Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262777 от 08.11.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 556/2021
Вид
Решение № 262777
Подписан
08.11.2021
В сила
13.07.2023
Състав
РУМЯНА ДИМОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№262777 гр.Варна, 08.11.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ , в публично заседание проведено на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА

ХРИСТОВА при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №556 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от П.Ж.П., ЕГН**********, чрез пълномощник адв. П.К. от САК със съдебен адрес:***,* срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К. К.Д..

Ищецът претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение, както следва:

- 120

000 лева, частичен иск от 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането - 12.09.2018 г. до окончателното изплащане

- 7797.83 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени за лечение и рехабилитация и във връзка с лечение и рехабилитация, наложили се поради претърпяната трудова злополука, както и поради затрудненията в ежедневието, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Моли съда да му присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

В резултат на трудова злополука са му причинени телесни увреждания.

Работил е на длъжност „носач, товарач на стоки" при работодател „К." ЕООД.

На

12.09.2018 г. му е била възложена за изпълнение заявка от клиент и около 12.00 часа, при окомплектоване на заявката, се е наложило да се качи на контейнерната площадка на втори етаж, откъдето е трябвало да вземе калъф за волан от контейнер № 10. Контейнер № 10 е бил разположен върху контейнер № 9, като е трябвало да стъпи върху метална платформа /площадка/ на височина 2.80 см, където да отвори контейнер № 10. За целта е трябвало да освободи двете дръжки на отваряемите механизми на контейнера, които се намират в долната част на контейнера, при което тялото му е било приведено в нестабилна поза. При дръпването на дръжките, П.П. е залитнал и поради липсата на парапет, е паднал от височината на площадката - 2.80 м. върху асфалтова повърхност.

Бил е приет по спешност в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където са били установени следните травми: на десен крак - многофрагментна фрактура на петната кост по цялото протежение с дислокация на фрагментите, фрактура на proc. posterior tali, фрактура по дисталната медиална ставна повърхност на кубоидната кост, без данни за дислокация;на ляв крак: Многофрагментна фрактура на тибиалния малеол с ангажиране на ставната повърхност в предната и средна трета. Дислокация на фрагменти. Стеснена тибио -фибуларна става. Зрънцевидни костни фрагменти зад талуса, в тало - фибуларната и тало - круралната ставна междина. Много дискретно фисуриране в горно - медиалната част на талуса.

Оток на подкожието на двете стъпала.

Извършени са му били следните операции:

-

На 18.09.2018 г. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тарзални и метатарзални кост. Поставени са Киршнерови игли и заключваща плака с винтове.

-На

23.09.2018 г. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и фибула. Извършена е максимално възможна репозиция на фрактурите, поради наличието на силно раздробена и вбита фрактура на тибията.

Поставена е метална остеосинтеза със заключваща плака и няколко Киршнерови игли.

-На

30.04.2019 г. - отстраняване от костта на имплантирани уреди от тарзални и метатарзални кости;

-На

26.09.2019 г. - отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула.

От извършеното на 31.10.2019 г. рентгеново изследване се установява, че по отношение левия крак има деформация и остатъчни дефекти в костта след отстраняване на металната остеосинтеза и се установява стеснена тало тибиална ставна междина. По отношение на десния крак се установява дефект в костта след отстраняване на металната остеосинтеза и наличие на остеопороза.

Предстои да бъде направена нова операция за коригиране на драстичната деформация на петата, където хлътва тъканта и това значително затруднява ходенето.

Поради невъзможността да бъде възстановена функцията и на двата крайника и невъзможността за пълно излекуване и до настоящия момент, ищецът не е имал възможност да се върне на работа, продължава да не работи и да е лишен от каквито и да било доходи. С експертно решение на ТЕЛК, потвърдено с експертно решение на НЕЛК, е освидетелстван и е приета трайно намалена работоспособност 40 % за период до 01.12.2022 г.

Към настоящия момент пострадалият П.П. продължава да изпитва болки и в двата крака, ставите на глезените са с ограничено движение, походката му е изменена поради изпитваната болка и деформациите, което ще наложи извършването на нова операция за корекция. Нормалните и свободни движения отпреди злополуката никога няма да могат отново да се възстановят поради невъзможността да бъдат изцяло възстановени раздробените счупвания. Това причинява постоянни неудобства на ищеца в ежедневието му, допълнително утежнява усещането му за непълноценност поради инвалидизацията му. Причинява му дълбоки страдания, чувство за срам, необходимост от чужда помощ при извършването на определени дейности, с които не се справя сам. Нуждае се от финансовата помощ на близките си, тъй като е лишен от възможността сам да се издържа. П.П. никога няма да може да се възстанови в предишното си здравословно състояние и никога няма да може да има същия живот като преди със същите дейности, които е извършвал, винаги ще има ограничения в движенията си и съответно -ограничения във възможностите за полагане на труд и препитание. Това причинява дълбоки и необратими промени в характера, в поведението му, във възможностите му за социално общуване и води до промени в психическото му състояние.

