Решение № 1076 от 07.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Кюстендил, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20261520100011 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен от Г. Л. Г. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД установителен иск за признаване на недействителността на договор за потребителски кредит № ******** от 16.02.2023 г. на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Наведени са и доводи за противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави, непрозрачност на разходите и неравноправност на договорни клаузи.

Ищецът твърди, че е получил 4 400 лв., а банката е прибавила към финансираната сума застрахователна премия в размер на 2 526,60 лв. и е начислила договорна лихва върху целия размер. Сочи, че посоченият ГПР 49,20 % не включва премията, въпреки че застраховката е била част от условията на конкретната сделка. Моли за прогласяване на недействителността и разноски, включително възнаграждение на адвоката по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

Ответникът оспорва иска. Признава сключването на договора и невключването на премията в ГПР, но поддържа, че застраховката е била избрана доброволно и не е повлияла върху достъпа до кредита или неговите условия. Позовава се на стандартния европейски формуляр, чл. 19 от договора и отделните заявления за застраховане. Твърди, че услугата осигурява действително покритие, премията се заплаща на застраховател, а уговореният лихвен процент и ГПР са законосъобразни. Иска отхвърляне на иска и разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение.

След анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прави следните фактически изводи:

От подписания договор, стандартния европейски формуляр, заявлението, документите за присъединяване към застрахователните програми и приетата на 25.09.2026 г. съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 16.02.2023 г. страните са сключили договор за потребителски кредит №***********със срок до 05.03.2028 г. В чл. 7.1 са записани 4 400 лв. кредит за общо ползване, 2 526,60 лв. обща застрахователна премия и 6 926,60 лв. като общ размер на финансирания кредит. Съгласно чл. 7.2.1 паричната сума се усвоява чрез „ИзиПей“. По чл. 7.2.2 сумата за застраховката се превежда направо на застрахователя или посредника по даденото в договора нареждане. Така ищецът получава за свободно ползване 4 400 лв., докато останалите 2 526,60 лв. финансират точно посочената допълнителна услуга.

Член 9.1 определя фиксирана възнаградителна лихва 41,15 % годишно, а чл. 10 сочи ГПР 49,20 % и общо дължима сума 16 422,40 лв. Планът е за 59 вноски по 273,72 лв. и последна вноска 272,92 лв. Той разпределя вноските между счетоводна главница и договорна лихва, но финансираната премия е част от тази главница. Отделен ред за нея във всяка вноска няма. Ето защо твърдението, че планът изобщо не показва главница и лихва, е неточно, но това не отстранява въпроса дали посоченият ГПР обхваща всички разходи на конкретната сделка.

В чл. 19 от договора и в стандартния европейски формуляр е отбелязано, че сключването на застраховка не е условие за получаване на кредита.

Същевременно т. 13 от подписаното заявление съдържа изрично съгласие на ищеца да бъде застрахован. Съществува и отделна декларация за потребностите и присъединяване към програмите „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. Тези документи доказват извършено волеизявление за присъединяване и осигурено застрахователно покритие, но те не установяват сами по себе си какви биха били конкретните параметри на същия кредит при отказ от застраховката.

Премията е известна предварително на банката и е изрично фиксирана в кредита. Застраховането и кредитът са оформени при една сделка, срокът на защитата е обвързан със срока на кредита, а банката е застрахователен агент и според предоставената информация получава включена в премията комисиона. При осъществяване на застрахователен риск плащането по програмата „Защита на кредита“ е насочено в полза на банката. Наличието на реална защита за потребителя се зачита, но не изключва преценката дали премията е разход за получаване на кредита при именно договорените условия.

Ответникът не представя индивидуализирана оферта, изчисление или друг относим документ за отпускане на същите 4 400 лв. за същия срок при същия лихвен процент и същите условия без застраховката. Твърдението за възможност за избор в автоматизирания процес е останало неподкрепено с данни за конкретното заявление или за различните резултати от избора. Съдът 2 не извежда задължителност само от факта на подписване на два договора в един ден или от размера на премията, а от съвкупността на договорените финансови потоци, едновременното оформяне, функцията на защитата, предварително зададената обща погасителна тежест и липсата на доказан алтернативен вариант на кредита при същите предлагани условия.

Експертизата посочва, че ако премията се третира като разход по кредита при парично предоставени 4 400 лв., ГПР е 71,02 %. Заключението сочи извършени до 24.02.2025 г. плащания общо в размер на 3 290,16 евро, или 6 434,99 лв. по фиксирания курс, които банката е разпределила между 1 237,18 лв. главница, 5 164,27 лв. договорна лихва и 33,54 лв. лихва за забава.

Това е счетоводното разпределение при прилагане на оспорения договор, а не съдебно определяне на дължимото при неговата недействителност. От заключението съдът възприема доказаното разпределение на плащанията и извода за съществено по-висок ГПР при включване на премията, като отчита посоченото по-долу уточнение за базата на законната лихва.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим. Страните не спорят за съществуването на договора и за продължаващото му изпълнение. Банката се позовава на валидността му, поради което ищецът има правен интерес да установи действието му със сила на пресъдено нещо. Правната квалификация се определя от изложените факти, а не от употребеното в исковата молба наименование „нищожност“. Не е предявен осъдителен иск за връщане на платени суми, нито насрещен иск за остатък от главница. Съдът се произнася само по действителността на кредитния договор и разноските.

