Решение № 10917 от 23.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10917 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110106745 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от

"********************" ЕООД против СО обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 14 113,10 лв. – възнаграждение по договор № РПД 18-ДГ 55-16/09.08.2018 г. съгласно фактура № 103/13.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда – 09.04.2020 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 17 278,80 лв. - неустойка по чл. 21 от договора за периода 13.12.2019 г. - 25.03.2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда – 09.04.2020 г., до погасяване на вземането.

Исковата молба първоначално е подадена пред СГС, като пр-вото по гр.д. № 670/2020 г. е прекратено поради родова подсъдност с определение от 15.03.2021 г.

Същото е обжалвано и с определение от 30.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2239/2021 г. по описа на САС е потвърдено. Определението на САС е обжалвано и с определение № 20/14.01.2022 г. к.д. № 2661/2021 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване. Следователно пр-во е висящо пред СРС считано от 14.02.2022 г.

Ищецът твърди, че е изпълнител по договор за изработка на три етапа. Предмет на договора е преустройство / нов корпус и салон/ на общинско училище – 143 ОУ „Георги Бенковски“. Сочи, че етап едно е бил изпълнен. Етап две съставлява изготвяне на проект на документация за ремонт на общинско училище. Сочи, че не е подписан протокол за началото на етап № 2 и оспорва началото на този етап да е било на 04.02.2019 г. Твърди, че е узнал от ответника за началото на течението на срока за започване на работата по етап 2 на дата 19.03.2019 г., когато е получил писмо. Сочи, че заложеният в договора срок не е могъл да бъде спазен от ищеца по обективни причини, а именно неактуални изходни данни от „Софийска вода“, „Топлофикация“ и ЧЕЗ.

1

Твърди, че ответникът като кредитор не му е оказал съдействие, като не е предоставил актуални изходни данни, за което задължен по чл. 26 от договора. Сочи, че изходните данни от „Софийска вода“ ищецът е получил на 25.04.2019 г., а от „Топлофикация“ и ЧЕЗ – на 06.06.2019 г. поради това дори срокът да е започнал да тече на 04.02.2019 г., то той не е текъл до 25.04.2019 г. или 06.06.2019 г. поради обективни причини, независещи от ищеца. Изходните данни не били актуални още от 2018 г. Ищецът не би могъл сам да се снабди с тези данни. Оспорва да му е представено нот. пълномощно, както и не е имало актуална виза. Въпреки тези трудности ищецът твърди да е входирал основания пакет документи в СО на дата 04.06.2019 г., в поддържания от ответника-възложител срок. Също така, етап 3 позволява доуточняване на информацията. Ищецът извънсъдебно е признал забава от 7 дни с цел уреждане на отношенията между страните. Проектът бил получен и приет от ответника без забележки на 19.06.2019 г. Проектът бил входиран от СО в СРЗИ към 19.06.2019 г. без да бъде уведомен ищецът.

Претендира част от сумата по фактура от 13.11.2019 г., както и неустойка за забава. Сочи в исковата молба, че процесната фактура № 103/13.11.2019 г. е на стойност 32 524,80 лв. с вкл. ДДС; от нея ответникът е заплатил на 11.12.2019 г. сумата от 17 818,80 лв. и остава остатък от 14 706 лв. Ищецът сочи, че сам е предложил на ответника да си удържи неустойка за забава за процесния етап две в размер на 592,90 лв. и така претендира 14 113,10 лв. /=17 818,80 лв. -592,90 лв./.

Претендира и неустойка за забава в горепосочения размер от 17 278,80 лв. - по чл. 21 от договора за периода 13.12.2019 г. /когато е трябвало да се заплати сумата по фактура № 103/13.11.2019 г., а е извършено само частично плащане/ - 25.03.2020 г.

/дата преди входиране на исковата молба. Претендира по 169,40 лв. на ден неустойка.

