Решение № 61 от 19.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Ловеч, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244300600127 по описа за 2024 година Производство с правно основание член 313 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.

Постановена е Присъда № 4/09.02.2024 година по наказателно общ характер дело № 20234340200232 по описа на Районен съд Троян за 2023 година.С тази присъда съдът е признал подсъдимата А. А. Н. - родена на ***г. в ***, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес: ***, със средно образование, неомъжена, работи в „***” ООД гр. Троян на длъжност „машинен оператор”, неосъждана,ЕГН ********** за невиновна в това, че в гр. Троян, област Ловеч, след като е осъдена да издържа свой низходящ - сина си Г.Л.В., ЕГН **********, с влязло в сила съдебно решение /Определение № 667/06.12.2019г., влязло в сила на 16.12.2019г. по гр. дело № 657/2019г. по описа на Районен съд Троян/ съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - от месец януари на 2021г. до месец 1 юни включително на 2021 г. в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, месеците април и май на 2022 г. и месеците октомври и ноември на 2022 г. в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, в общ размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.

Присъдата е протестирана от Районна прокуратура Ловеч,ТО Троян.Прави се искане оправдателната присъда да бъде отменена и постановена осъдителна такава, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигната обвинение по член 183,ал.1 от НК и и бъде наложено съответното по вид и тежест наказание.В протеста се развиват подробни съображения в смисъл,че задължението за издръжка на низходящ е безусловно независимо от финансовото състояние на родителя.Изтъква се ,че Н. е в трудоспособна възраст и е в състояние да реализира доходи,поради което би следвало да заплаща издръжка.Развиват се съображения в смисъл,че подсъдимата е следвало да положи усилия,обръщайки се към съда,ако е в обективна невъзможност да заплаща издръжка.С мотиви,че задължението за издръжка е безусловно,се прави искане съдът да отмени постановената оправдателната присъда и да бъде постановена осъдителна такава,с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигната обвинение по член 183,ал.1 от НК и и бъде наложено съответното по вид и тежест наказание.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителя на Окръжна прокуратура Ловеч поддържа подадения протест.

В съдебно заседание въззиваемата не се явява,представлява се от защитник – адв.Д.,която моли протеста да бъде отхвърлен и оправдателната присъда отменена.

От съвкупната преценка на вложените в първоинстанционното дело доказателства съдът намира протеста за неоснователен.Основателни са доводите на решаващия съд,че въззиваемата е била в обективна невъзможност да заплаща издръжка.По делото не се спори за фактите - въззиваемата А. А. Н. е родена на *** година в гр. ***, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, неомъжена, работи в „***” ООД гр. Троян на длъжност „машинен оператор”, неосъждана, ЕГН **********. За периода от 2013 година до пролетта на 2019 година Н. и свидетелят Л.Р.В. живеели 2 на семейни начала в гр. Троян и от съвместното им съжителство на ***г. се родил синът им Г.Л.В.. Когато се срещнали, Н. имала вече едно дете – В.М.П., родена на *** година от друг мъж, за отглеждането на което полагала грижи.Свидетелят В. работил, а Н. се грижила за двете малки деца. През 2017 година отношенията между двамата се влошили и през месец април те се разделили.Уговорили се докато Н. си намери работа, малолетното дете Г. да живее при баща си.Първоначално

Н. редовно взимала при себе си детето/всяка седмица/, но впоследствие тези срещи се разредили.Противоречиви са доказателствата каква е причината за това.Твърденията на свидетеля В. са ,че Н. напълно се е дезинтересирала от сина си и е престанала да търси контакт с малолетното дете.

