Решение № 593 от 30.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. София, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001000431 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 260160 от 28.01.2021г.,постановено по т.д.№ 828/2020г. по описа на СГС „Рамдекс Фууд“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД на основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.98а,ал.1 ЗЕ и чл.92 от ЗЗД сумата от 30 224,52 лв.,представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия през периода 21.11.2019г. до 20.02.2020г. в имот с клиентски номер 210036384449, едно със законната лихва върху главницата от 11.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4234,66лв. неустойка в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2018г. до 07.04.2020г.

Отхвърлена е претенцията за осъждане на Р. И. Ц., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ да заплати солидарно наред с посоченото по-горе дружество същите суми и на същото правно основание.

Така постановеното решение е обжалвано в отхвърлителната му част от „ЧЕЗ Електро България“ АД с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да уважи искове за солидарно осъждане и на втория ответник да заплати сумите за доставена и незаплатена електрическа енергия и за законна лихва за посочения период. Правят се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт.

1

Жалбоподателят изтъква, че ответницата Р.Ц. е дала изрично съгласие да бъде солидарно отговорна за задълженията на „Рамдекс фууд“ ЕООД, от което следвало, че е без значение какви случаи урежда чл.4,ал.3 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД при положение, че има изрична уговорка и изразяване на волеизявление за поемане на ангажимент (солидарна отговорност) от собственика по отношение на задълженията на наемателя. В ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД липсвала забрана собственикът на недвижим имот, за който е сключен договор за доставка на ел.енергия с наемателя да поеме задължение да отговаря солидарно заедно с наемателя. Именно липсата на подобна забрана мотивирала СГС да приеме, че е налице валидно сключен договор с наемателя. Така по аналогия следвало, че съществува и възможността за поемане на солидарна отговорност този договор. След като правата на потребител на ел.енергия можело да се упражняват и от юридическо лице при небитово ползване на обект, то можело и собственикът да поеме солидарна отговорност за задълженията на наемателя- юридическо лице за небитово ползване на обект.

Ответната по жалбата страна е подала писмен отговор, с който оспорва същата.

Развити са доводи в подкрепа на извода, че за исковия период наемателят е единственият потребител по договора за продажба на ел. енергия. Като аргументи в подкрепа на тази теза са посочени обстоятелствата, че наемателят е единственият купувач- потребител на ел. енергията съобразно представеното от страната споразумение към договор за продажба на ел.енергия, както и че фактурите са издавани на това юридическо лице. Посочено е също, че в имота не може да има двама потребители. Освен това се изтъква и обстоятелството, че недвижимият имот не е собственост на едноличния търговец, а е придобит чрез възмездна сделка от двамата съпрузи П. К. и Р.Ц..

В хода на въззивното производство страните поддържат изразените становища.

Въззиваемата е депозирала писмена защита, с която отново излага подкрепа на своята теза. аргументи в

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез твърдените от ищеца обстоятелства право.

2

В диспозитива на обжалваното решение законната лихва е посочена като неустойка в размер на законната лихва. Тъй като по същество става въпрос за едно и също обезщетение за забава, а и съдът е разгледал и обсъдил именно предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, то не е налице такова разминаване, което до води на извод за недопустимост на решението в тази му част.

Предявените искове са с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

„ЧЕЗ Електро България“ АД моли да бъдат осъдени ответниците „Рамдекс фууд“ ЕООД и Р. И. Ц., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ солидарно за заплатят сумата от 30 224,52 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия през периода 21.11.2019г. до 20.02.2020г. в имот с клиентски номер 210036384449, ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4234,66лв. обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 18.01.2018г. до 07.04.2020г. , както и законната лихва върху Излагат се твърдения, че лицето Р.Ц. е собственик ( упражнява правата на собственост) на електроснабден имот, находящ се в гр.***, ул. „***“ №* и представляващ обект- работилница. Предвид на това обстоятелство по общо правило през периода на доставка същата била клиент на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Посочва се, че собственикът на един имот е действителният контрагент по договора за доставка на ел.енергия за целия период, в който притежава това вещно право, като би могъл за определен период да предоставя / да преотстъпва на наемателя си правото да се регистрира като потребител и фактурите да се издават на него. След депозирано от собственика заявление до „ЧЕЗ Електро България“ АД, между наемателя и доставчика е бил подписан договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210036384449 от 24.03.2016г. като е създадена партида на „Рамдекс Фууд“ ЕООД, на дружеството е даден клиентски номер и номер на обект за потребление.

Собственикът Р.Ц. подала до ищцовото дружество декларация, в която изрично е заявила, че се съгласява да бъде солидарно отговорна за изпълнението на всички задължения от лицето, за което е дадено съгласие да бъде потребител в имота. С подписването и предоставянето на декларация на ищеца било осъществено неприсъствено сключване на споразумение между собственика на имота и доставчика на електроенергия относно задълженията по клиентски номер № 210036384449. „ЧЕЗ Електро България“ АД предложило на собственика да приеме да отговоря наред с наемателя на стойността на доставената електроенергия и той се е съгласил с това предложение. Сключен бил договор при условията на чл.14,ал.1 от ЗЗД.

