Решение № 410 от 30.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Ямбол, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103205 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Стик Кредит“ АД – гр.

София срещу В. П. П. от гр. Я., с която се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, сключен на 30.07.2024 г. наричан за краткост „Договора за заем“.

Твърди се, че по силата на Договора за заем, заемодателя е предоставил на заемополучателя парична сума в размер на 300 лв. Твърди се, че е сключен при условията на ЗПФУР. Твърди се, че след усвояване на главницата, заемополучателят-ответник не е изпълнил задължението си, не е платил задължението си по договора за заем до крайна падежна дата - 30.10.2024 г. Твърди се, че претендираните от ищцовото дружество вземания са изискуеми с оглед настъпил краен падеж към момента на подаване на ИМ. Твърди се, че е налице правен интерес за предявяване на иска. Поддържа се, че е налице валидно възникнало между страните облигационно правоотношение между страните, по което ответникът не е изправна страна.Твърди се, че заемната сума е предоставена на ответника чрез „ИзиПей“ АД; че заемополучателят не е изпълнил задължението си по договора за заем.

Сочи се, че ищцовото дружество е депозирало пред ЯРС заявление по чл.410 от ГПК, като от заповедният съд му е било указано, че следва да предяви настоящият иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника В. П. П., с което твърдение по същество обосновава правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че 1 ответницата дължи на ищцовото дружество по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** год. сумата от 300 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда на ответницата В.

П. П. особен представител - адв. Д. Д.-К. от АК - гр. Я., с който се оспорва предявеният иск изцяло като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че е недоказано сключването на договора, както и авторството на извършеното електронно изявление.На следващо място се поддържа, че недоказано по делото остава твърдението на ищеца, че ответника е усвоил сумата от 300 лв.Иска се отхвърляне на предявеният иск. Релевира се възражение за прекомерност на търсените от ищеца разноски.

Преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от ищцовото дружество, с което по същество се поддържа исковата претенция, като отново се излагат аргументи в тази насока.

В съдебно заседание за ответницата в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв. Д. Д.-К. от АК Я., чрез когото в хода ан делото по същество се поддържа отговора на исковата молба, както и че недоказано по делото е сключването на договора и авторството на ел. заявление, поради което се иска исковата молба да се отхвърли. По отношение искането за разноски в поризводството се сочи че няма прекомерност. Поддържа се че искането за разноски в заповедното производство следва да бъде отхвърлено като неосонвателно.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №*** год. по описа на ЯРС, на *** год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Стик-Кредит“ АД срещу длъжника-ответник В. П.

П., за сумите: 300 лева главница и 17.07 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.07.2024 год. до 30.10.2024 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Заповедният съд е уважил искането като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - №*** год., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд е разпоредил на заявителят че може да предяви иск за установяване вземането си в едномесечен срок.

В казания му от съда срок ищецът е предявил иска предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото са ангажирани писмени доказателства от ищеца - преводно нареждане от *** г., справка за кредитен план и начисления - експорт към *** г., 2 бр. пълномощни, фактура № **********/26.11.2025 г., договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** г., ведно с погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, история за изпратените SMS 2 съобщения на клиента, история на изпратените е-mail съобщения на клиента, Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик Кредит“ АД и потребителите.

По делото и на основание чл.192 ГПК е изискана и представена от трето неучастващо по делото лице – „Изи Пей“ АД, разписка № *** от 30.07.2024 год., час: ***, от която се установява, че ответника В. П. П. е получила в борй сумата от 300 лева по нареждане на ищеца „Стик Кредит“ на основание – усвоен кредит ***.

Именно последното, получаване на заемната сума от 300 лева предмет на процесния договор, обосновава извод у настоящият съдебен състав, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № *** год. Съгласно представения договор ищецът-кредитор е предоставил на ответницата-потребител и последната е усвоила заемната сума предмет на договор – 300 лева срещу задължение да я върне на заемодателя на три месечни погасителни вноски, с падеж на последната погасителна вноска – 30.10.2024 год.

По делото не са установени фактически данни ответинка-заемател да е изпълнил задължението да върнал заетата сума, каквото е изискването на чл.240 ЗЗД.

Ето защо и съдът намери предявения от ищеца иск за главницата от 300 лева за основателен и доказан по размер и следва да се уважи.

Следва да се уважи и искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата от 300 лева от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т.

О., ТК/.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 499.77 евро съгласно представения от ищеца списък на разноските по чл.80 ГПК.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и 240 ЗЗД, по отношение на В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***, че същата ДЪЛЖИ на „Стик-Кредит“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.Оборище № 1, сумата от 300.00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** 3 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК в съда – *** год., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на„Стик-Кредит“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.Оборище № 1, сумата от 499.77 евро - разноски в заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Ямбол, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103205 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Стик Кредит“ АД – гр.

София срещу В. П. П. от гр. Я., с която се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, сключен на 30.07.2024 г. наричан за краткост „Договора за заем“.

Твърди се, че по силата на Договора за заем, заемодателя е предоставил на заемополучателя парична сума в размер на 300 лв. Твърди се, че е сключен при условията на ЗПФУР. Твърди се, че след усвояване на главницата, заемополучателят-ответник не е изпълнил задължението си, не е платил задължението си по договора за заем до крайна падежна дата - 30.10.2024 г. Твърди се, че претендираните от ищцовото дружество вземания са изискуеми с оглед настъпил краен падеж към момента на подаване на ИМ. Твърди се, че е налице правен интерес за предявяване на иска. Поддържа се, че е налице валидно възникнало между страните облигационно правоотношение между страните, по което ответникът не е изправна страна.Твърди се, че заемната сума е предоставена на ответника чрез „ИзиПей“ АД; че заемополучателят не е изпълнил задължението си по договора за заем.

Сочи се, че ищцовото дружество е депозирало пред ЯРС заявление по чл.410 от ГПК, като от заповедният съд му е било указано, че следва да предяви настоящият иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника В. П. П., с което твърдение по същество обосновава правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че 1 ответницата дължи на ищцовото дружество по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** год. сумата от 300 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда на ответницата В.

П. П. особен представител - адв. Д. Д.-К. от АК - гр. Я., с който се оспорва предявеният иск изцяло като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че е недоказано сключването на договора, както и авторството на извършеното електронно изявление.На следващо място се поддържа, че недоказано по делото остава твърдението на ищеца, че ответника е усвоил сумата от 300 лв.Иска се отхвърляне на предявеният иск. Релевира се възражение за прекомерност на търсените от ищеца разноски.

Преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от ищцовото дружество, с което по същество се поддържа исковата претенция, като отново се излагат аргументи в тази насока.

В съдебно заседание за ответницата в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв. Д. Д.-К. от АК Я., чрез когото в хода ан делото по същество се поддържа отговора на исковата молба, както и че недоказано по делото е сключването на договора и авторството на ел. заявление, поради което се иска исковата молба да се отхвърли. По отношение искането за разноски в поризводството се сочи че няма прекомерност. Поддържа се че искането за разноски в заповедното производство следва да бъде отхвърлено като неосонвателно.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №*** год. по описа на ЯРС, на *** год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Стик-Кредит“ АД срещу длъжника-ответник В. П.