За настъпилата злополука е издадено Разпореждане № 5104-03-11 от 25.01.2019 г. от ТП - НОИ, гр. Варна, влязло в сила, с което злополуката, настъпила с П.Ж.П. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с извършената работа.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за претърпените от работника вреди, които са в причинна връзка с настъпила трудова злополука, която е правопораждащият юридически факт. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В случая е налице валидно трудово правоотношение към датата на трудовата злополука, същата е причинена по време и при извършване на възложена от работодателя работа, като има причинна връзка между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо, съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следва да плати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната трудова злополука и за имуществените вреди, представляващи извършени разходи във връзка с лечението и рехабилитацията.

В резултат на претърпяната трудова злополука на 12.09.2018 г. ищецът е търпял силни болки и много страдания, наложило се е за дълъг период от време да бъде тотално обездвижен - за повече от три месеца, с абсолютна невъзможност да стъпи на краката си. Бил е изцяло зависим и обслужван от другиго за всички елементарни ежедневни дейности - хранене, тоалет, обличане. След това се е наложило отново да проходи, което е било мъчителен и болезнен процес поради атрофирането на мускулите през дългия период на обездвижване. Първоначално е ползвал проходилка, след това - с патерици.

П.П. все още не се чувства добре физически и емоционално.

Преди процесната трудова злополука той е бил в отлично здравословно състояние, работоспособен и активен мъж на 34 години. След инцидента за дълго време е лишен от обичайния си динамичен начин на живот, принуден да бъде изцяло неподвижен и зависим от другиго за най - елементарните си нужди. Злополуката оставя последици завинаги, лишава П. от възможност да се издържа. Едва на 34 години, П. остава инвалид. При настъпването на инцидента ищецът е изпитвал изключително силни болки при падането си от почти 3 метра височина и при счупването на ситни парченца на множество кости и на двата си крака. Претърпял е две сложни операции по наместването на костите и още две - по отстраняването на металната остеосинтеза от костите, предстои още поне една операция. Целия период на оздравяване е бил съпроводен от силна болка на травмираните крайници, също и периода на прохождане, болката продължава и до сега. В резултат на всичко описано по - горе ищецът е лишен от пълноценната възможност да води нормален трудов и социален живот, както и абсолютна невъзможност да поддържа начина на живот, който е водил преди злополуката.

С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани. Безспорно е, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от инцидента.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от инцидента. Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително търпените болки и страдания от ищеца, а от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

По време на целия процес на лекуване и възстановяване, ищецът е направил значителни разходи за медикаменти, превързочни материали и лекарства, които са били нужни при заздравяването на раните, както и за обезболяване, за импланти, които са му били поставени при извършените операции, за рехабилитация, за помощни средства при прохождането, за гориво, тъй като е било невъзможно придвижването му по болнични заведения по друг начин, освен с автомобил поради двата счупени крака, за придружител -поради невъзможността да се обслужва сам и др. Тези разходи представляват имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени от ответното дружество. За доказване на тези имуществени вреди прилага писмени доказателства за извършени разходи съгласно приложена справка, както и ще поставя въпрос към СМЕ.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор.

Счита исковете за недопустими, тъй като злополуката е резултат от мотиви и действия на ищеца несвързани с изпълнение на работните му задължения, във вреда на работодателя. В случай, че съдът приеме предявените искове за допустими, оспорва исковете по основание и размер, както и акцесорните искове предявени ведно с главните искове по ИМ. Моли съда да отхвърли исковете, като недопустими, в евентуалност неоснователни и недоказани. Моли за присъждане на разноските, вкл. адв. хонорар.

Становище по обстоятелствата на които се основава иска. Оспорва описаната фактическа обстановка и всички наведени обстоятелства и твърдения ползващи ищеца, включително, но не само: относно механизма на злополуката, твърденията за справедливост на търсеното обезщетение, както и като неотносими:

Фактура № **********/18.06.2019 г. от П. - ЕАД клон П. б., ведно с фискален бон и процедурен картон за извършена рехабилитация на стойност 325.00 лв; Вносна бележка № ТТ/19133/18627 от 13.05.2019 г. по резервации на П.П. и придружител майка му – М. И., заедно с резервация на П.П. за ПРО - клон П. б. на стойност 465.00 лв; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 60.00 лв., 70.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 80.00 лв., 80.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 40.00 лв., 60.00 лв. и 50.00; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 50.00 лв., 50.00 лв. и 40.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 50.00 лв., 100.00 лв. и 80.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 40.01 лв., 100.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 4 броя за гориво на стойност 24.99 лв., 25.00 лв., 24.99 лв. и 20.01 лв.; Фискални бонове - 4 броя за гориво на стойност 80.00 лв., 100.00 лв. и 80.09 лв. и 60.00 лв.; Фактура № *********/05.02.2019 г. за закупено гориво, ведно с два фискални бона на стойност 60.00 лв. и 100.00 лв. - всички описани в справка по чл.366 от ГПК, като приложени доказателства към ИМ от позиция №22 - до позиция №32 вкл. - на обща стойност 2315.09 лв.