Решение № 187 от 25.07.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Тетевен, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100050 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. хххххххххххх, чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Триадица", бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, с цена на първия главен иск: 4344.96 лева, цена на втория главен иск: 3131.76 лева, цена на трети главен иск: 50.00 лева и цена на четвърти главен иск: 50.00 лева.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № ****** от 11.01.**** г. с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, както и на договор за поръчителство от 11.01.**** г. с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че 11.01.**** г. ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ****** от 11.01.**** г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 3000 лв.

Ищецът сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ****** от 11.01.**** г. лихвеният процент по кредита е в размер на 38.44 %, а годишният процент на разходите е 45.99 %. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 45.99 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика била довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително 1 прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

На следващо място ищецът заявява, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 45.99 % съставлявал невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 45.99 % ГПР. На ищецът не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

Счита, че кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 3000 лв. с посочен ГПР 45.99 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Ищецът заявява, че съгласно Договор за потребителски кредит № ****** от 11.01.**** г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия и кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на 11.01.**** г. е подписал с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 3131.76 лв., платимо като добавък към падежната вноска.

Счита, че поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи договор с поръчителя, „Кредисимо“ АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД.

От вътрешните отношения между „Кредисимо“ АД и кредитополучателя следва, че ако бил изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единственият му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случай договорът е нищожен.

Моли съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ****** от 11.01.**** г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 както и да прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 11.01.**** г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

Моли съда да осъди „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 върне сумата от 50,00 лева платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 11.01.**** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 2 до окончателното плащане.

Моли съда осъди „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 да възстанови на ищеца заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 50 лв., съставляващи престирани от него в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № ****** от 11.01.**** г.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва, че изобщо е сключван процесния договор за предоставяне на кредит, както и че не е предаване процесната сума. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Заявява, че оспорва твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.

На следващо място дружеството ответник твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 50,00 лева, представляваща възнаградителна лихва, платена по оспорения договор.

Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Оспорва, че изобщо е сключван процесния договор за предоставяне на кредит.

Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от дата 11.01.**** г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.

Претендира сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № ****** от 11.01.**** г., и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума по процесния договор за потребителски кредит и по договора за предоставяне на поръчителство.

По отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД е предявен иск за нищожност на сключения между „Кредисимо“ ЕАД и М. В. договор за паричен заем с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП - противоречие със закона, съединен в условията на 3 обективно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.

По отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е предявен иск за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство - правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, чл. 138 ЗЗД - противоречие на добрите нрави и лишен от основание съединен в условията на обективно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.

Спорно между страните в производството е, че на 11.01.2023 г. между М. П. В. и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 11.01.**** г.

С оглед изразеното оспорване от страна на ответните дружества, че не е налице действително сключен договор между страните, съдебният състав е назначил съдебнотехническа експертиза, при която вещо лице експерт да отговори на следните въпроси:

Подадено ли е на 11.01.**** г. заявление от страна на М. П. В., ЕГН ********** в платформата на „Кредисимо“ ЕАД за кредит за сумата от 3 000 лева главница и период от 24 месеца?; Одобрено ли е заявлението от страна на „Кредисимо “ ЕАД?; Има ли отразен в системата на „Кредисимо“ ЕАД изходящ превод на сумата от 3 000 лева - главница по Договор за кредит №: ******/11.01.**** г.

След анализ, назначеното вещо лице експерт е депозирало своето заключение, в което е отразено, че Договора за паричен заем сключен между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и М. П. В. като кредитополучател е с предмет предоставяне на финансова услуга от разстояние съгласно чл.6 от ЗПФУР. Формата за кандидатстване се попълва по електронен път на уеб страницата на „Кредисимо“ ЕАД на адрес www.credissimo.bg. М. П. В., с моб. тел.0886871616 е имала електронна поща /личен акаунд/ [email protected]. По данни на ищеца М. П. В. -на 11.01.****г. между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитор и М. П. В. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №:******/11.01.****г. за сумата от 3 000 лв. На 11.01.****г. между „Ай Тръст“ ЕООД и М. П. В. е сключен Договор за поръчителство. По данни на ответника „Кредисимо“ ЕАД оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №: ******/11.01.****г. и твърди че сумата на кредита не е предадена на ищеца. Твърди че договора е генериран във връзка с подадена заявка за кредит от ищеца, но не е одобрен от ответника и не е подписан. Твърди, че с процесния договор не е сключен договор за предоставяне на поръчителство. За одобрението на договора за кредит се счита получаването от страна на кредитополучателя уведомление от кредитора за одобряване по имейл или телефон чрез SMS или прозвъняване.