Определение № 2808 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 913/2026
- Вид
- Определение № 2808
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2808 гр. Варна, 04.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500913 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. И. Г. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 709/25.02.2026 год., постановено по гр. дело № 20253110108716 по описа на РС-Варна за 2025 год., с което е отхвърлен предявен от въззивника П. И. Г. срещу „ПАС АУТО“ ЕООД, ЕИК 207662834, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ************************** представлявано от Управителя Г.И. иск с правно основание чл. 403 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 664, 68 евро (1 300 лева) частичен иск от целия иск в размер на 7669, 38 евро (15 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от П. И. Г. имуществени вреди под формата на претърпени загуби, в резултат на наложената обезпечителна мярка „възбрана“ по ч. т. дело № 708/2024г. на ОС - Варна, която е била отменена поради непредявяване на бъдещия иск, изразяващи се в заплатена от ищеца неустойка в размер на общо 7669, 38 евро (15 000 лева) по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.2024г., сключен между П. И. Г. и С.Я.С. поради невъзможността да изпълни задълженията си по договора да прехвърли собствеността върху имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска – 24.06.2025г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че допуснатото в полза на ответника „Пас ауто“ ЕООД обезпечение на бъдещия му иск против ищеца П. Г. с определението от 16.12.2024 год. по ч. търг. дело № 708/2024 год. по описа на ОС-Варна чрез налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот – апартамент, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр Варна, е отменено с 1 определение № 139/29.01.2025 г. по ч. т. д. № 708/2024 г. по описа на ОС Варна поради непредявяване от страна на ищеца „ПАС АУТО" ЕООД на иск, идентичен с иска, чието обезпечение е било допуснато. Едва на 20.02.2025 г., т. е . почти месец след отмяната на обезпечението, „ПАС АУТО" ЕООД е предявило иск, съответстващ на първоначално допуснатото обезпечение, по който впоследствие отново е било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на П. Г., вписана в СлВп-Варна на дата 19.05.2025г. Въззивникът счита, че установената последователност от процесуални действия обосновава извод за недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на „ПАС АУТО" ЕООД, насочено към постигане на ограничаване правото на разпореждане с имуществото на ищеца, без да е налице своевременно и надлежно реализиране на претендираното материално право. Поради това и изводът на първоинстанционния съд, че злоупотреба с право би била налице, в случай, че „Пас ауто" ЕООД е поискало обезчпечение на бъдещия си иск единствено с намерението да увреди П. Г. е неправилен в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се още, че по делото липсват доказателства, установяващи добросъвестност в поведението на „ПАС АУТО" ЕООД. Обратно – обективно установените факти сочат на процесуално поведение, което надхвърля рамките на добросъвестното упражняване на права. Показателен в тази насока е и факта, че първоначално предявеният от „Пас Ауто“ ЕООД иск бил за сумата от 2 (два) лева, последван от увеличение на претенцията след изтичане на значителен период от време. Счита, че описаното процесуално поведение на ответника, разгледано в съвкупност с останалите доказателства, не подкрепя извода за добросъвестност. Допълнителен аргумент за недобросъвестността на ответника при упражняването на процесуални права е и обстоятелството, че през месец декември, след пожара ищецът бил с увредено здраве и бил хоспитализиран, което допълнително поставя под съмнение добросъвестността на предприетите срещу него процесуални действия.
Твърди се, че от анализа на доказателствата по делото се установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на „ПАС АУТО" ЕООД и настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в ограничаване правото на разпореждане с недвижимия имот на ищеца, довело и до разваляне на предварителния договор и заплащане на неустойка по този договор в размер на 15 000 лева. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от наложеното обезпечение, поискано без надлежно реализиране на исковата защита в законоустановения срок. Поради изложеното въззивникът счита, че изводът на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение от страна на ответното дружество е необоснован и е в разрез с доказателствата по делото.
Твърди се още, че съдът е обсъждал факти, които са неотносими към спора - Проект на споразумение от 16.01.2025г. между страните , както и показанията на свидетелката Маргаритова за водени преговори между страните за постигане на споразумение; освен това показанията на тази свидетелка безкритично са приети за достоверни, без да бъде отчетена възможната й заинтересованост, предвид установеното, че съжителства на 2 съпружески начала с управителя на ответното дружество. Изцяло неотносими към настоящия спор са и изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е длъжник на ответното дружество и е предприел редица действия с цел да увреди кредитора си, като освен това в подкрепа на подобна констатация не са ангажирани никакви доказателства. увреждане на дружеството. Подобни констатации не намират опора в събраните доказателства.
Оспорени са и изводите на първоинстанционния съд относно автентичността и целта на представения предварителен договор, като неправилно е прието, че същият е създаден за нуждите на производството, без това да е подкрепено с надлежни доказателства или експертно изследване.
Изложените съображения относно липсата на данъчна оценка и схема към определен момент са правно ирелевантни и не могат да обосноват извод за симулативност на договора. Обратно – от доказателствата по делото се установява реална воля на страните за сключване на предварителния договор и както и последващото му разваляне от страна на купувача и заплащане на уговорената неустойка от продавача-ищецът по настоящото дело П. Г..
Твърдят се и допуснати нарушения на процесуалните правила и по – конкретно – нарушение на установения в чл. 9 от ГПК принцип на равенство на страните в процеса, тъй като на ищеца е отказано да бъде разпитан свидетел, а на ответника са допуснати доказателства за обстоятелства, които по своя характер не бяха установени и не могат да бъдат установени чрез свидетелски показания, а именно: „кога П. Г. е узнал за наложената възбрана и какъв тип действия е щял да предприеме спрямо „Пас ауто" ЕООД".
Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че вредата, която ищецът твърди, че му е причинена не е настъпила в неговата правна сфера.
Доказателствата по делото сочат, че заплатената неустойка от 15 000 лева е пряко свързана с неизпълнението на задълженията по конкретен предварителен договор, обусловено от наложената възбрана върху собствения на П. Г. недвижим имот, поради което вредата следва да се приеме за настъпила именно в неговата имуществена сфера. Лицето С.А., която е превела сумата на купувача по разваления предварителен договор, съжителства на семейни начала с ищеца и е майка на двете му деца, поради което счита, че това обстоятелство обосновава извод, че вредата е настъпила в неговата имуществена сфера. При липса на подобна фактическа и икономическа обвързаност, не би съществувало нито правно, нито житейски обосновано основание С.А. да изпълни чуждо задължение, включително чрез заплащане на неустойка по посочения договор.
Въз основа на изложеното жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
С жалбата са представени два броя удостоверения за раждане, конкретно искане във връзка с представянето им няма.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – ответник по иска „Пас Ауто“ 3
ЕООД, ЕИК 207662834, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага подробни съображения.
По отношение на представените с жалбата два броя удостоверения за раждане, счита, че е настъпила преклузия и не следва да бъдат приемани като доказателства по делото.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед липсата на конкретно искане във въззивната жалба относно представените с жалбата два броя удостоверения за раждане, към настоящия момент съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от П. И. Г. от гр. Варна чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 709/25.02.2026 год., постановено по гр. дело № 20253110108716 по описа на РС-Варна за 2025 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.07.2026 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4