Решение № 611 от 27.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000502073 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260031 от 8 март 2021г. по т. д. № 52/2020г., изменено с определение № 260244 от 9 май 2021г., Окръжен съд – Враца, ГО, е осъдил "Застрахователна компания Лев Инс"АД да заплати на Т. В. Ц. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 17.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата част като „неоснователен и недоказан“; осъдил "Застрахователна компания Лев Инс"АД да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 2 000 лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 550 лв.; осъдил "Застрахователна компания Лев Инс" АД да заплати на адв. Ж. В. Т. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 030 лв.; осъдил Т. В. Ц. да заплати на "Застрахователна компания Лев Инс"АД разноски по компенсация, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лв.

ЗК „Лев инс“ АД е подал въззивна жалба срещу решението на ОС Враца, изменено в частта за разноските, постановено по търговско дело № 1

52/2020г., с което исковата претенция е уважена за сумата над 20 000 лв. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД – с оглед обема, интензитета и продължителността на търпените вреди, определени от характера и тежестта на уврежданията, периода на проявлението им и актуалното здравословно състояние на пострадалата, и обществено – икономическите отношения в страната, както и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – в тази връзка поддържа, че пострадалата е имала възможност да види приближаващия се автобус и да предотврати ПТП, - иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата до 50 000 лв.

Т. В. Ц. е подала отговор на въззивната жалба, депозирана от ответника, с който е оспорила основателността й.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента, за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП от 17.02.2020г., в това число неблагоприятните последици за психоемоционалното й състояние, в размер на 50 000 лв., като е приел възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата – пресичаща на пешеходна пътека на зелен сигнал на светофарната уредба - за неоснователно.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в обжалваната част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на 2 непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане.

За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо и в случая тя не е установено по този начин, но с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищцата е пострадало лице от ПТП, станало на 17.02.2020г., от което са й причинени неимуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ). Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от посоченото ПТП.

Спорно във въззивното производство, съобразно отбелязаното по-горе за оплакванията на жалбоподателя, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди претърпените неимуществени вреди от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Спорен е и въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразяващо се в нарушение от страна на пострадалата пешеходка на нормите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и на чл. 114, ал.1, т. 1 и 2 ЗДвП, чието съдържание е възпроизведено.

Конкретен вероятен механизъм на ПТП е установен по делото от заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, изготвено въз основа на съставените след ПТП документи, неоспорено от страните, което съдът е възприел и във въззивното производство няма оплаквания срещу 3 фактическите положения, приети въз основа на него. Съгласно това заключение ПТП е настъпило на 17.02.2020г. в светлата част на денонощието в гр.Враца на кръстовище, образувано от бул. "В. Кънчов" и ул."Екзарх Йосиф", на пешеходна пътека. Времето е било сухо, със суха пътна настилка и нормална видимост. В участъка на кръстовището движението се осъществява в три ленти. Организацията на движение на ППС и пешеходци през кръстовището се осъществява посредством светофарна уредба въздушна и колонна, като колонните светофари се намират срещу пешеходните пътеки, а въздушните и колонни светофари работят в синхрон и на четирите граници на кръстовището се намират и стоп линии. Преди настъпването на ПТП, автобусът "Исузу-Ситибус" се е движил по ул."Екзарх Йосиф" в посока към кръстовището и от състояние на покой - на зелена светлина с маневра "завой наляво" е предприел движение за пресичане на кръстовището. При наличие на същия зелен сигнал на светофара пешеходката /ищцата/ е предприела движение по пешеходната пътека от западната страна на кръстовището. От техническа гледна точка мястото на удара е на около 10 метра от началото на пешеходната пътека, гледано от посока движението на пешеходката, и на около 2 метра вляво от десния габарит на пътеката. Към момента на удара скоростта на движение на автобуса е била около 12 км/ч и при движение с такава скорост необходимото на водача му време за спиране в покой е около 2.09 сек, като пътят, който автобусът изминава за това време, т.е. опасната му зона на спиране, е 6 метра. Вещото лице е изготвило скица на произшествието, отразяваща движението на пешеходката, и е приело, че няма данни за наличие на препятствия, ограничаващи директната видимост между навлизащата на пешеходната пътека пешеходка на зелен сигнал на светофара и водача на автобуса, като началото на пешеходната пътека, по която се е движила тя, се намира пред погледа на водача на автобуса и е в гръб на пешеходката. Причината за настъпване на процесното ПТП според заключението е закъснялата реакция на водача на автобуса за аварийно спиране или намаляване на скоростта при възникналата опасност при движението му със скорост от около 12 км/ч, с което е поставил сам себе си в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП. За този свой извод експертът е изследвал поведението на пострадалата, която е достигнала пешеходната пътека и при подаден зелен сигнал на светофара е предприела пресичане на бул. "В. Кънчов" с бърз ход, граничещ със спокойно бягане.