Ответникът оспорва иска. Не се спори, че е сключен валиден договор, по силата на който е изпълнена работата по етап едно. Първият етап се изразявал в идейна разработка, вторият в действителното изработване на проектната документация, а третият в съгласуване на проекта с всички институции. Процесният втори етап е със срок 60 дни. След представяне на нова виза с протокол от 27.11.2018 г. е започнал да тече 30-дневният срок за изпълнение на етап № 1 и е изтекъл по този начин в края на м. 12.2018 г. На 04.01.2019 г. ищецът е входирал проекта, като приемането на работата се осъществило на среща В СО, район Подуяне, при която е съставен и протокол за приемане на работата по договора. Срещата се е провела на 04.02.2019 г., на нея е присъствал според ответника представител на ищеца – арх. М. С., и според ответника считано от тази среща е започнал етап № 2, за което арх. М. С. е била уведомена устно.

Оспорва по договора да има задължение на възложителя да възлага изпълнението на дейностите с нарочен документ. На второ място ищецът бил уведомен с писмо от 19.03.2019 г., че срокът вече е започнал да тече, от 04.02.2019 г. На 04.04.2019 г. ищецът входирал инвестиционен проект, но не в изискуемия обем. С писмо от 10.04.2019 г. ответникът СО уведомил ищеца, че е в забава считано от 12.04.2019 г. да изпълни точно по договора и ищецът дължи неустойка. С писма от 19.04.2019 г., 23.04.2019 г., 25.04.2019 г. и 17.05.2019 г. ищецът представил на ответника допълнително документация; преписката била входирана в цялост на 17.06.2019 г.

Съставен е приемо-предавателен протокол за приемане на работата от 19.06.2019 г., като в него е посочена дата на приемане на работата 18.06.2019 г. Поради допусната забава от 67 дни за периода 12.04.2019 г. - 18.06.2019 г. ответникът си е удържал от процесната фактура № 103/13.11.2019 г. сумата от 10 050 лв. на осн. чл. 21 от договора като неустойка за забава.

2

Счита, че етап две е започнал да тече от 04.02.2019 г. и ответникът като длъжник е изпаднал в забава; престирал е със закъснение. Твърди /отговор от 20.08.2020 г./, че не е било необходимо от нови изходни данни, тъй като същите са без промени. Твърди, че е оказал съдействие като кредитор. Сочи, че съгласно чл. 2 от договора е задължение на изпълнителя да презавери изходните данни, като в случай че изпълнителят е счел за необходимо е могъл да получи съдействие, вкл. относно пълномощно, каквото не спори, че не е издавано.

С допълнителна искова молба /делото на този етап е пред СГС/ от 21.09.2020 г. ищецът оспорва устното уведомяване от 04.02.2019 г. да е надлежно. Сочи, че началото на етап № 1 е установено с протокол, а началото на етап № 2 – на среща в СО, което оспорва. Излага, че на добра воля без допълнително заплащане ищецът е подготвил мотивирано предложение за нова виза, защото директорът на училището и ответникът предпочитали вариант втори като идеен проект. Сочи, че е искал съдействие относно новите изходни данни писмено и на срещи.

С отговор от 14.10.2020 г. ответникът сочи, че арх. М. С., присъствала на срещата, е надлежен представител на ответника. Излага, че с писмо от 12.03.2019 г. ищецът е поискал срокът за етап № 2 да бъде „спрян“, поради което е узнал за разговорите по време на срещата.

Съдът след .преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

С приетия при липса на възражения с доклада по делото / в първото с.з./ като безспорно е отделено в отношенията между страните, че между тях е сключен валиден договор за изработка № РПД 18-ДГ 55-16/09.08.2018 г., като работата по етап едно е приета; че работата по етап две също е приета на 18.06.2019 г., както и че във връзка с това е издадена фактура от 13.11.2019 г.

В тежест на ищеца е възложено да докаже, че е престирал точно във времево отношение; размера на иска; че в договора е уговорена неустоечна клауза с твърдяното съдържание и по вторият иск размера на иска; че е поканил кредитора да окаже съдействие, във връзка с необходимите данни и документи по етап две.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си посочени по-горе и оспорванията си, както и че е предоставил съдействие като кредитор.