Договорът попада в приложното поле на ЗПК. Банката действа професионално като кредитор, а физическото лице получава кредит за общо ползване и няма данни да го е сключило за своя търговска или професионална дейност. Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК общият разход включва известните на кредитора разходи по кредита, в това число премия за допълнителна услуга, когато сключването й е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите търговски условия. По чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява тези разходи като годишен процент, изчислен по приложение № 1. По чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да сочи ГПР и общата дължима сума въз основа на правилните допускания и всички подлежащи на включване компоненти.

Решение № 84 от 19.03.2026 г. по т. д. № 1533/2025 г. на ВКС, I т. о., постановено по чл. 290 ГПК, разрешава пряко относимия въпрос - когато финансираната премия се изплаща от кредитора непосредствено на застрахователя, тя се включва в ГПР, ако застраховането е условие за кредита или за конкретно предложените условия. Преценката обхваща всички условия на сделката. ВКС не счита за решаващо само декларативното отбелязване в стандартния формуляр, че услугата е незадължителна, и отчита обвързването на премията с вноските, сключването с посредничество на кредитора и съвпадението на сроковете. По тези именно съображения представените от 3 ответника решения на други съдилища по различни факти не променят изхода по настоящия спор.

В конкретния случай изявлението на потребителя да се застрахова не се пренебрегва. То доказва съгласие за действителна допълнителна услуга и не дава основание за произнасяне относно валидността на застрахователното отношение с неучастващите в процеса застрахователи. Но предметът на проверката по ЗПК е дали кредитът при записаните размер, срок, цена и начин на погасяване е бил предлаган без този известен на банката разход. От разгледаната съвкупност от доказателства съдът приема, че за получаване на кредита при конкретно договорените търговски условия премията е включена в предложената финансова конструкция. Обратното твърдение на банката не се подкрепя от индивидуални данни. Следователно 2 526,60 лв. трябва да участват като разход при изчисляването на ГПР независимо от техническото им счетоводно обозначаване като част от финансираната главница.

Страните не спорят, че банката е изключила премията от обявения ГПР 49,20 %. Според приетото заключение при включването й ГПР достига 71,02 %. За приложението на законовия таван съдът коригира отделна правна предпоставка в експертизата: вещото лице е взело основния лихвен процент 1,82 %, действащ от 01.02.2023 г., и е изчислило законна лихва 11,82 %. По чл. единствен от Постановление № 426/18.12.2014 г. обаче за цялото първо полугодие на 2023 г. се прилага основният лихвен процент в сила от 1 януари, който е 1,42 %. Следователно към 16.02.2023 г. законната лихва за целите на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 11,42 %, а петкратният й размер е 57,10 %. Законовият таван се определя към момента на сключване на договора, а последващите промени на лихвените проценти не го изменят с обратна сила.

Посоченият в договора ГПР 49,20 % сам по себе си остава под този таван, но не е изчислен с включване на разхода за премията. Дори възприетото от вещото лице изчисление 71,02 % надвишава 57,10 % с 13,92 процентни пункта. Затова клаузата за ГПР противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е нищожна по ал. 5. Посоченият в договора процент не изпълнява и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за вярна информация. Неточното изписване на съществен реквизит има последиците на неговата липса. Съгласно чл. 22 във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК недействителен е целият договор, както приема и ВКС в посоченото решение № 84/2026 г., с позоваване на решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22.

Доводът за липса на подробна математическа методика в текста на договора не представлява самостоятелно основание за недействителност, когато са изложени изискуемите от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК данни и допускания.

Решаващо тук е, че самият числов резултат пропуска разход, който законът изисква да бъде включен. Възражението, че превеждането на премията направо на застрахователя винаги противоречи на чл. 430 ТЗ, също не се приема като самостоятелно основание - кредит може по нареждане на потребителя да финансира плащане към трето лице. Това не освобождава банката от правилно отчитане на разходите по ЗПК.

4

Уговорените 41,15 % годишна възнаградителна лихва надвишават трикратния размер на законната лихва за първото полугодие на 2023 г., който е 34,26 %. Само това числово сравнение обаче не доказва противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Съобразно решение № 50086/21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г. на ВКС преценката се извършва с оглед цялото съдържание, икономическата цел и специалното ограничение на ГПР, а не по автоматичен праг от трикратната законна лихва. След установената недействителност по специалния закон не е необходимо искът да се основава на самостоятелен извод за нищожност на лихвата поради добрите нрави. Самата възнаградителна лихва е изрично посочена и установеният порок засяга действителната обща цена на кредита.

По силата на чл. 23 ЗПК при недействителен договор потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Този законов ефект е относим към правоотношението, но настоящият диспозитив не може да съдържа осъждане на никоя от страните да заплати или върне сума без съответен предявен иск. Установените от експертизата плащания, които номинално надвишават получените 4 400 лв., не променят границите на заявената защита и не оправдават произнасяне по непредявено реституционно вземане.