Тъй като със средство за търговско измерване е отчетена потребена електроенергия за посочения в исковата молба размер от общо 30 224,52лв. за периода от 21.11.2017г. до 20.02.2020г., която не е заплатена, то двамата ответници - „Рамдекс фууд“ ЕООД и Р. И. Ц., 3 упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ следвало да отговорят солидарно за това задължение. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на забавата- 18.01.2018г. до 07.04.2020г. в размер на 4 234,66лв. и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК Р. И. Ц. е подала два отговора на исковата молба- като физическо лице и като едноличен търговец. Със същите оспорва исковете. Страната счита, че има две качества – физическо лице и едноличен търговец и че те са отделни субекти на правото, поради което искът е неправилно предявен.

Направено е възражение, че подписаната от Ц. декларация не представлява договор, а е едностранно изявление и поради това въз основа на нея не може да възникне солидарна отговорност. Отхвърля като несъстоятелни твърденията, че е сключен договор по реда на чл.14,ал.1 от ЗЗД , тъй като ако имало предложение, то можело да изхожда само от декларатора, а за такова не можело да се говори, тъй като собствениците на имоти били принуждавани да подписват такива декларации като условие да бъдат открити партиди на наемателите им. Изтъква се също, че подписаната декларация е в противоречие с ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, тъй като подаването на такава е предвидено само за клиенти, потребяващи енергия за битови нужди,а в случая е доставяна такава за стопански нужди.

На следващо място се посочва, че процесният имот се притежава при условията на СИО от ответницата Ц. и нейния съпруг, докато претенцията е насочена към Р.Ц. и то в качеството й на ЕТ поради което тя не можела да прави изявление относно имот, който не е част от търговското й предприятие.

Твърди се също, че за периода след 18.10.2019г. липсва главен дълг на наемателя, тъй като към тази дата е предадено владението върху имота от наемателя на наемодателя и след прекратяване на наемния договор „Рамдекс фууд“ ЕООД вече не отговаря на изискванията за потребител на ел.енергия. Това означавало,че между него и доставчика вече не съществува договор.

На 28.10.2018г. е било отправено уведомление до „ЧЕЗ Електро България“ АД с искане за сключване на договор между него и собствениците, което искане не било уважено. Освен това до натрупването на толкова голям дълг се стигнало в резултат на неправомерно поведение на ищеца,. То се изразявало в това,че същият не е прекратил електроснабдяването на потребителя, който не изплаща задълженията си, така както е предвидено в чл.42 от ОУ.

Ответникът „Рамдекс фууд“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

В допълнителната искова молба ищцовото дружество поддържа твърденията, наведени с първоначалната такава и подчертава, че няма разлика между физическото лице Р.Ц. и 4 едноличния търговец, тъй като едноличния търговец не е самостоятелен субект на правото и освен дружеството „Рамдекс фууд“ ЕООД има само още един ответник и това физическото лице Р.Ц., което упражнява търговска дейност като ЕТ.

На следващо място отново се излагат доводи, че с подписването на декларацията, с която лицето се съгласява, че ще отговаря солидарно за задължението на наемателя възниква солидарна отговорност пред доставчика на ел.енергия и е налице сключен договор за такава солидарна отговорност.

По отношение на възражението, че липсва главен дълг се посочва, че между ЧЕЗ Електро България“ АД и „Рамдекс фууд“ ЕООД е налице договорно правоотношение, което не е прекратено за процесния период. Това означавало, че има договор между двете дружества, който ги обвързва и поради това сумите за доставена електроенергия са начислени като задължение на това дружество.

Във връзка с възраженията, че е допуснато нарушение на ОУ като не е прекъснато електрозахранването на клиента, който не е заплатил своето задължение в срок, се излагат доводи, че доставчикът разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да прекъсне електрозахранването на обект, за който не са заплатени задълженията и има право да направи това, а не задължение. В допълнителната искова молба при условията на алтернативност е въведено ново искане- ако бъде прието, че след 18.10.2019г. договорът за доставка на ел.енергия между ЧЕЗ Електро България“ АД и „Рамдекс фууд“ ЕООД е прекратен,то Р.Ц. да бъде осъдена да заплати доставената след тази дата ел.енергия в качеството й на потребител на същата, тъй като същата е признала, че след тази дата е упражнявала фактическа власт върху електроснабдения имот.

В отговора на допълнителната искова молба ответницата Р.Ц. поддържа изразеното вече становище по въпросите относно процесуалната легитимация на ответника, за липсата на солидарна отговорност и липса на главен дълг след 28.102019г.