Страните не спорят, а и се установява, че между тях е сключен валиден договор за изработка № РПД 18-ДГ 55-16/09.08.2018 г. с предмет изготвяне на инвестиционен проект за нов учебен корпус, физкултурен салон и ремонт на 143 ОУ „Георги Бенковски“ в ж.к. „Сухата река“.

Съгласно чл. 2 техническият проект включва разработване на проект съгласно издадена виза, но страните не спорят, че се е наложило подновяване на визата, което е сторено до 27.11.2018 г., когато е поставено началото на първия от трите етапи на изпълнение по договора. Това се установява и от протокол на л. 102.

Според чл. 2 от договора на изпълнителя са предоставени налични изходни данни, но е важно да се отбележи, че според изр. последно на чл. 2 от договора при необходимост изпълнителят може „презавери“ изходните данни „ от името и за сметка на възложителя“. В договора не е отразено да е издадено пълномощно, а и ответникът не твърди да е представил пълномощно.

Работата по договора се изпълняна на три етапа – първи етап се изразява в идейна разработка и е със срок от 30 дни, втори - в действителното изработване на 3 проектната документация и е от 60 дни, а трети се изразява в съгласуване на проекта с всички институции и е от 60 дни. Според чл. 3, ал. 2 от договора началото и края на сроковете се удостоверява с двустранен протокол.

Според чл. 4, ал. 4 от договора остатъка от възнаграждението /предмет на делото/ се изплаща от възложителя в 30-дневен срок от подписване на протокол за приемане на работата, но и след представяне на фактура /чл. 5, ал. 4/.

Според чл. 8 възложителят се задължава да представи изходна информация според договора.

В чл. 21 е уговорена неустойка за забава в полза на изпълнителя /при забавено плащане/ или в полза на възложителя /при забава за извършване на работата/ в размер на 0,5 процента от общата договорна цена за всеки просрочен ден. Страните не спорят, че неустойката е принципно в размер на 169,40 лв. на ден. Това се установява и от заключението на ССчЕ, което съдът напълно кредитира /л. 60/.

Спорно между страните е кога е започнал да тече срокът по чл. 3,2 от договора за етап № 2.

Страните не спорят, че протокол за началото на срока не е подписван в разрез с уговореното в договора.

Ищецът твърди, че срокът е започнал да тече най-рано на 19.03.2019 г., когато е бил уведомен от ответника, че срокът вече тече /което се оспорва/.

Ответникът твърди, че срокът тече от датата 04.02.2019 г., когато в СО се провежда среща, при която се приема работата по етап № 1. Според ответника с приемането на работата по етап № 1 автоматично започва да тече срокът по етап № 2; и също така на срещата е присъствала арх. С. – служител на ищеца, и тя е била уведомена устно за началото на етап № 2. Страните не спорят, че арх. С. е присъствала, но ищецът оспорва тя да е била уведомена за началото на следващ етап; да е имала пълномощия да приема възлагане на началото на работата по етап № 2.

Договорът е сключен на 09.08.2018 г. Видно от приемо- предавателен протокол от 17.08.2018 г. на л. 19 от гр.д. № 670/2020 г. по описа на СГС на тази дата управителят на ищеца е получил скици на обекта – общинско училище. На ръка в протокола е добавено, че срокът за етап № 1 започва да тече от 21.08.2018 г.

Протоколът е двустранно подписан. По този начин началото на етап № 1 се поставя с протокол, съгл. чл. 3, ал. 2 от договора. Съставен е и втори протокол, този път по нарочна бланка на Общината, от 21.08.2018 г., с която се документира, че започва изпълнението на етап № 1 /л. 20/. След снабдяване с нова виза на 17.10.2018 г. /за което страните не спорят/ с трети нарочен протокол на бланка на Общината от 27.11.2018 г. на л. 102 страните се съгласяват, че изпълнението на етап № 1 започва от 27.11.2018 г.