4

Изминавайки около 10 метра от пешеходната пътека, тя е била ударена в задна дясно-странична част на тялото от предната лява част на автобуса и в резултат от удара и ударния импулс е паднала напред и леко вляво спрямо траекторията на движение на автобуса. Автобусът се е движил в полагаща му се лента за навлизане в кръстовището при завой наляво, където на стоплинията е спрял при червена светлина на светофара. При появата на зелена светлина, която е валидна и за пешеходката, водачът на автобуса е навлязъл в кръстовището и с ляв завой е продължил движението си, като след изминаване на разстояние от около 11.3 метра и отстоящ на около 6 метра от мястото на удара е видял /възприел/ движещата се по пешеходната пътека пешеходка, отстояща на около 3.95 метра от мястото на удара, възприел я е като опасност, реагирал е за аварийно спиране, но поради закъснялата му реакция с предната лява част на автобуса и в режим на аварийно спиране е ударил тялото на пешеходката, след което се е установил в покой почти до мястото на удара. Геометричното разположение на пешеходната пътека спрямо стоп линията на автобуса и липсата на препятствия, ограничаващи видимостта на водача му спрямо началото на пешеходната пътека, са осигурявали на водача техническа възможност от разстояние от около 17.3 метра от мястото на удара да види и възприеме движещата се по пешеходната пътека пешеходка и да осигури възможност чрез намаляване на скоростта или спиране пред пешеходната пътека да пропусне пешеходката да премине безпрепятствено пред автобуса, при което ПТП не би настъпило, въпреки че пешеходката е могла хипотетично също да предотврати ПТП чрез спиране (както вещото лице е пояснило при приемане на заключението ), но за да види буса тя е трябвало да се обърне надясно. Пояснило е, че тя е била на пешеходна пътека и се е намирала там преди автобуса, като вниманието й е насочено наляво където движението е по три ленти и е много интензивно.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза, също неоспорено от страните, възприето от съда, от чийто постановки изхожда в правоприлагащата си дейност и въззивният съд, изготвено през м.10.2020г. въз основа на относимата медицинска документация и след преглед на ищцата, е установено следното: получените в резултат от ПТП травматични увреждания са: комоцио церебри (мозъчно сътресение), фрактуре процесус зигоматикус декстра (фрактура на дясна скулна кост ), фрактуре орбиталис декстра (фрактура на външната стена на дясната орбита ), фрактура на 5 латералната (външната) стена на десен максиларен синус (дясна горночелюстна кухина) с кръвоизлив. След като е приета по спешност в болницата в гр.Враца, тя е оперирана в "Пирогов" поради поставената й диагноза "Счупване на костите на скулите и горната челюст - закрито" и по този начин е преодоляна лицевата асиметрия. Вещото лице е обсъдило и издадените амбулаторни листове за прегледи на ищцата с поставени диагнози за остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство след ПТП с прояви на плач без повод, безсъние, невъзможност да пресича улици, страх, персистиращо страхово очакване за заплаха за живота, персистираща емоционална лабилност и потиснато настроение. Посочило е, че болничното й лечение е приключило за 10 дни, през които пострадала е изпитвала болки и неудобства, възстановяването от мозъчното сътресение е за период от около месец, а от счупванията на лицевите кости за около 2 месеца, през които ищцата е търпяла болки и неудобства също, като няма усложнения от физическите увреди, а психологическите травми са налични и към момента на изготвяне на заключението – тъй като на 07.10.2020г. на ищцата е предписана медикаментозна терапия от психиатър. При проведения личен преглед тя е съобщила за изтръпване на дясната ръка тип "Ръкавица" и за изтръпване на зъбите в горночелюстната област вдясно, което не нарушава дъвкателната функция. Становището на вещото лице е, че получените от ищцата травми са й причинили разстройство на здравето, неопасно за живота, а актуалното й състояние е добро. По тялото й няма загрозяващи белези /такива са налице в окосмената част на главата/ и последващи оперативни интервенции и рехабилитация не са необходими.