за ОСС съдружници, които не се явяват в определените в поканата време и място на провеждането му, при 4 инцидентно обективно възникнала необходимост започналото събрание да продължи на друго място, следва ли да бъдат уведомявани за тази наложила се промяна (житейски невъзможно) и при неуведомяването им за нея следва ли да се приеме, че не са били редовно поканени по смисъла на чл. 74, ал. 2 ТЗ и срокът за предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 за тях започва да тече от узнаването, а не от датата на събранието?“ (твърди се, че правният отговор на този материалноправен въпрос ще способства както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото) и 7. „Длъжен ли съдът да обсъди в мотивите на решението всички своевременно заявени от ответната страна възражения против основателността на иска?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната – по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, така и с казуалната практика на ВКС решение № 50057/12.06.2023 г. по т. д. № 961/2022 г. на ВКС, І т. о.).

Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, чрез пълномощници – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Като неоснователно трябва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на касатора С. И. В. – адв. Е. Л.-Т. от САК, обективирано в молбата с вх. № 8007/10.05.2024 г., за отвод на целия съдебен състав, тъй като освен внушения за „сериозни опасения относно липсата на безпристрастност на съдията докладчик по делото Красимир Машев, което от своя страна създава съмнения за липса на безпристрастност на целия съдебен състав“, не се обосновават факти, които биха могли да породят основателно съмнение в безпристрастието както на съдията докладчик, така и на останалите членове на настоящия съдебен състав. Дори и изложените в тази 5 молба фактически твърдения за близки отношения между адв. А. В. от САК и адв. Ив. Д. от САК, респ. че след „оттегляне на пълномощията на адв. С. по останалите търговски дела пълномощия са предоставени на адв. Велкова и именно тя осъществява процесуалното представителство по тях“ да отговорят на истината, обстоятелството, че понастоящем адв. Ив. Д. от САК е председател на Висшия адвокатски съвет, а съдията докладчик по настоящото дело съдия Красимир Машев „извършва активна преподавателска дейност чрез провеждане на обучителни курсове на актуална правна проблематика“ в Център за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“, чийто учредител е Висшият съдебен съвет, не обосновава твърдението на адв. Ем. Л.-Т. от САК, че „предвид близките отношения между адв. В. и адв. Д. и съвместната им работа такива близки контакти не могат да бъдат изключени и между адв. В. и съдия Машев“, поради което неоснователно се явява искането за отвод както на съдията докладчик, така и на останалите членове на настоящия съдебен състав от разглеждането на делото – на основание чл. 22, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.