С Определение №667/06.12.2019 година,влязло в сила на 16.12.2019 година, съдът одобрил постигнато между страни споразумение, като родителските права върху малолетното дете Г.Л.В. били предоставени за упражняване на неговия баща Л.Р.В., а Н. била осъдена на заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.Съдебният акт влязъл в сила на 16.12.2019 г. След влизане в сила на решението на Районен съд - Троян, п Н. първоначално редовно е изплащала дължимата издръжка. След това имала материални затруднения и не е изплащала дължимата издръжка , както следва: от месец януари на 2021 година до месец юни включително на 2021 година в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, месеците април и май на 2022г. и месеците октомври и ноември на 2022г. в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, в общ размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лева. Свидетелят В. се снабдил с изпълнителен лист № 260146/10.06.2021 година, въз основа на който била образувано изпълнително дело №125/2021 година по описа на ДСИ при РС-Троян с длъжник А. А. Н.. По посоченото изпълнително дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на същата, като дължимите суми свидетелят В. получавал чрез съдия изпълнител. С оглед изясняване на фактическата обстановка решаващия Троянски районен съд е допуснал съдебна финансово – икономическа експертиза с вещо лице ДД.Ц.П.-Н., От заключението на експерта се установява,че за инкриминирания период от месец януари на 2021 година до месец юни включително на 2021 година, месеците април и май на 2022 година и месеците октомври и ноември на 2022 година подсъдимата Н. не е 3 заплащала дължимата издръжка.За периода месец януари – месец юни 2021 година същата е работила в „***“ ЕООД и е получила трудови възнаграждения, както следва: за месец януари сума в размер на 623.06 лева, за месец февруари 2021 година сума в размер на 623.06 лева, за месец март 2021 година сума в размер на 857.70 лева, за месец април 2021 година сума в размер на 590.57 лева, за месец май 2021 година сума в размер на 446.83 лева и за месец юни сума в размер на 651.13лева.Експертът излага, че за периода месец април 2022 година до месец май 2022 година Н. имала трудови възнаграждения от фирма „***“ ООД, както следва – за месец април сума в размер на 128.38 лева и за месец май 2022 година сума в размер на 103.92 лева.Според заключението, за периода месец октомври – месец ноември 2022 година Н. е имала трудови правоотношение с фирма „***“ ЕООД само от 20.10.2022 година до 29.10.2022 година без да има данни дали е получила трудово възнаграждение.За посочения времеви период, подробно описан погоре, Н. е получила обезщетение за временна нетрудоспособност за месец април 2022 година в размер на 32.09 лева.Установява се от заключението, че за цитирания инкриминиран период подсъдимата е притежавала банкови сметки в „Юробанк България“АД и „Централна кооперативна банка“АД с подробно описани суми в заключението.В съдебно заседание пред РС Троян вещото лице уточнява, че това са сумите, получени от трудовите възнаграждения на подсъдимата. Видно от у-ние №УД000956/20.09.2022г./том1 л.97 от ДП/ на Община Троян, Отдел „Местни приходи“ Н. не е имала декларирано недвижимо и движимо имущество. Видно от писмо изх.№452/01.02.2024г. на ДСИ при РС – Троян по изп.д.№125/2021г. по описа на СИС с длъжник А.

А. Н., оставащата за плащане сума е в размер на 167.55лева, от които 160 лева издръжка за месец април 2022 година и 7.55 лева частична издръжка за месец май 2022 година.

От така изяснената безпротиворечиво фактология решаващия съд е стигнал да правилния извод, че не може да се направи категоричен извод ,че Н. е осъществила от субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.183 ал.1 от НК, а именно да е в гр.Троян,област Ловеч, след като е осъдена да издържа свой низходящ - сина си Г.Л.В., ЕГН **********, с влязло в сила съдебно решение /Определение № 667/06.12.2019 година, влязло в сила на 16.12.2019г. по гр. дело № 657/2019г. по описа на Районен съд – Троян/ съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две 4 месечни вноски - от месец януари на 2021 година до месец юни включително на 2021 година в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, месеците април и май на 2022 година и месеците октомври и ноември на 2022 година в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, в общ размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лева.Районен съд Троян обосновано се е мативирал,че престъплението по чл. 183 ал. 1 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна страна те се характеризират с това, че през периода на бездействие деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. Налице е деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече вноски, в случая за целия инкриминиран период.Правилен е извода на съда,че от обективна страна съставът на престъплението по чл.183 ал.1 от НК е осъществен.Няма обаче доказателства, от които да е видно, че това свое задължение Н. не е изпълнила съзнателно, а именно да е имала редовни доходи и някакво имущество за издължаване на дължимата сума и въпреки това умишлено да не я е заплатила,тоест касае се до обусловена от икономическата ситуация обективна невъзможност задължението да бъде изпълнено,още повече,че въззиваемата отглежда и се грижи за още едно дете.В съдебно заседание пред решаващия съд Н. уточнява, че по време на Ковид – пандемията е изтеглила и кредит, защото дъщеря и е трябвало да провежда онлайн обучение и се е наложило да и осигури таблет, да закупи дърва за отопление, да прекара в дома им интернет и да заплаща квартира. Обосновано съдът е кредитирал като достоверни обясненията на въззиваемата Н., тъй като те се подкрепят от всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и от заключението на съдебната финансово – икономическа експертиза.

Водим от горните съображения съдът приема,че Присъда № 4/09.02.2024 година по наказателно общ характер дело № 20234340200232 по описа на Районен съд Троян за 2023 година правилна и законосъобразна – не са налице основанията по член 337,ал.1,т.1 – 5 от НПК за ревизия на съдебния акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 33 4 т. 6 от НПК, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДА. Присъда № 4/09.02.2024 година по наказателно общ характер дело № 20234340200232 по описа на Районен съд Троян за 2023 година.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6